Навсякъде около нас звучи музика. Почти не й обръщаме внимание… И изведнъж се заслушваме: ето една мелодия, която ни докосва… Искаме да я чуем отново, но тя вече е отзвучала. След време я чуваме отново и сякаш срещаме стар приятел. Дори я запяваме. Това се случи и у дома. Не само аз, а и моята приятелка запя…
А тази малка инструментална пиеса в имитационен стил се е появила в периода 1720 – 1723 г. Всъщност, инвенция означава откритие или хрумване.
Майсторът на инвенциите – Йохан Себастиян Бах, е писал такива пиеси за своите ученици по клавир. Това, което може и днес да се научи от тези композиции е съгласуваността на контрапунктичната техника и музикална линия. Инвенциите са написани за клавикорд, тъй като само на този инстумент е било възможно да се свири „разпевно”. Във всеки такт от тези композиции се придобива усещането, че те са произлезли от познаването на богатата пееща модулационност на тона.
Намерението ва Бах е било чрез тези пиеси за упражнение да запознае учениците си с някой важни правила във воденето на гласовете – да им даде възможност да „предвкусят композицията”. Инвенциите не могат да се отнесат към определена форма. Те се базират на един общ формообразуващ принцип, който съответства на композиционната техника на полифонията: за излагането и строгото повторение на темите: имитацията.
В началото на всяко произведение е заложена една запомняща се музикална мисъл, която се преработва по-нататък по определени композиционни правила.
Например: Първите тактове от двугласната инвенция в до-мажор на Й.С. Бах. След като темата е прозвучала в първия глас, тя се поема от втория, от баса, и имитира всеки тон. Същевременно, първият глас води мелодичната линия по-нанатък – в движение, противоположно на характера на живо протичащата тема.
Същият принцип може да се проследи във втория такт още веднъж, когато първият глас започва от тона сол.
В третия такт, темата се появява в обръщение. В този случай дори можем да обърнем нотния лист, да поставим темата „надолу с главата”, за да разпознаем нейното обръщение.
Темата се явява четири пъти в този вид и всеки път започва с една степен по-ниско, т.е. в секвенция. Едновременно звучащата басова мелодия протича в осмини, във възходяща линия, т.е. в противоположна посока на движението на горния глас. Двата гласа са проведени самостоятелно.
Слушателят възприема две самостоятелно звучащи мелодии, вплетени една в друга (Техниката на свързването на тези гласове се означава с понятието контрапунк.)
Можете да чуете инвенцията на Й. С. Бах –
https://www.youtube.com/watch?v=eZ5N75UtPZ0&feature=youtu.be
https://www.youtube.com/watch?v=eZ5N75UtPZ0&feature=youtu.be