1. Ритмика

Всяко отмерено, закономерно движение на еднакви елементи, присъщо на много явления в природата, в човешките дейности и в различните изкуства, наричаме ритъм. В музиката ритъмът се изразява в организирано, смислено, последователно редуване на тоновите трайности в музикалните произведения. Той е един от основните формообразуващи елементи в музиката, заедно с мелодията и хармонията. Ритъмът разпределя във времето мелодическите и хармоническите съчетания.

Без ритъм мелодията се лишава от смисъл и губи своя характер. Затова древните народи са смятали, че ритъмът е мъжкото начало в музиката и са му приписвали голяма магическа сила. Интонацията (тоновото съдържание) те са смятали за женски принцип, който взима такава форма, каквато ритъмът му придаде. Единствено в българската народна музика протяжните/безмензурни мелодии не се поддават на точно измерване.

2. Основно деление на нотните стойности

Използват се нотни стойности за изписване на различни по времетраене тонове. Например:

 При делението на цяла нота на две се получава два пъти по-малка стойност – половинка. При делението на половинката нота на две се получава два пъти по-малка стойност – четвъртинка. При делението на четвъртинката нота на две се получава два пъти по-малка стойност – осминка и т.н. следват шестнайсетинка, тридесет и вторинка, шейсет и четвъртинка. Това деление на всяка следваща нота на две, при която се получава двойно по-кратка, се нарича основно деление. Всички нотни стойности, получени чрез деление на две от цялата нота, се наричат основни или двуделни нотни стойности.

Към главичката на нотата се прибавя отвесна чертичка (бастунче). Тя се пише от дясната страна, когато нотата е нагоре или от лявата страна, когато е надолу.

Единична права линия свързва осмините ноти, двойна права линия – шестнадесетините, тройна права линия – тридесетивторините, …

Когато записваме нотен текст на едно петолиние за два гласа – за горния глас чертичките са нагоре, а за долния – надолу. Когато нотираме за повече от два гласа – задължително чертичките на нотите се нотират в различни посоки.

*Бревис нота (двойно по-голяма от от тази на цялата нота, т.е. е равна на две цели ноти) и бревис пауза – виж в темата за Абревиатура.

3. Паузи

Паузата е прекъсване на звученето и изпълнението (мълчание) за определено време на една, няколко или всички (при генерална пауза – G.P.) партии в музикалното произведение. Отбелязват се в нотния запис със специални знаци – паузи, които, подобно на нотите, определят относителната трайност на мълчанието.

Когато един глас трябва да паузира един или повече такта, независимо от размера, се отбелязва цяла пауза, а отгоре се записва и съответната цифра, определяща броя на тактовете. За по-голям брой тактове паузите се отбелязват с дебела водоравна линия, минаваща през средата на петолинието, над която с цифри се означава броят на тактовете.

*Повече за паузите –  в темата за Абревиатура.

4. Начини за увеличаване трайността на нотните стойности

 – Точка – поставя се от дясно на нотата или паузата, за да увеличи трайността й с половината от основната.

 – Две точки – поставят се от дясно на нотата или паузата. Втората точка удължава с половината от стойността на първата нота/пауза. Всяка нота/пауза с 2 точки, трае колкото 7 ноти от стойността на втората точка.

 – Лигатура – графичен знак – дъга, свързваща две ноти, означаващи тонове с еднаква височина. Свързаните ноти се изпълняват като една със стойност, равна на сбора на стойностите на двете ноти.

 – Фермата (корона) – знак, който се поставя под/над определената нота/акорд или пауза и предписва на изпълнителя да удължи по своя преценка нотната трайност.

  ! Основна форма на деление се получава, когато основните или двуделните нотни стойности се делят на две, а триделните (с точка) се делят на три. При това деление винаги се получават основни нотни стойности.

5. Особено деление на нотните стойности.

Особено деление на нотни стойности се получава, когато:

А. Двуделните нотни стойности вместо на две се делят на три; вместо на четири се делят на пет, шест, седем; вместо на осем се делят на девет, десет равни части:

– триола – ритмична група от 3 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 2 от същия вид (двуделната стойност се дели на 3 равни части, вместо на 2 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 2 половини – на 3 половини.

