Акорд – съзвучие (едновременно звучене) от три или повече различни тона, които са наредени или могат да бъдат наредени по терци.

Видове акорди

В зависимост от броя на тоновете акордите биват:

• Тризвучия – състоят се от 3 тона;
• Четиризвучия – състоят се от 4 тона;
• Петзвучия – състоят се от 5 тона.

В зависимост от интервала, който се образува между най-ниския и най-високия тон:

• Тризвучията се наричат квинтакорди;
• Четиризвучията се наричат септакорди;
• Петзвучията се наричат нонакорди.

Т.е., акордът получава наименованието си от интервала, включен между двата крайни тона.

 ТРИЗВУЧИЕ

Най-често срещаните акорди са тризвучията. При тях:

– най-ниският тон се нарича основен или прима (означава се с числото 1), от него започва да се строи тризвучието;

– вторият по височина тон се нарича терцов (означава се с числото 3), той стои на терца над основния тон;

– третият по височина тон се нарича квинтов (означава се с числото 5), той стои на квинта от основния тон.

Например:

Според големината на заключените тонове между основния и терцовия тон, и между основния и квинтовия тон, различаваме мажорно (голямо), минорно (малко), умалено и увеличено тризвучие.

Квинтакорди:

• Мажорен – образуван от голяма терца между основния и терцовия тон и чиста квинта между основния и квинтовия тон (т.е. образуван от голяма терца между основния и терцовия тон и малка терца между терцовия и квинтовия тон).
• Минорен – образуван от малка терца между основния и терцовия тон и чиста квинта между основния и квинтовия тон (т.е. образуван от малка терца между основния и терцовия тон и голяма терца между терцовия и квинтовия тон).
• Умален – образуван от малка терца между основния и терцовия тон и умалена квинта между основния и квинтовия тон (т.е. образуван от малка терца между основния и терцовия тон и малка терца между терцовия и квинтовия тон).
• Увеличен – образуван от голяма терца между основния и терцовия тон и увеличена квинта между основния и квинтовия тон (т.е. образуван от голяма терца между основния и терцовия тон и голяма терца между терцовия и квинтовия тон).

Например:

Главни и второстепенни тризвучия

Върху всички степени на мажорните и минорните гами могат да се построят  тризвучия. Всеки акорд, влязъл в някаква ладотонална организация, започва да функционира, да изпълнява роля, наричаща се хармонична функция. Всяка хармонична функция (акорд) изпълнява някаква роля в развитието на една музикална мисъл според своя характер. По своя характер хармоничните функции се делят на три групи: устойчиви, активно неустойчиви и неутрално неустойчиви функции.

Тризвучията, построени върху главните степени (І, ІV и V), най-добре отразяват функциите на лада и се наричат главни.

С устойчива функция е тризвучието, построено върху  І степен в тоналността – Тониката. Тоническото тризвучие е обединителен център на тоналността. Към него се стремят всички неустойчиви функции, т.к. те търсят разрешение и равновесие.

С активно неустойчива функция е тризвучието, построено върху V степен в тоналността – Доминантата. Доминантовото тризвучие съдържа в състава си чувствителен тон, който винаги се стреми към основния тон на тониката.

С неутрално неустойчива функция е тризвучието, построено върху ІV степен в тоналността – Субдоминантата. Субдоминантовото тризвучие се разрешава ту в тоника (отива в покой), ту в доминанта (т.е. служи като стъпало за развитие на музикалната мисъл).

TSDT е класическо хармоническо пълно последование.

Тризвучията, построени върху ІІ, ІІІ, VІ и VІІ степен, се наричат второстепенни, т.к. без помощта на главните тризвучия не могат да характеризират лада. Те обаче, благодарение на сродството си с последните,  могат да ги заместват.

• На ІІ степен – SІІ, спада към субдоминантовата функционална група;
• На VІ степен – Долна медианта, участва в тоническата и субдоминантната функционални групи. Бележи се като ТVІ, SVІ, TS, в зависимост от функцията, която изпълнява;
• На ІІІ степен – Горна медианта, участва в тоническата и доминантовата функционални групи. Бележи се като ТІІІ, DІІІ, TD, в зависимост от функцията, която изпълнява;
• На VІІ степен. Функционално замества D и D7. Бележи се DVІІ.

Например: Тризвучията в До мажор – натурален вид и Ла минор – хармоничен вид:

В музикалната практика тризвучията се срещат по-често построени на 4 гласа. За да се построи едно тризвучие на 4 гласа е необходимо един от тоновете му да се удвои. Най-често се удвоява основния тон, по-рядко квинтовия, а най-рядко – терцовия.

Разположение на тризвучията

В зависимост от начина на разположение на тоновете, акордите могат да имат различно разположение – както тясно, така и широко. Тризвучието е в тясно разположение, когато между горните три гласа не могат да се вместят акордови тонове. При широко разположение между горните три гласа могат да се поставят акордови тонове.

Например:

Консонантни и дисонантни тризвучия

Общото звуково впечатление, което остава у нас при прозвучаването на даден акорд е фонизъм. Съобразно фонизмът се различават консонантни и дисонантни тризвучия.

