Думата „солфеж” e произлязла от тоновите имена сол и фа.  В тесен смисъл означава упражняване в пеене по ноти без думи. В широк смисъл това е наименование за система на обучение на музикалния слух по ноти.

Възникването и развитието на солфежната система е свързано  с усъвършенстване на нотописа и  с въвеждането на слоговите имена – ut, re, mi, fa, soi, la от Гвидо д’Аренцо (995 – 1050), музикален теоретик, роден в Италия.  Неговият метод за усъвършенстване на нотното пеене е наречен „солмизация” от тоновете сол, ми.

Слоговите наименования представляват началните срички от първите шест стиха на химна за Йоан Кръстител, чрез който певците молят светеца да ги предпази от пресипване на гласа:

Ut queant laxis, 

resonare fibris,

Mira gestorum 

famuli tuorum,

Solve polluti, 

labii reatum, Sancte Joannes.

Пеещите запомняли звученето на началната сричка на всеки стих и по този начин ги отделяли като символ на звучащи степени.

През ХІ век Гвидо д’Аренцо поставял невмите в система от четири линии и ключ.

През ХІІ век се въвеждат ноти с мерена стойност.

През ХІV век се въвеждат тактови показатели и петата линия на петолинието.

През ХVІ век се прибавя седмата степен на звукореда – си (Sancte Joannes).

През ХVІІ век слогът ut бил заменен с по-удобния до, била въведена и тактовата черта.

Солмизацията на Гвидо д’Аренцо е била релативна, защото се е опирала на съотношението между тоновете. Тя е останала само в областта на църковното пеене.

През 1709 г. в Париж възниква натуралното солфежиране, където буквените и слоговите имена на нотите – до, ре, ми, фа, сол, ла, си, съответстват на абсолютната височина на тоновете.

През 1802 г. френски композитори (Л. Керубини, Фр. Госек и други) издават „Солфежи” за Парижката консерватория.Основата на обучението била тоналността до мажор.

За по-лек и бърз начин на обучението през ХVІІІ век, във Франция, Жан Жак Русо усъвършенствал „Цифров метод”. При него степените на всички тоналности се отбелязвали с цифри – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Повишените тонове се отбелязвали с възходяща (/) чертичка, а понижените – с низходяща (\). Ритъмът се отбелязвал с допълнителни знаци – чертички и точки, написани върху цифрите или до тях. През ХІХ век Пиер Гален, Еме Пари и Емил Шеве доразвили цифровия метод.

По същото време в Англия бил създаден методът „Тоника – сол-фа” от Сара Ен Гловър. Методът се опира на основния тон (Tonic) и неговата мажорна скала.

В Германия Агнес Хундогер (1990 г.) създава методът „Тоника – до”. Новото в него е преди всичко слуховата опора в трите главни функции: тоника, субдоминанта и доминанта.

Същността на старите методи по солфеж могат да се обобщат така:

• От ХІ до ХІХ век те се развиват само на гласова основа, чрез пеене по ноти;
• Тоналността до-мажор е била основна и главна тоналност, изучавана подробно и продължително;
• Парижката консерватория става център в усъвършенстването на солфежните методики;
• Солфежните методи от края на ХІХ и началото на ХХ век разширяват и обогатяват съдържанието по солфеж. Албурт Лавиняк (1846 – 1916), парижки професор, за пръв път въвежда музикалната диктовка като форма на работа за развитие на музикалния слух.
• През ХХ век придобиват световна известност методите „Тиберж” – Франция; „Долежил” – Чехия; „Стълбицата” на Борис Тричков – България, „Кодай” – Унгария. Тези нови методи усъвършенстват музикалнослуховото обучение, като прилагат различни методи, обогатени с национални особености.

 Днес предметът солфеж има за задача изграждане на високо развит музикален слух. Съдържанието му обхваща развитието на музикалните способности: ладов усет; метроритмичен усет; вътрешни слухови представи, както и развитие на видовете слух – релативен, абсолютен, вътрешен, ладотонален, мелодичен, хармоничен, полифоничен, тембров. Работи се в няколко тоналности наведнъж с прилагане на разнообразни форми музикалнослухов анализ; интонационни упражнения; музикални диктовки; солфежиране от пръв поглед на непознат нотен текст; музикалнотворчески и импровизационни упражнения. Музикалнослуховото обучение се провежда на гласова и инструментална основа. Без нотночетивна техника не може да се изгражда професионален музикален слух.

Солфежът е част от Музикалната теория. Чрез него се усвояват по слухов път въпросите от Елементарната теория на музиката, на него се опира работата по Хармония, Полифония и Музикален анализ.

Следва: Свойства на тона. Музикална система и октавови групи. https://cutt.ly/SrnZ94P