Музикална система. Музикален звукоред. Октавови групи

Тук ще намерите отговор на що е то музикална система, музикален звукоред, какви са слоговите и буквените наименования на тоновете.

1. МУЗИКАЛНА СИСТЕМА

Музикалната система е система от тонове в определени съотношения по височина (интервали), която е залегнала в музикалната практика и съзнанието на различни народи и етнически групи. Нагледно тя е представена на клавиатурата на пианото, което има 88 бели и черни клавиша.

Интерваловите отношения са били обект на изследване на учените още от древността, като с най-дълго историческо значение са:  Питагоров (квинтов) строй (6-ти век пр. н. е.), Дидимов (терцов) строй (1-ви век пр. н. е. ),  с усъвършенстването на органа през 15-ти век – неравномерно темперирания строй, а по-късно през 16-ти век – равномерно темперирания строй… В края на 19-ти век продължава да се изучава чувствителността на човешкото ухо – възниква т.нар. Зонов строй, Свободен мелодичен строй и т.н.

В основата на класическата и съвременната музика, както и в нашата професионална музика, лежи европейската 12-степенна музикална система/равномерно темперирания строй (състои се от 12 полутона – най-малката височинна разлика).

2. МУЗИКАЛЕН ЗВУКОРЕД

Музикален звукоред e последователното подреждане на тоновете по височина във възходящ или низходящ ред. Звукоредът на европейската музикална система е в границите от 16 до над 4096 двойни трептения в секунда (от най-ниския до най-високия тон на пианото).

3. ОСНОВНИ СТЕПЕНИ

Когато свирим тоновете, които се получават чрез белите клавиши на пианото, ще забележим, че всеки осми тон е сходен по характер с оня, който е взет за пръв. Включените седем тона на музикалния звукоред, които се повтарят периодично, се наричат основни степени и имат самостоятелни имена.

3-С-Буквени-слогови

За писмено означаване на тоновите височини е създадена система от знаци, която е почти непроменена от повече от 300 години. За най-стара форма на днешното нотно писмо се смятат невмите (гр. neuma = жест, знак), които се използват за записване на църковни песнопения от VІ – VІІ век. Те се развиват от знаците за ударение и движение на ръката – хайрономия (начин за дирижиране в древността и Средновековието, с движение на пръстите на ръката), с която е било съпровождано пеенето. По-късно, през Х век, благодарение на Гуидо д’Арецо, невмите се пишат на линейна система, с която вече точно се определят тоновите височини. През ХІV век, Йоан Кукузел (Ангелогласния), въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено писмо.

4. ОКТАВОВИ ГРУПИ

Октавовите групи (или октави) са всяко отделно повторение на седемте основни степени в звукореда на музикалната система. Звукоредът на музикалната система е разделен на девет октавови групи – 7 пълни и две непълни. Редът им от най-ниската до най-високата е следния: субконтра октава, контра октава, голяма октава, малка октава, първа октава, втора октава, трета октава, четвърта октава, пета октава.

3-с-Окнавови групи

За отличаване една от друга едноименните степени от различните октавови групи тоновете се записват с големи и малки букви и цифри (отбелязаните в скоба – липсват на пианото, има ги само на органа).

3-С-всички-гами

Най-използваната октавова група е първа октава. Тя се включва в диапазона на почти всички музикални инструменти и гласове.

  

Следва: Линейно-нотна система. Нотни ключове. Аколада.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *