В историческото развитие на музикалната култура се срещат монодически (едногласни) звукореди, които в зависимост от броя на тоновете, върху които се изпълняват са:
дихорд (звукоред от 2 тона); трихорд (звукоред от 3 тона); тетрахорд (звукоред от 4 тона); пентахорд (звукоред от 5 тона); хексахорд (звукоред от 6 тона); хептахорд (звукоред от 7 тона); октахорд (звукоред от 8 тона).
Разликата между най-ниския и най-високия тон на звукореда се нарича амбитус или диапазон.
Двете основни системи за построяване на звукоредите се наричат диатоника и хроматика.
Диатоника.
Диатоника – тонова система, основана на група тонове, които могат да бъдат подредени на седем последователни чисти квинти. Например – фа, до, сол, ре, ла, ми, си.
От горните 7 тона, в рамките на една чиста октава могат да се построят натурален мажор от до – до, ре, ми, фа, сол, ла, си (до), натурален минор от ла – ла, си, до, ре, ми, фа, сол (ла) и т.н.
Диатоничните ладове се състоят от диатонични полутонове (2) и цели тонове (5), които се заключват между две съседни степени.
Диатоничните интервали – всички чисти, малки и големи нтервали и тритонус (увеличената кварта и умалената квинта), се образуват между степените на диатоничните ладове.
Към основната система за построяване на звукоредите, спадат натуралният мажор, натуралният минор, средновековните ладове и голяма част от античните древногръцки ладове.
Пентатоника.
Пентатоничните звукореди могат да се квалифицират в 3 основни дяла – непълна пентатоника (някой от петте съставящи редицата тонове липсват), анхемитонна пентатоника (пълна, безполутонна пентатоника, съдържаща 5 тона) и пентатоника с участието на полутонове или още по-малки интервали в редицата. Пентатонните редици се срещат в: народната музика, спиричуълите, госпъла, джаза, блуса, рока, детските песни, музиката на древна Гърция, Китай, и т.н.
Анхемитониката заема централно място при разглеждане на видовете пентатонични редици. Например: своеобразието на мелодията на песента О, Сузана се подчертава от безполутонната основа.
Пентатоника – тонова система, основана на група тонове, които могат да се подредят в 5 последователни чисти квинти. Например – до, сол, ре, ла, ми:
Горните 5 тона, в рамките на една чиста октава могат да се явят в следните варианти:
Видно от примерите пентатонична гама:
– № 1 е с изявен мажорен лад (изпуснати са ІV и VІІ степен);
– № 5 е с изявен минорен лад (изпуснати са ІІ и VІ степен).
Тези 2 гами съдържат едни и същи ноти, но са в различен ред. Те се използват най-често.
Старинни ладове
Средновековните (църковни) ладове са диатонични осемстепенни ладове, използвани в професионалното и народното творчество преди осъзнаване на терцата като консонанс, на чувството за тоника и на съвременното мажорно и минорно наклонение.
Върху тези ладове се основава музиката в епохата на едногласието, а също и по времето на процъфтяването на полифоничната музика. Те лежат и в основата на българската народна музика.
За старинни ладове се споменава за пръв път през 8 век. В началото на 10 век, започнали да наименуват старите ладове с древногръцки наименования (дорийски, фригийски, лидийски и миксолидийски). В латинската теория имената на ладовете били променени.
Средновековните ладове се делят на четири автентични (главни) и на четири плагални (производни). (Т.нар. локрийски лад е твърде стар древногръцки лад, който се слива по-късно с хиподорийския лад. Той започва от нотата си). „Тониката” на средновековните ладове се нарича финалис (заключителен тон).
Старите ладове се разглеждат като съставени от 2 тетрахорда. От комбинирането на тези тетрахорди са се получили различните ладове.
Тетрахордите са поредица от 4 постепенни тона, съставени от малка и големи секунди. В зависимост от мястото на малката секунда различаваме йонийски, дорийски и фригийски тетрахорд.
Тетрахорд с поредица от 4 постепенни тона, съставен от големи секунди се нарича тритонус.
Плагалните ладове се получават от автентичните, чрез пренасяне на втория тетрахорд октава долу. Към името на автентичния лад се прибавя думичката „хипо”: хиподорийски, хипофригийски, хиполидийски, хипомиксолидийски.
Всеки автентичен и съответно плагален лад имат еднакъв тонов състав и един и същ финалис, но различно мелодическо развитие. Финалният тон на плагалния лад се явява в средата на лада.
В края на Средновековието (през 16 век) възникват още два автентични -йонийски и еолийски, и два плагални лада – хипойонийски и хипоеолийски.
Средновековните ладове за пръв път са систематизирани от Хенрих Глареан (1547 г.)
Еолийският лад отговаря напълно на съвременния натурален минор, а йонийския – на натурания мажор.
Видно от горните примери, от комбинирането на тетрахордите са се получили различните стари ладове, както следва:
-Йонийският лад се състои от 2 йонийски тетрахорда;
– Дорийският лад се сътои от 2 дорийски тетрахорда;
– Фригийският лад се състои от 2 фригийски тетрахорда;
– Лидийският лад се състои от тритонус и йонийски тетрахорд;
– Миксолидийският лад се състои от йонийски и дорийски тетрахорд
– Еолийският лад се състои от дорийски и фригийски тетрахорд.
Разглеждайки автентичните ладове, ще установим, че три от ладовете имат мажорен характер (при тях образуваното тризвучие е мажорно) – йонийски, лидийски, миксолидийски, а три лада са с минорен характер (при тях образуваното тризвучие е минорно) – дорийски, фригийски и еолийски.
Ако се разгледа строежа на старите ладове със съответния натурален мажор/минор ще се забележат следните особености:
Йонийският лад е напълно сходен с натуралния мажор:
Дорийският лад се различава от натуралния минор по голямата секста между І и VІ степен (т.нар. голяма дорийска секста):
Фригийският лад се различава от натуралния минор по малката секунда между І и ІІ степен (т.нар. малка фригийска секунда):
Лидийският лад се различава от натуралния мажор по увеличената кварта между І и ІV степен (т.нар. увеличена лидийска кварта):
Миксолидийският лад се различава от натуралния мажор по малката септима между І и VІІ степен (т.нар. малка миксолидийска септима):
Еолийският лад е напълно сходен с натуралния минор:
Често към натуралния мажор или натуралния минор се добавя характерен интервал от стар лад. Тогава съвременният натурален лад зазвучава като съответния стар лад. Т.е.: Когато на натуралния мажор бъде повишена ІV степен, той се превръща в лидийски лад, а когато му е понижена VІІ степен – миксолидийски. Когато на натуралния минор бъде повишена VІ степен, той се превръща в дорийски лад, а когато му е понижена ІІ степен – фригийски.
Хроматика
Хроматика – тонова система, основана на група тонове, които не могат да бъдат подредени в границите на седем последователни чисти квинти.
Хроматичната гама е възходящо или низходящо мелодическо движение на полутоновете в границите на една октава и има 12, вместо 7 степени.
В тоналната музика целите тонове на хроматичната мажорна или минорна гама се разделят на два полутона, като всички основни степени запазват своето ладово значение, а производните им стават зависими от тях, т.е. това са техните алтерации.
Правописът на хроматичната мажорна и минорна гама във възходящ ред се получава с повишение на хроматичните полутонове, а в низходящ ред – с понижение.
*Изключения в правописа на хроматичната мажорна гама:
– във възходяща посока: вм. VІ повишена степен, се пише VІІ понижена (използва се знак, присъщ на по-близка тоналност);
– в низходяща посока: вм. V понижена степен, се пише ІV повишена (използва се знак, присъщ на по-близка тоналност).
*Изключения в правописа на хроматичната минорна тоналност:
– във възходяща посока: вм. І повишена степен, се пише ІІ понижена;
– в низходяща посока: вм. V понижена степен, се пише ІV повишена.
Алтерация
– Единично или двойно повишаване или понижаване степените на звукореда посредством знаците за алтерация.
– Полутоново хроматично изостряне на съществуващите в лада мелодически целотонни тежнения. Могат да се алтероват само степените, които отстоят на голяма секунда от устойчивата степен:
В мажора – може да бъде понижена и повишена ІІ степен; повишена ІV степен; понижена VІ степен.
В минора – може да бъде понижена ІІ степен; повишена и понижена ІV степен; повишена VІІ степен.