– квинтола – ритмична група от 5 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 5 равни части, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 5 четвъртинки.

– секстола – ритмична група от 6 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 6 равни части, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 6 четвъртинки.

– септимола – ритмична група от 7 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 4 от същия вид (двуделната стойност се дели на 7, вместо на 4 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 4 четвъртинки – на 7 четвъртинки.

– новемола, децимола – ритмични групи от 9, 10 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 8 от същия вид (двуделната стойност се дели на 9, 10 равни части, вместо на 8 равни части).

Напр.: цяла нота се дели вместо на 8 осминки – на 9 осминки.

 

Б. Триделните нотни стойности вместо на три се делят на две, четири, пет; вместо на шест се делят на седем, осем, девет… равни части

– дуола – ритмична група от 2 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 2 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 2 половини.

– квартола – ритмична група от 4 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 4 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 4 половини.

– квинтола – ритмична група от 5 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 3 от същия вид (триделната стойност се дели на 5 равни части, вместо на 3 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 3 половини – на 5 половини.

– септимола, октола, новемола, децимола, ундецимола – ритмични групи от 7, 8, 9, 10, 11 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 6 от същия вид (триделната стойност се дели на 7, 8, 9, 10, 11 равни части, вместо на 6 равни части)

Напр.: цяла нота с точта се дели вместо на 6 четвъртинки – на 7 четвъртинки и т.н.

6. Метрум, размер, такт. Синкоп.

 Метрумът е непрекъснато редуване на акцентирани и неакцентирани (силни и слаби) метрични моменти/времена. Той е средството, което спомага за осъзнаване и измерване на ритъма в музиката.

В музиката единството на ритъма и метрума е познато под понятието метроритъм.

В началото на нотния текст на музикалните произведения се пише тактов показател – размер. Той се пише еднократно. (Само ако има промяна на размера се пише по-нататък в музикалното произведение.) Размерът се означава с две цифри, написани една под друга. Числителят му определя броя на метричните времена, а знаменателя – с каква нотната стойност се изразява едно метрично време. С други думи – метрум, чиито времена са означени с конкретна стойност, се нарича размер. Например:

Такт – част от музикалното произведение, което започва на силно време и завършва пред следващото силно време. В нотното писмо тактовете се отделят един от друг с отвесни чертички, през петолинието, наричани тактови черти.

Видове тактови черти:

– Нормална – разделя два такта (1);

– Двойна – отделя различни части от произведението. Използва се при промяна в тоналността, ритъма и прочие (2);

– Пунктирна – използва се при някой сложни размери, за улесняване на четенето (3);

– Заключителна – поставя се накрая на музикалното произведение (4);

– Повторителна – знак за повторение без изменение на няколко такта (5).

Ауфтакт (непълен, предтакт) – непълен такт, с непълен брой метрични времена, с който може да започва музикалното произведение. Той се попълва задължително с последния такт, който също е непълен.

Голямото множество метрични форми в музикалната практика се свеждат към следните групи – прости размери, сложни равноделни размери и сложни неравноделни (смесени) размери, променливи размери – периодично и непериодично променливи.

ПРОСТИ наричаме двувременните и тривременните размери. Те са в основата на всички сложни размери. Простите метруми и размери имат едно силно и едно или две слаби метрични времена.

*Тактът 2/2 се нарича alla breve (накъсо) и се означава още със знака

* хорей – двувременен метрум

* дактил – тривременен метрум

СЛОЖНИ са тези размери, които се получават от логичното свързване на два или повече прости такта, вследствие на което те получават два или повече акцента. Първият акцент е по-силен.

Когато сложните размери са получени от свързването на еднородни (само двувременни или само тривременни) прости тактове се наричат равноделни или правилни сложни размери.

 

*Тактовият показател  на 4/4 се бележи още със знака

Неравноделни, неправилни, смесени сложни размери – получават се от свързването на разнородни прости размери (двуделни и триделни).

Променливи размери – периодично (с определена закономерност) и непериодично променливи размери. В музикалните произведения са с различна последователност.