Консонантните тризвучия са мажорните и минорните, т.к. интервалите, от които се състоят са консонантни – звучат съгласувано, без напрежение. Мажорното тризвучие звучи по-твърдо, а минорното – по-меко.

Дисонантните тризвучия са умалените и увеличените тризвучия, т.к. интервалите умалена/увеличена квинта са дисонантни – звучат несъгласувано, остро, с напрежение.  Меко дисонантно звучи умаленото тризвучие. Остро дисонантно звучи увеличеното тризвучие.

Фоническата характеристика за квинтакордите се отнася и за техните обръщения – секстакорди и квартсекстакорди.

Обръщения на квинтакорда:

Тризвучията могат да имат различно хармоническо (според най-долния/басовия тон) и мелодическо (според най-горния/сопрановия тон) положение.

• Хармоническо положение:

                           – Основно – в най-долния глас се намира основният тон. Нарича се още квинтакорд (отбелязва се с цифрата 5).

                          – Терцово – в най-долния глас се намира терцовият тон. Нарича се още секстакорд (отбелязва се с цифрата 6).

                            – Квинтово – в най-долния глас се намира квинтовият тон.  Нарича се още квартсекстакорд (отбелязва се с цифрите 6/4).

Например:

    

При построяването на секстакорд е добре:

• Да открием кой е основният тон,
• Да построим самото тризвучие като квинтакорд,
• Да превърнем квинтакорда в секстакорд.

При построяването на квартсекстакорд е добре:

• Да открием кой е основния тон,
• Да построим тризвучие като квинтакорд,
• Да превърнем квинтакорда в квартсекстакорд.

• Мелодическо положение:

                               – Основно/октавово – в най-горния глас се намира основният тон.

                              – Терцово – в най-горния глас се намира терцовият тон.

                              – Квинтово – в най-горния глас се намира квинтовият тон.

Например:

*Цифрован бас или генералбас – система за съкратено означаване на акордите. Под басовата партия се изписват цифри, които определят интервалите от основния тон до другите акордови тонове над него. Когато се поставя хроматичен знак преди цифра, то тя се изпълнява по съответния указан начин. Тази система, възникнала през 16 в. в Италия и е запазена до днес.

Например:

Сродство на акордите

Акордите биват сродни и несродни. Сродните имат най-малко един общ тон, а несродните нямат общи тонове.

Тризвучия, които имат един или два общи тона, се наричат сродни. Различаваме два вида сродство – квинтово (имаме един общ тон) и терцово (имаме два общи тона).

Например:

Многостранност на акордите

Възможността на даден акорд да променя функцията си в различните тоналности. Многостранността на акордите често се използва при модулацията.

Например: Тризвучието Ре-фа диез-ла би могло да има различни функции – като Т на D dur, S в A dur,  D в G dur.

 Каденцов квартсекстакорд

По тонов състав е тонически квартсекстакорд, но в повечето случай се възприема като акорд с доминантова функция – подчертава се от това, че в баса се намира основния тон на доминантата, който се явява удвоен.

Бeлежи се с К 6/4, което значи силен квартсекстакорд, съставен от тоновете на тоническото тризвучие, но изпълняващ доминантова функция.

Условия за употреба на К 6/4:

• Да встъпи в силен метричен момент;
• След него да се яви доминантата (рядко тониката);
• Да се яви след субдоминанта (рядко след тоника).

Басът на К 6/4 при преминаването му в D обикновено прави скок надолу.

ЧЕТИРИЗВУЧИЕ

Акорд, образуван от 4 различни тона, които са или могат да бъдат наредени по терци се нарича септакорд.

Септакордът се състои от основен, терцов, квинтов и септимов тон (този, който заедно с основния тон образува интервал септима).

Видове септакорди

• Мажорно – голям: състои се от мажорен квинтакорд (г.3+м.3) и голяма септима;
• Мажорно – малък: състои се от мажорен квинтакорд (г.3+м.3) и малка септима;
• Минорно – голям: състои се от минорен квинакорд (м.3+г.3) и голяма септима;
• Минорно – малък: състои се от минорен квинакорд (м. 3+г.3) и малка септима;
• Полуумален: състои се от умален квинтакорд (м.3+м.3) и малка септима;
• Умален: състои се от умален квинтакорд (м.3+м.3) и умалена септима;
• Полуувеличен: състои се от увеличен квинтакорд (г.3+г.3) и голяма септима.

Например:

Септакордите звучат дисониращо, поради участието на септимата в тях. Остро дисониращи са мажорно-голям, минорно-голям, полуувеличен – поради съдържанието на голяма септима, а при последните две – и увеличена квинта. Меко дисониращи са мажорно-малък, минорно-малък, полуумален, умален – поради съдържанието на малка/умалена септима.

 

Доминантов септакорд

Най-често използвани в практиката са септакордите, наречени доминантови. Те са построени на V степен в мажора и минора (доминантсептакорд – D7) и септакордите, построени на VІІ степен в мажора (полуумален септакорд) и минора (умален септакорд). Септакордите на ІІ степен в натуралния мажор (минорно-малък) и хармоничния минор (полуумален) изпълняват субдоминантова функция, т.е. след тях често прозвучава доминанта и едва тогава следва разрешение в тоника.

