Интерпретация и импровизация са два различни термина използвани в музиката. Но и от двата зависи какви чувства ще изпита публиката от изпълнението на музикалното произведение.

Интерпретацията (interpretatio – разяснение, тълкуване) е изпълнение на дадена музикална творба от изпълнител/изпълнители пред публика, разкривайки вложеното в нея емоционално и идейно съдържание, на основата на нотен текст.

Тълкуването на музикалното произведение се изгражда от изпълнителя върху субективни фактори (указанията в нотния текст за темпо, дитамика, артикулация и др.; структурата; епохата, в която е създадено; стилни особености; естетически принципи) и субективни/лични фактори (индивидуални мисли и чувства, които творбата буди у изпълнителя). Затова въпреки еднаквия нотен текст, всяко едно изпълнение носи нещо индивидуално, присъщо на музикалната природа и темперамент на изпълнителя. (Например: изпълненията на песента „My Way“ от Пол Анка, Шърли Беси, Франк Синатра, Елвис Пресли, Тримата тенори – Карерас, Павароти и Доминго, Селин Дион, Дейвид Бауи, оркестъра на Андре Рийо и много други).

Всяка интерпретация има определени граници – границите на чувството за мярка и художествен вкус.

Импровизацията (improvises – неочаквано) е внезапно и непринудено изпълнение на музикална творба от изпълнител/изпълнители пред публика без нотен текст, без предварителна подготовка.

Импровизацията играе важна роля в народното творчество. Била е използвана в античния Изток – Гърция и Рим. По-късно от трубадурите при създаване на инструменталния съпровод на песните. Импровизацията е играла съществена роля при мелизмите на григорианското пеене преди появата на точна нотация. По-късно импровизацията става изкуство, предмет на музикални състезания между музикантите и основа за зараждане на прелюд, фантазия, токата. През 17 и 18 век импровизацията се използва предимно от изпълнителите на клавирни инструменти (орган, клавесин). Едни от най-големите майстори са Бах, Хендел, Бетховен, Лист и т.н. Импровизацията намира широко приложение в джазовата музика (началото на 20-ти век). Характерна черта на джаза е колективната импровизация. Откривател на скат-пеенето (вокална импровизация от инструментално естество) е Луис Армстронг.

Много изпълнители са добри интерпретатори, но лоши импровизатори. Както и обратното… Но и в двата случая следва да си овладял техниката на инструмента/гласа си до съвършенство.