Безмензурни (проточени, провлачени, песни на трапеза) песни – български народни песни и инструментални мелодии, бавни и с богата орнаментика, които не са подчинени на определен метрум (нотират се без тактов показател и тактови черти) и се изпълняват свободно.

Фигурно тактуване

СИНКОП – ритмична група, при която прозвучал на слабо време на такта тон, продължава да звучи и на следващото силно време, като по този начин пренася върху слабото време акцента на следващото го силно време. При тази ритмична фигура се наблюдава несъвпадение между метричния и ритмичния акцент.

*Съединителни черти – групиране или свързване на нотните стойности. Групират се съобразно метричните времена – например: виж съединителна черта в симетричен синкоп.

*ПОЛИМЕТРИЯ – едновременно съчетаване на 2 или повече метрума (размера) в музикално произведение или в част от него.

*ПОЛИРИТМИЯ – едновременно съчетаване на различни ритмически комбинации в различни гласове или партии на музикално произведение или част от него.

7. Темпо. Агогика. Динамика. Динамични знаци.

Музикалните произведения се изпълняват с различна бързина в зависимост от характера и съдържанието си.

Нотните стойности определят само относителната трайност на тоновете. Точната трайност на тоновете в музикалните произведения се определя от темпото, т.е. от бързината/скоростта, с която се редуват метричните времена в произведенията.

Темпото се пише над петолинието.

Абсолютната трайност се измерва с метроном. При определяне на темпото с метроном се отбелязва количеството на маховете, които махалото трябва да направи в минута, както и нотната стойност, която съответства на един мах. Например:

Означава, че на една минута се падат 120 четвъртини ноти (темпото е бързо). Често пред нотите се поставят буквите М.М., които означават Метроном Мелцел.

Основните темпа в музиката са бавно, умерено и бързо. Възприети са италиански термини, които обаче са условни. Те по-скоро указват начина на интерпретация. Например:

 

Към основните обозначения на темпата се прибавят често и допълнителни думи:

През време на изпълнението на музикалните произведения често се внасят изменения н темпото – ускоряване или забавяне:

За възстановяване на темпото след внесените чрез някое от горните означения се употребяват други означения:

АГОГИКА – незначителни отклонения в темпото (забавяне или забързване) и в акцентирането, неозначени в нотния текст, които музикантът прави по време на изпълнението, за да усили изразителността.

ДИНАМИКА – степенуване на тоновата сила при изпълнение на музикалното изпълнение. Тя е едно от най-важните изразни средства в музиката и спомага за по-пълното изразяване характера на творбата, придава красота и релефност на изпълнението.

Динамиката се означава с динамични знаци, които се поставят под нотния текст.

Динамиката се отбелязва също с италиански думи:

Често през време на изпълнението се налага да се премине постепенно от един динамичен нюанс към друг. Тези преходи се отбелязват:

– crescendo (cresc.) – крешендо – постепенно усилване;

– decrescendo (decresc.) или diminuendo (dim.) – декрешендо или диминуендо – постепенно намаляване на силата;

Употребяват се и други динамични знаци за подсилване на изразителността на музикалните поизведения:

– marcato – маркато – силно изтъкване на един тон (знакът се поставя над нотата);

– sforzato (sfz) или sforzando (sf) – сфорцато или сфорцандо – акцентуване на отделен тон;

 – rinforzando (rfz) – ринфорцандо – голямо засилване;

 – subito forte (sff) – субито форте – внезапно силно;

 – pianoforte (pf) – пианофорте – тихо и веднага силно;

 – fortepiano (fp) – фортепиано – силно и веднага тихо;

 – poco a poco – поко а поко – малко по малко, постепенно;

 – morendo – морендо – замирайки;

– и т.н.

Нотното писмо се допълва от различни знаци, символи и съкращения за да изрази музикалните явления. Композиторът използва и специален език, за да може да бъде прецизен в нотното писмо по отношение на темпото, характера на израза и динамиката.

 

Следва: Съкращения в нотописа (абревиатура). Артикулационни знаци. Мелодически украшения (мелизми).

https://lilimuzic.com/съкращения-в-нотописа/