Днес един мой ученик ме попита дали нотното писмо ще остарее някога? Моят отговор, го изненада. Според мен, не може да се предположи, че традиционното нотно писмо ще бъде изместено напълно, но е видно, че то ще се допълва и разширява. Ето защо:
В началото на ХХ век много композитори изгубват контакта си с публиката. Дали защото не искат да спазват традиционалните форми на изкуството, или просто решават да експериментират с нови звукови възможности, или решават да обновят музиката?
Хармоничната система на Хайдн и Моцарт, която е ориентирана към здравите връзки на тризвучието в определена тоналност, към каденците и към взаимоотношенията между тоналностите, е разширена през ХІХ век. Арнолд Шьонберг (1874 – 1951) обяснява това по следния начин: „През последните 100 години разбирането за хармония се промени неимоверно, поради развитието на хроматиката. Представата, че един единствен фундамент, основния тон, определя конструкцията на акордите и регулира тяхното подреждане, т.е. понятието за тоналността – трябваше да се развие най-напред като понятие за разширена тоналност. Твърде скоро се постави под съмнение въпросът дали един такъв основен тон е все още център, към който трябваше да се отнесе всяка хармония и всяко хармонично последование. По-нататък стана съмнително и дали една тоника, която се явява в началото, в края или на което и да е друго място, притежава наистина конструктивно значение.”
Търсенето на нови възможности довежда до метода на композиране с 12 последователно организирани тонове (според Шьонберг). Темперираната система разделя октавата на 12 равни полутона. Една хроматична гама се движи от до на първа до до на втора октава. Дванадесетотонната техника, наречена още додекафония, е основана върху отрицанието на ладовите връзки между тоновете. По този начин им се отнема каквато и да е тонална опора. Не съществува основен тон, нито акорд с функцията на тоника. Всеки тон е равнопоставен. Шьонберг развива учение по композиране с установени правила за използването на тоновете. Основният музикален образ в произведението трябва да се съдържа всички 12 тона, като всеки от тях може да се появи само един път. Разработва и контрапунктични техники.
Последователи на Шьонберг започват да експериментират с новия метод на композиране. Много от тях прилагат строго логичното организиране и върху други елементи на музиката – напр. върху продължителността на тона (конструират „ритмични редове”). Музиката, написана по този начин, се означава като серийна музика.
В по-ново време експериментите продължават. Някои композитори започват под партитурите/произведенията си да поставят означения за начина на изпълнение на написаните от тях знаци.
Мисълта за свободна импровизаторска намеса играе специална роля в съвременната музика. Пример за това са алеаторната и електронната музика.
Алеаториката дава възможност на самия инструменталист да реши как да завърши музикалното произведение. Композиторът само нахвърля музикалния материал и неговата разработка. При електронната музика композиторът записва произведението си върху магнитофонна лента, като за изпълнението няма нужда от интерпретатори.
Дали ще се запази традиционалното нотно писмо? В произведението „В памет на жертвите от Хирошима”, написано за 52 струнни инструмента от Кшищоф Пендерецки (роден 1933 г., Полша, представител на школата на авангардистите), може да се илюстрира всичко казано до тук.
Към партитурата си композиторът прилага обяснения. Ето някой от тях:
Авторът, чрез своята музика, предава състоянието на голямото напрежение, ужас и хаос от атомната бомба. Човек се чувства под невероятен психически натиск докато слуша творбата…
Една от съвременните композиторски техники се нарича сонорност. Тя е основана на изразителната и формообразуваща роля на тембъра (шумове и други звукови съчетания).
Видно в съвременната музика се търсят нови средства и техники за изразяване на актуалните съвременни проблеми на обществото. Все повече символи ще бъдат използвани в партитурите. Но едно е сигурно – използването на новите средства и техники трябва да е съобразено с възможностите на слушателя, а не да е самоцел.
Темата е много интересна, но има, според мен, непреодолими дадености, които се нуждаят от нотописа, като почти съвършена система за записване на музикална мисъл. Да, обогатява се, но не се разпада. И както в изобразителното изкуство съпътстват най-гтубо казано едно интуитивно изкуство, с „класическото“ такова, така и музиката ще продължи да се развива многопосочно, но не и обедняваща заради отпадане на части от музикалния език. Това е ясно видимо в музикалните програми, които всъщност стъпват на добрия стар нотопис, давайки му само нов изглед.