Известно е, че музикалното възпитание се основава на взаимното доверие, сътрудничество и уважение между обучаващият и обучаваният. То е дълъг процес, през който се натрупват музикално-слухови представи. Всъщност, изкуството музика възпитава със своите изразни средства, изразява емоционалното ни състояние и ни дава възможност естетически да усетим и изживеем обкръжаващата ни среда.

Музиката ни съпътства през целия живот, без да си даваме ясна сметка за това – тя е неизменна част от нашето ежеминутие. Малцина са тези, които се отдават по-сериозно на тайните на музикалното изкуство – превръщат любовта в своя професия (изпълняват музика, продуцират, пишат, обучават, снимат, озвучават, лекуват…).

През всичките години, в които съм имала честта да преподавам, често се опитвах да си представя бъдещето на учениците си… За повечето от тях бях сигурна, че ще успеят и ще пожънат плодовете на своя труд. За други, уви, усещах временния порив да овладеят тънкостите на изкуството музика, но това видно не беше техния път.

Аз ги обичах и обичам, и едните, и другите, независимо от последвалия избор. За мен е важен моментът, в които съпреживяваме това непреходно изкуство. Когато пеем, солфежираме или свирим – аз се чувствам истински жива! Това е съкровен момент – да усетиш енергията на другия и да дадеш своята на него, да усетиш магията на музиката…  Вероятно и заради това, отношенията учител-ученик се размиват в годините, за да се появи уважението на колега към колега.

За да станеш музикант не е достатъчно да си музикално надарен! За да станеш музикант вътрешно трябва да си готов да се отдадеш на изкуството музика – да се „ожениш“ за инструмента си, да се отдадеш на изучаването на така необходимият и страшен солфеж, да се лишиш от „Хайде ела да пазиш на вратата, поне“, да спестяваш за поредната „играчка“ –  така необходима за поредния ти музикален експеримент, и т.н.

Всъщност, тези редове са родиха спонтанно, прочитайки статията  „Stagelock That Matches Bands And Venues Wins the Second Edition Of Startup Live Sofiа“.

Не за първи път имам удоволствието да чуя или прочета положителни новини за мои възпитаници. Тук обаче ме зарадва фактът, че тези хлапета много бързо се ориентираха в музикалния пазар и успешно реализират начинанието си.

Когато дойдоха за първи път – първо Давид, а после и Боян, бях приятно изненадана да установя, че освен талантливи, са старателни, прилежни и упорити хлапета, твърдо решени да научат всичко от областта на музиката. Не по-малко любознателна бе и Радина (сестричата на Давид), твърдо решена да овладее всички метро-ритмични тайни, но за нея музиката бе просто за развлечение (или поне засега?).

Давид и Боян, а и Радинка, извървяха дългият път на солфежирането и овладяването на теорията на музикалните елементи; заедно покорихме високото „До“, а неудържимото им любопитство ме накара да им покажа и някои тайни  от света на пианото, като например: „как се свирят акордите на пианото“. Неизчерпаемите ни разговори за стилове и направления в музиката, за тънкостите в музикалния бизнес, за нахлуването на информационните технологии в музиката, за любовта, за живота и какво ли още не, преминаваха границите на урочната единица. Всъщност, тези разговори продължават и сега – вече като между колеги и съмишленици. 

Днес, тези млади хора са удовлетворени, защото проектът им Stagelock спечели второто издание на Startup Live Sofia. Пред тях се откриват нови световни хоризонти и един ден ще берат плодовете на своята упоритост и всеотдайност.

Често в процеса на обучение има колебания от страна на обучаемия относно възможностите и таланта. Считам, а и тези млади хора го доказаха, че само упоритият труд, последователност, мотивираност и вяра в бъдещето, свързано с музика, ще допринесат за успеха и реализацията в това, което обичат най-много на света!!!