Додекафония – авангардна атонална система за организиране тоновете на хроматичната гама.
В атоналната музика поредицата от 12 полутона се явява като основа на додекафонията. Всички полутонове са равни, няма разлика между основни и второстепенни степени. Правописът на дванадесеттоновата редица е напълно свободен – белите клавиши на пианото се записват като основни степени, а черните – и с диез, и с бемол.
Целотонна гама
Целотонна гама – гама, чужда на ладовото чувство, съставена от 6 степени, отстоящи на цял тон една от друга, в границите на октава. Степента, която следва VІ степен, се явява октавно енхармонично повторение на І степен. Възможни са 2 целотонни гами, а всички останали са техни енхармонични повторения.
Модулация
Модулацията е преминаване от една тоналност в друга, в рамките на една музикална композиция. Би могло да се каже още, че тя представлява преминаване в нова, напълно изявена и затвърдена с каденца тоналност. Това преминаване най-често се извършва въз основа на многостранността на акордите. Така общият акорд за двете тоналности, след прозвучаването му в изходната тоналност с определена функция, сменя функцията си с нова, в зависимост от мястото си в страничната тоналност.
Видове модулации
– Непосредствена – осъществена чрез общ акорд;
-Посредствена – тоналностите, между които се осъществява модулацията нямат общи акорди. В този случай се търси друга тоналност – помощна, коята да има общи акорди както с изходната, така и с новата. Ползва се при тоналности с над 5 арматурни знака.
– Енхармонична – когато се използва енхармоничната многостранност на акордите (те се явяват в различни тоналности, означени по различен начин, а в резултат се променят структурата и значението на акорда). Най-подходящи са умаленото и мажорно-малкото четиризвучие.
Променливи ладове
Променливият лад е приет в музикалната теория термин за наименование на лад, най-често в едногласно изложение, в който като се запазва непроменен тоновият състав, се изменя тониката. Поради това, устойчивостта се измества ту върху един, ту върху друг тон, или при една и съща обща тоника на различни места се явяват признаци на други диатонични ладови наклонения (например: при една и съща тоника: еолииски минор, фригийски минор, дорийски минор и др.). Съчетаването на едноименния мажор и минор се нарича мажоро-минор. Променливите ладове са характерни за руската народна музика.
Транспозиция (преместване, разместване, променяне)/транспониране
Транспозицията представлява пренасяне на тоновете на едно музикално произведение или откъс от него по-високо или по-ниско, като се запазват интерваловите отношения. В случая се променя само тоналността.
Транспозицията се използва в практиката когато:
– Нисък глас трябва да изпълни песен, написана за по-висок глас или обратно;
– Е необходима промяна на тоналността на една пиеса, за да стане удобна за един или друг музикален инструмент;
– Два инструмента, с различен строй, трябва да свирят заедно.
*Духови инструменти, при които тоновите височини се нотират по-високо или по-ниско от действителното им звучене се наричат транспониращи инструменти. (Необходимо е да се съобрази тази особеност и когато тези инструменти свирят например 1 тон по-високо, се нотира съответно 1 тон по-ниско, т.е. разликата в строевете се пресмята. Целта е да свирят в съзвучие с нетранспониращите инструменти.)
Секвенция (последование)
Секвенцията представлява пренасяне на един мелодичен или хармоничен мотив във възходяща или низходяща посока върху различни степени.
Секвенциите биват в зависимост от:
– посоката – низходящи или възходящи;
– интервала – секундови, терцови и квартови.
Частите на секвенцията са:
– мотив/модел – пренася се на различни степени;
– членове/звена – всяка проява на мотива (основното звено).
Акорите, които се намират в основата на модела са ясни и с убедителна функционална връзка.
Видове секвенции:
– Диатонична/тонална -изгражда се от акордите на една тоналност;
– Хроматична – в нея участват страничните доминанти;
– Модулативна – всяко звено се явява в различна тоналност.
Следва: Акорд. Видове акорди. Тризвучия. Видове квинтакорди. Консонантни и дисонантни тризвучия. Главни и второстепенни тризвучия.Обръщение на квинтакорда. Сродство и многостранност на тризвучията. Септакорд. Видове септакорд. Доминантов септакорд – обръщения и разрешения. Нонакорд.Заключения (каденци). Чужди тонове. Оргелпункт