Ритмика и метрика

1. Ритмика

Всяко отмерено, закономерно движение на еднакви елементи, присъщо на много явления в природата, в човешките дейности и в различните изкуства, наричаме ритъм. В музиката ритъмът се изразява в организирано, смислено, последователно редуване на тоновите трайности в музикалните произведения. Той е един от основните формообразуващи елементи в музиката, заедно с мелодията и хармонията. Ритъмът разпределя във времето мелодическите и хармоническите съчетания.

Без ритъм мелодията се лишава от смисъл и губи своя характер. Затова древните народи са смятали, че ритъмът е мъжкото начало в музиката и са му приписвали голяма магическа сила. Интонацията (тоновото съдържание) те са смятали за женски принцип, който взима такава форма, каквато ритъмът му придаде. Единствено в българската народна музика протяжните/безмензурни мелодии не се поддават на точно измерване.

6-1-мелодия-ритъм-метрум

2. Основно деление на нотните стойности

Използват се нотни стойности за изписване на различни по времетраене тонове. Например:

6-1--1-ноти При делението на цяла нота на две се получава два пъти по-малка стойност – половинка. При делението на половинката нота на две се получава два пъти по-малка стойност – четвъртинка. При делението на четвъртинката нота на две се получава два пъти по-малка стойност – осминка и т.н. следват шестнайсетинка, тридесет и вторинка, шейсет и четвъртинка. Това деление на всяка следваща нота на две, при която се получава двойно по-кратка, се нарича основно деление. Всички нотни стойности, получени чрез деление на две от цялата нота, се наричат основни или двуделни нотни стойности.

6-1-Цяла-половинка-четв

Към главичката на нотата се прибавя отвесна чертичка (бастунче). Тя се пише от дясната страна, когато нотата е нагоре или от лявата страна, когато е надолу.

Единична права линия свързва осмините ноти, двойна права линия – шестнадесетините, тройна права линия – тридесетивторините, …

Когато записваме нотен текст на едно петолиние за два гласа – за горния глас чертичките са нагоре, а за долния – надолу. Когато нотираме за повече от два гласа – задължително чертичките на нотите се нотират в различни посоки.

*Бревис нота (двойно по-голяма от от тази на цялата нота, т.е. е равна на две цели ноти) и бревис пауза – виж в темата за Абревиатура.

3. Паузи

Паузата е прекъсване на звученето и изпълнението (мълчание) за определено време на една, няколко или всички (при генерална пауза – G.P.) партии в музикалното произведение. Отбелязват се в нотния запис със специални знаци – паузи, които, подобно на нотите, определят относителната трайност на мълчанието.

6-1-1-Ноти-Паузи

Когато един глас трябва да паузира един или повече такта, независимо от размера, се отбелязва цяла пауза, а отгоре се записва и съответната цифра, определяща броя на тактовете. За по-голям брой тактове паузите се отбелязват с дебела водоравна линия, минаваща през средата на петолинието, над която с цифри се означава броят на тактовете.

6--1пауза

*Повече за паузите –  в темата за Абревиатура.

4. Начини за увеличаване трайността на нотните стойности

 – Точкапоставя се от дясно на нотата или паузата, за да увеличи трайността й с половината от основната.

6-1-с точска

 – Две точки – поставят се от дясно на нотата или паузата. Втората точка удължава с половината от стойността на първата нота/пауза. Всяка нота/пауза с 2 точки, трае колкото 7 ноти от стойността на втората точка.

6-1-Две точки

 – Лигатура – графичен знак – дъга, свързваща две ноти, означаващи тонове с еднаква височина. Свързаните ноти се изпълняват като една със стойност, равна на сбора на стойностите на двете ноти.

6-1-Лигатура

 – Фермата (корона) – знак, който се поставя под/над определената нота/акорд или пауза и предписва на изпълнителя да удължи по своя преценка нотната трайност.

6-1-Фермата

  ! Основна форма на деление се получава, когато основните или двуделните нотни стойности се делят на две, а триделните (с точка) се делят на три. При това деление винаги се получават основни нотни стойности.

5. Особено деление на нотните стойности.

Особено деление на нотни стойности се получава, когато:

А. Двуделните нотни стойности вместо на две се делят на три; вместо на четири се делят на пет, шест, седем; вместо на осем се делят на девет, десет равни части:

триола – ритмична група от 3 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 2 от същия вид (двуделната стойност се дели на 3 равни части, вместо на 2 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 2 половини – на 3 половини.

