Ако изпеем песента, ще забележим, че тоновете до, ми, сол създават впечетение на устойчивост. Най-устойчив от тях е до, който е основен тон или тоника на песента. Ако се опитаме да се опрем на друг тон, например на ре, фа, ла, си ще почувстваме несигурност, неустойчивост, стремеж към най-близкия устойчив тон.
1. ЛАД – система от взаимоотношенията между устойчивите и неустойчивите тонове в дадена мелодия.
- Мажорен лад – устойчивите тонове на лада образуват мажорно тризвучие.
- Минорен лад – устойчивите тонове на лада образуват минорно тризвучие.
- Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти (фа, до, сол, ре, ла, ми, си).
Тоника или основен тон – тонът, с който започва и завършва лада.
Ладът може да прозвучи чрез:
- мелодия, която съдържа всички тонове на лада;
- трите главни тризвучия (І, ІV и V степен наричаме главни, т.к. върху тях се строят главните тризвучия – тоническо (устойчиво), субдоминантово (неинтензивно неустойчиво) и доминантово (интензивно неустойчиво) ;
- гамата на лада.
2. ГАМА – откъс от звукореда (или изява на лада), подреден във възходящ или низходящ ред, от който и да е тон до неговото октавово повторение.
Отделните тонове на лада/гамата се наричат степени и се отбелязват с римски цифри:
- І ст. – тоника
- ІІ ст. – горен водещ тон
- ІІІ ст. – горна медианта
- ІV ст. – субдоминанта
- V ст. – доминанта
- VІ ст. – долна медианта
- VІІ ст. – долен водещ тон/чувствителен тон
Силата, с която се притеглят неустойчивите към устойчивите тонове, зависи от разстоянието до устойчивия тон и от степента на неговата устойчивост. Поради тази причина:
- ІІ и VІІ степен се стремят към І степен;
- ІV степен се стреми към ІІІ степен;
- VІ степен се стреми към V степен.
Ладът получава своето наименование от основния тон и от вида на своето тризвучие – І, ІІІ и V степен, които са устойчиви тонове за лада. (Например: До-мажор, Ла-минор и т.н.)
2.1. РАЗНОВИДНОСТИ НА МАЖОРА
Мажорен лад или гама е тази, при която между първа и трета степен, се заключва голяма (мажорна) терца. Главното тризвучие (тониката) звучи мажорно.
– Натуралният мажорен лад или мажор е такъв лад, при който полутоновете се намират между ІІІ и ІV степен и между VІІ и І (VІІІ) степен, а целите тонове са между останалите степени.
Да построим мажорна гама от ДО:
– Хармоничен мажор – различава се от натуралния с понижената си VІ степен. Между VІ и VІІ степен се получава тон и половина/увеличена секунда (хиатус) разлика. За хармоничния мажор е характерно звученето на субдоминантовия акорд, вследствие понижената VІ степен.
– Мелодичен мажор – различава се от натуралния с понижените си VІ и VІІ степен. Между VІІ и VІІІ степен има 1 тон разлика. Получаването на тази разновидност е с цел отстраняване на хиатуса, който е бил смятан за немелодичен. (В низходяща посока изпълнението на ІІІ степен е несигурно, предвид започналото минорно звучене. Поради тази причина в низходяща посока често се изпълнява в натурален мажор.)
– Бихармоничен/двойнохармоничен/ориенталски/маджарски – разли-чава се от натуралния с понижените си ІІ и VІ степен. В тази разновидност се получават 2 хиатуса, 4 секунди и само един цял тон.
Другите разновидности на мажора:
– лидийски (с повишена ІV степен) и
– миксолидийски (с понижена VІІ степен),
ще бъдат разгледани в темата „Старинни ладове”.
2.2. РАЗНОВИДНОСТИ НА МИНОРА
Минорен лад или гама е тази, при която между първа и трета степен, се заключва малка (минорна) терца. Главното тризвучие (тониката) звучи минорно.
– Натуралният минорен лад или минор е такъв лад, при който полутоновете се намират между ІІ и ІІІ степен и между V и VІ степен, а целите тонове са между останалите степени.
Да построим минорна гама от ЛА:
– Хармоничен минор – различава се от натуралния с повишената си VІІ степен. Между VІ и VІІ степен се получава тон и половина/увеличена секунда (хиатус) разлика. За хармоничния минор е характерно звученето на доминантовия акорд, вследствие повишената VІІ степен.
– Мелодичен минор – различава се от натуралния с повишените си VІ и VІІ степен. между VІІ и VІІІ степен има полутон разлика. Получаването на тази разновидност е с цел отстраняване на хиатуса, който е бил смятан за немелодичен. (В низходяща посока изпълнението на ІІІ степен е несигурно, предвид започналото мажорно звучене. Поради тази причина в низходяща посока често се изпълнява в натурален минор.)
– Бихармоничен/двойнохармоничен/ориенталски/маджарски – разли-чава се от натуралния с повишените си ІV и VІІ степен. В тази разновидност се получават 2 хиатуса, 4 секунди и само един цял тон.
