В един горещ юнски ден отидох на прослушване в представителния детско-юношестки хор „Бодра смяна”. Душичката ми се беше свила, а толкова исках да съм част от това голямо семейство – хор „Бодра смяна”. Лиляна Бочева – диригентката на хора, ме прослуша и рече: „Утре ще те чуе и Бончо Бочев”. Окрилена, но и притеснена, излязох навън, а там един батко ми се усмихна и ме окуражи – „Не се бой! Тук всички сме приятели. Всички обичаме музиката. А ти имаш глас, така че бодро напред!” По-късно разбрах, че този батко се казва Орлин Горанов.
Бях от „малките”. Репетирахме, солфежирахме, почти не се засичахме на репетиции с „големите”. Но всички „малки” мечтаехме за големия ден, когато ще ни приемат в концентриращия състав. Това се случи на третата година от пребиваването ми в хора. С такова благоволение гледах големите каки и батковци. Мечтаех си и аз да стана като тях… И мечтата ми се сбъдна – последваха концерти и турнета, предшествани от безкрайни и упорити, изпълнени със запомнящ се хумор и добронамерени забележки на Лиляна Бочева, репетиции.
След години срещнах Орлин Горанов като дуетна половинка на моята ученичка Мариана Попова. И тогава разбрах, че той си е останал същия – все така лъчезарен, добронамерен, обаятелен и земен.
За мен, Орлин Горанов е едно явление в българската музика. Не защото беше онзи батко, който ме окуражи преди повече от 45 години (едва ли си спомня за онова момиче с къси бели чорапки и панделка на главата), а защото продължи да пее. И така пее, че слушайки го – косъмчетата ти настръхват по цялото тяло! Неговото гласище и невероятен артистицизъм са дар за всеки докоснал се до неговия талант.
- Орлин Горанов е роден 1957 г. в гр. Берковица. Възпитаник е на хор „Бодра смяна”. Пее в ансамбъла на ГУСВ. Завършва Консерваторията с оперно пеене. Разчупва стереотипа и доказва, че няма ограничения в интерпретирането на различни жанрове музика. Изявява се успешно и като естраден/поп певец, и като актьор, и като оперен певец, защото изпълнява музиката със сърцето си.