Пианото е красив и сложен музикален инструмент. То датира от началото на ХVІІІ век, а негов баща е италианецът Бартоломео Кристофори. Първият конструиран клавирен инструмент с чукчета (1711 г.), с възможност за регулиране на динамиката на изпълнението, е бил наречен Gravicembalo col piano e forte, откъдето и днес носи името си – пианофорте или само пиано.

Пианото и неговите предшественици – клавихорд, клавесин,  са от групата на хордофоните. (виж: Музикални инструменти – класификация).

При клавихордите – метално парче (тангент) удря струната.

При клавесините – специално перце, задвижвано от натиска върху клавишите отскубва звука от струната.

При съвременните пиана и рояли  – различните като дебелина и дължина струни, опънати върху метална триъгълна рамка биват привеждани в трептене чрез удар от чукче, обвито във филц и задвижвано от система от рамена, меки връзки, щифтове и клавиши.

Педалите (2  или  3) служат за удължаване на звука, за приглушаване на звука, за задържане на тона.

Клавишите са между 85 и 88 и са обхванати в клавиатура. Те са бели и черни. Една октава, 8 тона, съдържа 8 бели и 5 черни клавиша (групирани 2 + 3).

Произведенията за пиано се нотират на басов и виолинов ключ.

Пианото в криловидна форма (роял) обикновено се използва за свирене в концертни зали.

/Изображение: http://kawaibg.com/

Инструментът се настройва от специалист, наричан „акордьор“.