Например:

Обръщения на септакорда

Четиризвучията  имат 4 хармонически положения според тона, намиращ се в най-долния глас/басовия тон:

          – Основно – в най-долния глас се намира основният тон. Нарича се още септакорд (отбелязва се с цифрата 7).

          – Терцово – в най-долния глас се намира терцовият тон. Нарича се още квинтсекстакорд (отбелязва се с цифрите 6/5).

          – Квинтово – в най-долния глас се намира квинтовият тон. Нарича се още терцквартакорд (отбелязва се с цифрите 4/3).

         – Септимово – в най-долния глас се намира септимовият тон. Нарича се още секундакорд (отбелязва се с цифрата 2).

Например:

Според тона, намиращ се в най-горния глас, септакордите имат 4 мелодически положения:

              – Основно – в най-горния глас се намира основният тон.

              – Терцово – в най-горния глас се намира терцовият тон.

              – Квинтово – в най-горния глас се намира квинтовият тон.

              – Септимово – в вай-горния глас се намира септимовият тон.

Разрешение на доминантсептакорда

При строго разрешение внички хармонични положения водят до Т в основно хармонично положение, само D2 води до Т6.

Например:

Други четиризвучия

• Септакорд на ІІ степен. Спада към субдоминантовата функционална група. Бележи се SІІ7.
• Доминанта на VІІ степен. В него участват и субдоминантова и доминантова функция.

ПЕТЗВУЧИЕ 

Акорд от 5 тона, които могат да бъдат наредени по терци, се нарича нонакорд. Първите 4 тона носят наименованието си от септакорда, а петият се нарича нонов тон.

Най-голямо приложение има доминантовият нонакорд – D9. Според качеството на ноната имаме голям и малък нонакорд.

Доминантовият нонакорд обикновено се употребява в основно хармонично  и/или мелодично положение. Разрешава се в Т, както D7. При четиригласие единият тон на D9 се изпуска (квинтов или по-рядко терцов тон).

Например:

ЗАКЛЮЧЕНИЯ (КАДЕНЦИ)

Каденцата е хармонично последование, което изяснява възприемането на завършека на дадено по-голямо или по-малко построение. Всяка каденца изразява преминаване от неустойчивост към устойчивост. Каденците са последование от два или повече акорда, с които завършват музикалните съчинения.

– В зависимост от своя акордов състав каденцата бива:

• Автентична – състои се от D и Т;
• Плагална – състои се от S и Т.

*Лъжлива каденца – модификация на автентичната. Тоническият акорд е заменен с тризвучие на VІ ст

– Според мелодическото положение на последния акорд каденцата бива:

• Съвършена – последният й тон е в основно мелодическо положение;
• Несъвършена – последният й тон е в терцово или квинтово мелодическо положение.

– Каденцата, в зависимост от метричния момент се дели на:

• Мъжка  – последният акорд от каденцата встъпва в силен метрически момент);
• Женска – последният акорд от каденцата встъпва в слаб метрически момент)

– Според последния акорд каденцата бива:

• Цяла/Заключение – завършва на Т;
• Половина/Полузаключение – завършва на S или D. С него не може да завърши музикалното произведение.

ЧУЖДИ ТОНОВЕ

Едновременно с акордовите тонове звучат и други тонове, които не влизат в неговия състав, поради което се наричат неакордови или чужди (най-често се срещат в мелодията).

Чуждите тонове се делят на силни и слаби, в зависимост от метричния момент, на който встъпват.

Силните предизвикват чувство за дисонанс, поради което се разрешават. Силните чужди тонове са горни и долни, според  посоката на разрешение. Силните чужди тонове са подготвени, полуподготвени и неподготвени, според мястото, което заемат в предишния акорд.

Слабите тонове са мост между скоковете в отделните гласове при свързването на два акорда.Слабите чужди тонове се отвеждат  по три начина – постепенно и в същата посока, обратно постепенно движение до изходния тон, повтарят встъпилия чужд тон и остават на него, т.е.  вече е акордов тон от следващия акорд.

Чуждите тонове са винаги съседни (горни или долни) на някой акордов тон, поради което ги наричат и съседни тонове.

ОРГЕЛПУНКТ

Оргелпункт или педал е тон, който лежи в баса, на фона на който се движат останалите гласове, като образуват съзвучия.

Например:

Най-често като оргелпункт се използват V и І степен на лада. Поради което може да бъде доминантов или тонически.

Оргелпунктът встъпва в силен метричен момент. Той може да встъпи с К 6/4 D и завършва с Т.

*Всичко за акордите ще намерите в учебниците по хармония.      

 НЯКОИ СРЕЩАНИ ОБОЗНАЧЕНИЯ НА АКОРДИ В ПРАКТИКАТА:

Следва: Тоналност До мажор 

https://lilimuzic.com/тоналност-до-мажор/