Другите разновидности на минора:
– дорийски (с повишена VІ степен) и
– фригийски (с понижена ІІ степен),
ще бъдат разгледани в темата „Старинни ладове”.
3. ТОНАЛНОСТ – лад с определена височина на тона.
Гамите получават името си според основния тон.
3.1.МАЖОРНИ ТОНАЛНОСТИ:
Мажорните гами могат да бъдат построявани върху всеки тон, стига да се спазват интерваловите отношения за мажор –напр. за натурален: 1 т., 1 т., ½ т., 1 т., 1 т., 1 т., ½ т. По тази причина се налагат повишавания или понижавания на някои тонове, като необходимите хроматични знаци се пишат непосредствено след ключа (ключови знаци, предписание, арматура).
В музикалната практика имат приложение до седем диезни и седем бемолни мажорни тоналности. Тоналности с повече от 12 знака не съществуват както теоретически, така и на практика.
За изходно начало служи тоналност До мажор (съкратено: с-dur – първата степен е До или С, а dur – мажорен лад), която е приета за основна.
Мажорните тоналности се подреждат по:
– квинтов кръг – ред на диезните тоналности. Тези мажорни тоналности се получават по възходящ ред, като тониките им отстоят последователно на чиста квинта една от друга, а в арматурата им се прибавя по един диез (сол, ре, ла, ми, си, фа диез, до диез, сол диез, ре диез, ла диез, ми диез, си диез мажор).
– квартов кръг – ред на бемолните тоналности. Тези мажорни тоналности се получават по възходящ ред, като тониките им отстоят последователно на чиста кварта една от друга, а в арматурата им се прибавя по един бемол (фа, си бемол, ми бемол, ла бемол, ре бемол, сол бемол, до бемол, фа бемол, си двоен бемол, ми двоен бемол, ла двоен бемол, ре двоен бемол мажор).
3.2. МИНОРНИ ТОНАЛНОСТИ:
Минорните гами могат да бъдат построявани върху всеки тон, стига да се спазват интерваловите отношения за минор – напр. за натуралния минор: 1 т., ½ т., 1 т., 1 т., ½ т., 1 т., 1 т., По тази причина се налагат повишавания или понижавания на някои тонове, като необходимите хроматични знаци се пишат непосредствено след ключа.
В музикалната практика имат приложение до седем диезни и седем бемолни минорни тоналности.
За изходно начало служи тоналност Ла минор (съкратено: а-moll, първата степен е Ла или А, а moll – минорен лад), която е приета за основна.
Минорните тоналности се подреждат по:
– Квинтов кръг – ред на диезните тоналности. Тези минорни тоналности се получават по възходящ ред, като тониките им отстоят последователно на чиста квинта една от друга, а в арматурата им се прибавя по един диез (ми, си, фа диез, до диез, сол диез, ре диез, ла диез …).
– Квартов кръг – ред на бемолните тоналности. Тези минорни тоналности се получават по възходящ ред, като тониките им отстоят последователно на чиста кварта една от друга, а в арматурата им се прибавя по един бемол (ре, сол, до, фа, си бемол, ми бемол, ла бемол …).
Квинтов и квартов кръг на мажорните и минорните тоналности до 7 знака:
Всички мажорни диезни и бемолни, както и всички минорни диезни и бемолни тоналности, могат да бъдат подредени в спирала:
*Бемолните тоналности са дадени на басов ключ
3.3. КЛЮЧОВИ ЗНАЦИ:
-Диезите се появяват в следната последователност – фа, до, сол, ре, ла, ми, си.
– Бемолите се появяват в следната последователност – си, ми, ла, ре, сол, до, фа
Редът на диезите е обратен на редът на бемолите:
3.4. ЕНХАРМОНИЧНИ тоналности – две гами, които се пишат и изговарят различно, а звучат еднакво. Следователно и двете са или мажорни или минорни. Броят на знаците на две съответно енхармонични гами се допълва до числото 12. Например:
3.5. ПАРАЛЕЛНИ тоналности – две гами, една мажорна, една минорна, които имат еднакви ключови знаци и тониката на минорната гама отстои на малка терца под тониката на мажорната. Например: До мажор и Ла минор, Сол мажор и Ми минор и т.н.
3.6. ЕДНОИМЕННИ тоналности – когато две гами, едната мажорна, а другата минорна, имат еднаква тоника. Например: До мажор (0 знака) и До минор (3 бемола); Ре мажор (2 диеза) и Ре минор (1 бемол) и т.н. Разликата в знаците им е равна на 3.
В съвременната музика се използват главно две ладови наклонения – мажор и минор и техните разновидности. Напоследък се използват и различни модални (старинни) ладове. В атоналната музика липсват лад, ладови наклонения, тоналност.
Следва: Диатоника и хроматика. Пентатоника. Тетрахорд. Старинни ладове. Хроматична гама. Целотонна гама. Модулация. Транспозиция. Секвенция.