СЪКРАЩЕНИЯ В НОТОПИСА

Съкращение на нотното писмо (абревиатура) – определени знаци и означения, които се използват в музиката, за да не се изписват нотите при повтарянето на отделни тонове, последования, тактове или част от произведение, както и за улесняване на четенето му.

– Знаци за повторение (репетиция) – когато част от композицията трябва да се повтори без изменение, се поставят знаци в началото и в края й. Възможно е поставяне само на един знак в края, когато е необходимо да бъде повторен целият нотен текст от началото.

– Prima volta (първи път) и seconda volta (втори път) – заключителните тактове на първото и второто изпълнение са различни. Тактовете, които трябва да се изпълнят първият път се заграждат в скоба, която означаваме с цифрата 1 (първа волта) и следва знак за повторение. При повторението тези тактове (от първа волта) се изпускат, а се изпълняват тези, които са означени с цифрата 2 (втора волта). Може да се срещне и като 1,2 и 3-та волта и т.н.

– Da capo или D.C. (да капо – от начало) – пише се в края на нотния текст, ако музикалното изпълнение трябва да се повтори от началото до края без изменение.

– Ако повторението не започва от началото на музикалното произведение, а от определено място в нотния текст, то на това място се пише знакът , а в края на нотния текст думите: Dal Segno или D.S. (дал сеньо – от знака). В такива случай частта, включена между знака и края на нотния текст, се изпълнява два пъти.

– Понякога D.S. се означава само със знаците . Нотният текст, който е включен между тези знака, се изпълнява два пъти.

– Когато краят на музикалното изпълнение не съвпада с края на нотния текст, то мястото, на което трябва да завърши изпълнението, се означава с думата Fine (край). В такива случай в началото на нотния текст стоят обикновено думите Da capo al Fine (да капо ал фине – от началото до край) Dal Segno al Fine (от знака до край).

– Coll’ ottava или Coll’ 8-va – написан над няколко последователни тона, изисква удвояване на тези тонове с тяхната горна октава, а написани под тоновете, изисква удвояване то им с тяхната долна октава:

– Ако част от композицията при изпълнението може да бъде изпусната, то тази част се означава със сричките Vi-de ( виде – виж). В началото на частта, която се изпуска, стои сричката Vi–, а в края на тази част – сричката de.

– Тремоло  – вид знак за повторение, многократно бързо повторение на един или на два и повече тона. На ударните инструменти тремоло се нарича също вирбел.

– Знак за повторение на предишния такт, или на група от времена в един и същ такт:

– Знак за повторение на предишните 2 или четири такта:

– За повторение на отделни тактове се употребява думата bis (бис) или due volte (дуе волте) – два пъти:

– Glissando (глисандо) – начин на свирене, при който преходът между тоновете става с „плъзгане” нагоре/надолу от изходния тон.

– Бревис – пауза/нота. Трае колкото 2 цели паузи/ноти. Нарича се още двойна пауза/нота

– Лонга – пауза. Трае колкото 2 паузи бревис.

– Когато един глас трябва да паузира един или повече такта, независимо от размера, се отбелязва цяла пауза, а отгоре се записва и съответната цифра, определяща броя на тактовете.

За по-голям брой тактове паузите се отбелязват с дебела водоравна линия, минаваща през средата на петолинието, над която с цифри се означава броят на тактовете.

– Генерална (обща) пауза  – за всички участващи в изпълнението гласове и инструменти, траеща най-малко един такт.

АРТИКУЛАЦИОННИ ЗНАЦИ

Артикулационни знаци – показват как трябва да се изпълнят отделните моменти в дадено музикално произведение. Най-често срещаните артикулационни знаци са:

–  Легато (Legato) – означава се най-често с дъга под или над нотите,  обхваща повече от две ноти с различни височини. Легатираните ноти се изпълняват плавно, свързано – пеят се на една сричка, при струнните инструменти се свирят на едни лък, а при духовите – без прекъсване на въздушната струя.

–  Тенуто (Tenuto съкращава се ten.) – отбелязва се още с къса чертичка под или над нотите. Означава, че стойностите трябва да се издържат до края, без съкращение.

– Стакато (Staccato) – отбелязва се с точки над нотите и означава съкращение на техните стойности, още  отривисто и ясно отделяне на тоновете един от друг.

–  Стакатисимо или мартелато (Staccatissimo) – акцентувано, по-силно озвучено стакато. Означава се с малки клинчета, чийто връх сочи нотите.

–  Портато (Portato) – изпълнява се с леко прекъсване между отделните тонове. Отбелязва се:

* Фразиране – художествено разчленяване на фразите и другите части на формата при изпълнение на музикалното произведение.

МЕЛОДИЧЕСКИ УКРАШЕНИЯ (МЕЛИЗМИ)

Мелодиите често се украсяват с допълнителни тонове, които се записват с особени знаци, наречени украшения (мелизми, орнаменти). В зависимост от това къде се намират се наричат предударни, трилери и следударни.

Най-често срещаните музикални украшения в музикалната практика са:

– Къс форшлаг (предударна нота). Един или няколко кратки тона, които предшестват определен тон на мелодията.

Единичният къс форшлаг се отбелязва с малка нота, пресечена през нотното байраче с полегата чертичка.

– Двоен форшлаг и шлайфер – Форшлаг от две или повече ноти, се отбелязва с дребни непресечени ноти.

 

–  Дълъг форшлаг. Означава се с единична малка, непресечена нота. Изпълнава се за сметка стойността на главната нота, като започва от силното време.

–  Трилер. Многократно бързо сменяне на един тон с неговия съседен горен. Знакът се поставя над нотата.

–   Пралтрирер или непрекъснат мордент. Еднократно бързо сменяне на един тон с неговия съседен горен тон.

– Мордент или пресечен мордент. Еднократно бързо сменяне на един тон с неговия съседен долен тон.

* Ако съседните тонове трябва да бъдат алтеровани, то над знака за трилер, пралтрирер и мордент се пише съответният хроматичен знак.

– Групето. Отбелязва се върху една или между две ноти. Изпълнението му се състои в бързо, последователно сменяне на горния съседен тон, главния тон, долния съседен и отново главния.

* Ако съседните тонове трябва да бъдат алтеровани, то над или под знака за групето се пише съответният хроматичен знак и това се отнася съответно за горния или долния съседен тон.

– Нахшлаг. Заключителна част на трилер, отбелязяна с дребни ноти или с особен знак.

– Арпежио. Свирене на тоновете на акорда последователно – един след друг, обикновено отдолу нагоре. Прилага се главно при пианото и арфата, но също и при други инструменти.

Следва: Интервали: Прости. Сложни. Степенен обем и тоново съдържание. Обръщение. Мелодични, хармонични, енхармонични, диатонични, хроматични, консонантни и дисонантни.

https://lilimuzic.com/интервали-прости-сложни/