Тук ще намерите отговор на що е то музикална система, музикален звукоред, какви са слоговите и буквените наименования на тоновете.
1. МУЗИКАЛНА СИСТЕМА
Музикалната система е система от тонове в определени съотношения по височина (интервали), която е залегнала в музикалната практика и съзнанието на различни народи и етнически групи. Нагледно тя е представена на клавиатурата на пианото, което има 88 бели и черни клавиша.
Интерваловите отношения са били обект на изследване на учените още от древността, като с най-дълго историческо значение са: Питагоров (квинтов) строй (6-ти век пр. н. е.), Дидимов (терцов) строй (1-ви век пр. н. е. ), с усъвършенстването на органа през 15-ти век – неравномерно темперирания строй, а по-късно през 16-ти век – равномерно темперирания строй… В края на 19-ти век продължава да се изучава чувствителността на човешкото ухо – възниква т.нар. Зонов строй, Свободен мелодичен строй и т.н.
В основата на класическата и съвременната музика, както и в нашата професионална музика, лежи европейската 12-степенна музикална система/равномерно темперирания строй (състои се от 12 полутона – най-малката височинна разлика).
2. МУЗИКАЛЕН ЗВУКОРЕД
Музикален звукоред e последователното подреждане на тоновете по височина във възходящ или низходящ ред. Звукоредът на европейската музикална система е в границите от 16 до над 4096 двойни трептения в секунда (от най-ниския до най-високия тон на пианото).
3. ОСНОВНИ СТЕПЕНИ
Когато свирим тоновете, които се получават чрез белите клавиши на пианото, ще забележим, че всеки осми тон е сходен по характер с оня, който е взет за пръв. Включените седем тона на музикалния звукоред, които се повтарят периодично, се наричат основни степени и имат самостоятелни имена.
За писмено означаване на тоновите височини е създадена система от знаци, която е почти непроменена от повече от 300 години. За най-стара форма на днешното нотно писмо се смятат невмите (гр. neuma = жест, знак), които се използват за записване на църковни песнопения от VІ – VІІ век. Те се развиват от знаците за ударение и движение на ръката – хайрономия (начин за дирижиране в древността и Средновековието, с движение на пръстите на ръката), с която е било съпровождано пеенето. По-късно, през Х век, благодарение на Гуидо д’Арецо, невмите се пишат на линейна система, с която вече точно се определят тоновите височини. През ХІV век, Йоан Кукузел (Ангелогласния), въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено писмо.
4. ОКТАВОВИ ГРУПИ
Октавовите групи (или октави) са всяко отделно повторение на седемте основни степени в звукореда на музикалната система. Звукоредът на музикалната система е разделен на девет октавови групи – 7 пълни и две непълни. Редът им от най-ниската до най-високата е следния: субконтра октава, контра октава, голяма октава, малка октава, първа октава, втора октава, трета октава, четвърта октава, пета октава.
За отличаване една от друга едноименните степени от различните октавови групи тоновете се записват с големи и малки букви и цифри (отбелязаните в скоба – липсват на пианото, има ги само на органа).
Най-използваната октавова група е първа октава. Тя се включва в диапазона на почти всички музикални инструменти и гласове.
Следва: Линейно-нотна система. Нотни ключове. Аколада.
https://lilimuzic.com/линейно-нотна-система/