ЛИНЕЙНО-НОТНАТА СИСТЕМА е система за записване на височината на всеки тон от музикалната система (нотопис). Елементите на линейно-нотната система са: петолиние, допълнителни линии, ноти, ключ, знак за пренасяне в октава.

ПЕТОЛИНИЕТО е съставено от 5 успоредни хоризонтални линии, еднакво отдалечени една от друга, които образуват 4 междулиния. Линиите и междулинията се броят отдолу нагоре. На петолинието могат да бъдат написани: 5 ноти на линиите (e¹, g¹, h¹ , d² , f²),  4 ноти в междулинията (f¹,  a¹ , с² , e²), по една нота под (d¹) и над (g²) петолинието. По този начин могат да бъдат записани 11 тона.

Ако трябва да бъдат нотирани повече тонове, прибягваме до помощта на СПОМАГАТЕЛНИ/ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЛИНИИ, които се пишат под и над петолинието. Над петолинието се броят във възходящ ред, а под петолинието – във низходящ.

НОТИТЕ – писмени знаци, които са запълнени или незапълнени елипси, които се поставят на линиите, на междулинията, на допълнителните линии под или над петолинието. Освен височината, чрез нотните знаци се отбелязва и трайността им.

НОТЕН КЛЮЧ – писмен знак, който се поставя в началото на петолинието, който определя мястото и октавовата принадлежност на едноименната нота, а чрез нея и на останалите. Различните нотни ключове се ползват и за да се избегнат многото спомагателни линии на петолинието.

• СОЛ КЛЮЧ  показва мястото на нотата сол от първа октава (g¹). Ключът има две разновидности – виолинов/цигулков (пише се на втората линия от петолинието) и старофренски (пише се на първата линия от петолинието) сол ключ.

Днес се използва само сол виолиновият ключ. На него се нотират партиите на цигулката, високите тонове на виолончелото, пианото, арфата, акордеона, почти всички духови инструменти и други.

• ФА КЛЮЧ показва мястото на нотата фа от малка октава (f). Ключът има три разновидности – баритонов (пише се на третата линия от петолинието), басов (пише се на четвъртата линия от петолинието), баспрофундов/старофренски (пише се на петата линия от петолинието) фа ключ.

Днес се използва само басовият фа ключ. На него се нотират ниските тонове на пианото, арфата, акордеона, контрабаса, виолончелото, фагот, туба и други.

• ДО КЛЮЧ показва мястото на нотата до от първа октава (c¹). Тези ключ e въведен в практиката във връзка с диапазона на човешките гласове, поради което неговите разновидности носят и техните наименования. При нотирането на гласовете почти не е имало нужда да се пишат спомагателни линии. Ключът има пет разновидности – сопранов (пише се на първата линия от петолинието), мецосопранов (пише се на втората линия от петолинието), алтов (пише се на третата линия от петолинието), теноров (пише се на четвъртата линия от петолинието), баритонов (пише се на петата линия от петолинието) до ключ.

Днес се използват само алтовият и теноровият до ключ. На алтовия ключ се нотират партиите на виолата, а на теноровия – на виолончелото, фагота и други.

В съвременната музикална практика се използват най-често сол (виолинов), фа (басов) и до (алтов и теноров) ключ:

Съпоставяне на нотите на виолинов сол, алтов до, теноров до и басов фа ключ ( с червено са отбелязани нотата сол от първа октава на виолинов ключ, нотата  до от първа октава на алтов и теноров ключ и нотата фа от малка октава на басов ключ):

Ето как би изглеждала известната песен „Честит рожден ден“, нотирана на различни ключове:

ЗНАКЪТ ЗА ПРЕНАСЯНЕ В ОКТАВА има две разновидности: ограден с означението 8 ^{va¯ ¯ ¯ ¯ ̚} (над петолинието, над нотите) нотен текст се изпълнява една октава по-високо, а ограден с означението 8 va bassa_ _ _ _̡ (под петолинието, под нотите) нотен текст се изпълнява една октава по-ниско.

АКОЛАДА (от френски – прегръдка) е отвесна черта или скоба (или комбинация от двете), поставена в началото и свързваща две или повече петолиния в нотния текст на едно произведение за пиано, оркестър или хор. Нотите в означенните с аколада петолиния се изпълняват едновременно от дадения инструмент, група инструменти или гласове.

Общото изписване на всички оркестрови партии, които дадено музикално произведение изисква, става на една система от петолиния, която се нарича оркестрова партитура.

* Фактура –  техническо устройство на едно музикално произведение (арматура,нотен текст, динамични знаци, и т.н.). Различаваме два вида: Хомофонна (един глас е носител на мелодията, а останалите гласове го съпровождат хармонически) и полифонична (съчетание на 2 или повече гласа, обикновено самостоятелни в мелодично и ритмично отношение, и по-рядко в метрично) фактура.

Следва: Цял тон и полутон. Хроматични знаци. Диатонични, хроматични, ултрахроматични полутонове и цели тонове.  Енхармонични тонове. Темпериран строй.

https://lilimuzic.com/цял-тон-и-полутон-хроматични-знаци/