6-1-триола

квинтола – ритмична група от 5 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 5 равни части, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 5 четвъртинки.

секстола – ритмична група от 6 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 6 равни части, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 6 четвъртинки.

септимола – ритмична група от 7 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 7, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 7 четвъртинки.

6-2-4 за 5-6-7

новемола, децимола – ритмични групи от 9, 10 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 8 от същия вид (двуделната стойност се дели на 9, 10 равни части, вместо на 8 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 8 осминки – на 9 осминки.

 

Б. Триделните нотни стойности вместо на три се делят на две, четири, пет; вместо на шест се делят на седем, осем, девет… равни части

дуола – ритмична група от 2 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 2 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 2 половини.

квартола – ритмична група от 4 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 4 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 4 половини.

квинтола – ритмична група от 5 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 5 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 5 половини.

6-2-3 за 2-4-5

септимола, октола, новемола, децимола, ундецимола – ритмични групи от 7, 8, 9, 10, 11 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 6 от същия вид (триделната стойност се дели на 7, 8, 9, 10, 11 равни части, вместо на 6 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 6 четвъртинки – на 7 четвъртинки и т.н.

6-1-6-%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b5

6. Метрум, размер, тактСинкоп.

 Метрумът е непрекъснато редуване на акцентирани и неакцентирани (силни и слаби) метрични моменти/времена. Той е средството, което спомага за осъзнаване и измерване на ритъма в музиката.

В музиката единството на ритъма и метрума е познато под понятието метроритъм.

В началото на нотния текст на музикалните произведения се пише тактов показател – размер. Той се пише еднократно. (Само ако има промяна на размера се пише по-нататък в музикалното произведение.) Размерът се означава с две цифри, написани една под друга. Числителят му определя броя на метричните времена, а знаменателя – с каква нотната стойност се изразява едно метрично време. С други думи – метрум, чиито времена са означени с конкретна стойност, се нарича размер. Например:

6-8-две четвърти

Такт – част от музикалното произведение, което започва на силно време и завършва пред следващото силно време. В нотното писмо тактовете се отделят един от друг с отвесни чертички, през петолинието, наричани тактови черти.

Видове тактови черти:

– Нормална – разделя два такта (1);

– Двойна – отделя различни части от произведението. Използва се при промяна в тоналността, ритъма и прочие (2);

– Пунктирна – използва се при някой сложни размери, за улесняване на четенето (3);

– Заключителна – поставя се накрая на музикалното произведение (4);

– Повторителна – знак за повторение без изменение на няколко такта (5).

6-8-Тактови-черти

Ауфтакт (непълен, предтакт) – непълен такт, с непълен брой метрични времена, с който може да започва музикалното произведение. Той се попълва задължително с последния такт, който също е непълен.

himn_na_kiril_i_metodij

Голямото множество метрични форми в музикалната практика се свеждат към следните групи – прости размери, сложни равноделни размери и сложни неравноделни (смесени) размери, променливи размери – периодично и непериодично променливи.

ПРОСТИ наричаме двувременните и тривременните размери. Те са в основата на всички сложни размери. Простите метруми и размери имат едно силно и едно или две слаби метрични времена.

6-8-Прости-дву и три

*Тактът 2/2 се нарича alla breve (накъсо) и се означава още със знака6-8-ала-бреве

* хорей – двувременен метрум

* дактил – тривременен метрум

СЛОЖНИ са тези размери, които се получават от логичното свързване на два или повече прости такта, вследствие на което те получават два или повече акцента. Първият акцент е по-силен.

Когато сложните размери са получени от свързването на еднородни (само двувременни или само тривременни) прости тактове се наричат равноделни или правилни сложни размери.

 6-8-Сложни.правилни

*Тактовият показател  на 4/4 се бележи още със знака

6-8-4-4-такт

Неравноделни, неправилни, смесени сложни размери – получават се от свързването на разнородни прости размери (двуделни и триделни).

6-8-Неравноделни-сложни

Променливи размери – периодично (с определена закономерност) и непериодично променливи размери. В музикалните произведения са с различна последователност.

Безмензурни (проточени, провлачени, песни на трапеза) песни – български народни песни и инструментални мелодии, бавни и с богата орнаментика, които не са подчинени на определен метрум (нотират се без тактов показател и тактови черти) и се изпълняват свободно.

Фигурно тактуване

6-8-фигури

СИНКОП – ритмична група, при която прозвучал на слабо време на такта тон, продължава да звучи и на следващото силно време, като по този начин пренася върху слабото време акцента на следващото го силно време. При тази ритмична фигура се наблюдава несъвпадение между метричния и ритмичния акцент.

6-8-Видове синкопи

*Съединителни черти – групиране или свързване на нотните стойности. Групират се съобразно метричните времена – например: виж съединителна черта в симетричен синкоп.

*ПОЛИМЕТРИЯ – едновременно съчетаване на 2 или повече метрума (размера) в музикално произведение или в част от него.

*ПОЛИРИТМИЯ – едновременно съчетаване на различни ритмически комбинации в различни гласове или партии на музикално произведение или част от него.

7. Темпо. Агогика. Динамика. Динамични знаци.

Музикалните произведения се изпълняват с различна бързина в зависимост от характера и съдържанието си.

Нотните стойности определят само относителната трайност на тоновете. Точната трайност на тоновете в музикалните произведения се определя от темпото, т.е. от бързината/скоростта, с която се редуват метричните времена в произведенията.

Темпото се пише над петолинието.

Абсолютната трайност се измерва с метроном. При определяне на темпото с метроном се отбелязва количеството на маховете, които махалото трябва да направи в минута, както и нотната стойност, която съответства на един мах. Например:

6-8-темпо-метроном

Означава, че на една минута се падат 120 четвъртини ноти (темпото е бързо). Често пред нотите се поставят буквите М.М., които означават Метроном Мелцел.

Основните темпа в музиката са бавно, умерено и бързо. Възприети са италиански термини, които обаче са условни. Те по-скоро указват начина на интерпретация. Например:

 6-9-Темпо-1

Към основните обозначения на темпата се прибавят често и допълнителни думи:

6-8-темпо-2

През време на изпълнението на музикалните произведения често се внасят изменения н темпото – ускоряване или забавяне:

6-9-Темпо-3

За възстановяване на темпото след внесените чрез някое от горните означения се употребяват други означения:

6-9-Темпо-4

АГОГИКА – незначителни отклонения в темпото (забавяне или забързване) и в акцентирането, неозначени в нотния текст, които музикантът прави по време на изпълнението, за да усили изразителността.

ДИНАМИКА – степенуване на тоновата сила при изпълнение на музикалното изпълнение. Тя е едно от най-важните изразни средства в музиката и спомага за по-пълното изразяване характера на творбата, придава красота и релефност на изпълнението.

Динамиката се означава с динамични знаци, които се поставят под нотния текст.

Динамиката се отбелязва също с италиански думи:

6-9-Динамични знаци-1

Често през време на изпълнението се налага да се премине постепенно от един динамичен нюанс към друг. Тези преходи се отбелязват:

– crescendo (cresc.) – крешендо – постепенно усилване;

– decrescendo (decresc.) или diminuendo (dim.) – декрешендо или диминуендо – постепенно намаляване на силата;

6-9-Динамични знаци-2

Употребяват се и други динамични знаци за подсилване на изразителността на музикалните поизведения:

– marcato – маркато – силно изтъкване на един тон (знакът се поставя над нотата);

6-9-Динамични знаци-3

– sforzato (sfz) или sforzando (sf) – сфорцато или сфорцандо – акцентуване на отделен тон;

 – rinforzando (rfz) – ринфорцандо – голямо засилване;

 – subito forte (sff) субито форте – внезапно силно;

 – pianoforte (pf) – пианофорте – тихо и веднага силно;

 – fortepiano (fp) – фортепиано – силно и веднага тихо;

 – poco a poco – поко а поко – малко по малко, постепенно;

 – morendo – морендо – замирайки;

– и т.н.

Нотното писмо се допълва от различни знаци, символи и съкращения за да изрази музикалните явления. Композиторът използва и специален език, за да може да бъде прецизен в нотното писмо по отношение на темпото, характера на израза и динамиката.

 

Следва: Съкращения в нотописа (абревиатура). Артикулационни знаци. Мелодически украшения (мелизми).

2 thoughts on “Ритмика и метрика

    • Уважаеми господине,
      Самата дума „раздробявам“ означава да делиш, да разделиш, да разчлениш нещо.
      Например когато делим/раздробяваме 1 осминка нота – получаваме 2 шестнайсетинки.
      Тогава двувременният синкоп: осминка – четвъртинка – осминка, може да придобие вида:
      2 шестнайсетинки – четвъртинка – 2 шестнайсетинки. Това е раздробен синкоп.
      В процеса на обучение Вашият преподавателят непременно ще Ви запознае и ще упражните различни форми на синкопа.
      Поздрави, Лили Ватева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.