Историята на музиката започва от историята на човека…

• Първите инструменти са били от дърво, кост, опъната кожа. Първите песни са били имитация на звуците от природата… Хората са пеели по време на работа, на религиозни празници. А за погребенията са били наемани „професионални оплаквачки“.
• Орфей омайва Жарон, пазача на подземното царство, с песни в съпровод на лирата си, и така успява да стигне до своята любима Евридика.

• Монасите са знаели да четат и пишат и са преписвали григорианските песни. Затова днес познаваме по-добре религиозната от народната музика от тази епоха.
• До Средновековието пеенето е било едногласно – с една единствена мелодична линия. През Средновековието се появява полифонията – изкуството да се наслагват няколко различни мелодии върху един напев. В началото резултатите са изумителни.
• Минестрелите произлизат от народа, докато трубадурите са с благородническо потекло. Най-известният трубадур е кралят на Англия – Ричард Лъвското сърце. В Германия – минезингерите възпяват любовта и природната красота.
• До 18-ти век всички музиканти са се стремели към длъжността „капелмайстор“, която би им осигурила добра заплата и известна свобода при композирането.
• Мадригалът е любовна песен върху народна мелодия, но твърде често с усложнена музикална форма.
• Клаудио Монтеверди е родоначалникът на операта. Във Франция – това е Жан Филип Рамо.
• Хенри Пърсел е органист и дворцов композитор. Пише във всички стилове – църковни, вокални, инструментални творби…
• В Италия водещата музикална форма е концертът. Най-изкустният измежду лютиерите е Антонио Страдивариус, ученик на Амати. Антонио Вивалди е най-добрият композитор на тази музикална форма. И до днес се възхищаваме на неговите „Годишни времена“.
• В периода 16-18 век немската фамилия Бах е същинска музикална династия. Най-известен е Йохан Себастиян Бах – орган и клавесин. Той се жени за втори път за млада певица – Ана Магдалена, и има от нея 13 деца, а от първия си брак вече е имал 7! Умира 1750 г.
• Тримата виенски класици са Хайдн (бащата на симфонията), Моцарт (детето-чудо, пише първата си творба на 5-годишна възраст) и Бетховен (оглушава напълно…, неговата „Ода за радостта“ днес е химна на Европа, умира 1827 г.).

• Шуберт е известен с песенните форми, но пише и в големите форми – сонати, симфонии, опери, меси…
• Операта „Вълшебният стрелец“ на Вебер има небивал успех. Неговият най-голям почитател е Рихард Вагнер.
• Менделсон е автор на „Сватбен марш“.
• Шопен е роден в Полша. Автор на множество полонези и мазурки.
• През 19-ти век е тържеството на пианото – механизъм от чукчета извлича звука от струната. Пианото става царят на инстументите. През 20-ти век преминава към индустриално производство…
• Шуман е известен благодарение на неговата любима и съпруга – Клара, която  изпълнява творбите му из цяла Европа.
• Берлиоз написва по поръчка на Паганини „Харолд в Италия“. Паганини свири „демонично“ – сякаш има повече от 5 пръста на лявата си ръка…
• Лист е виртуоз на пианото, както Паганини на цигулката.
• Росини пише 40 опери и решава на 37 години да спре да композира – счупва перото си… В края на живота си – отново се връща към музиката.
• Белкантото се установява като „хубавото пеене“.
• По случай откриването на Суецкия канал Верди пише операта „Аида“ – разказ за египетския воин Радамес и робинята – етиопка Аида, чиято любов ще възтържествува в смъртта.
• Девизът на Вагнер е: „Светът ми дължи онова, от което се нуждая“.
• Гуно става известен с „Фауст“ 1859 г.
• Бизе умира 3 месеца след премиерата на операта „Кармен“ – 1875 г., неоценена от изпълнителите и публиката…
• Сен-Санс пише първата музика за ням филм (1921 г.) и я записва на пиано върху перфоленти.
• Офенбах е първият композитор на оперетна музика.
• Йохан Щраус сипва бира в цигулката си за да подобри звука й… А валсовете на династията Щраус са неповторими.
• Григ, Сметана, Дворджак са  емблеми на националната музика…
• Глинка е родоначалникът на руската музика.
• Могъщата петорка са: Балакирев, Кюи, Бородин, Мусоргски, Римски-Корсаков.
• Чайковски „поевропейчва“ руската музика – съчетава класическите правила със славянската емоционалност и с чара на фолклора. „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ се играят и днес.

• Блестящата немска школа са: Брамс, Брукнер и Малер.
• 20-ти век е ера на разчупване на общоприетите норми във всички области. Вагнер оповестява края на романтизма, а Малер – началото на модернизма. Рихард Щраус ни оставя „Саломе“, „Кавалерът на розата“; Хуго Волф – множество песни; Бузони – пиеси за пиано; Курт Вайл – творби с идеи от тангото, блуса и джаза; Хиндемит – собствен музикален стил; Карл Орф – „Кармина Бурана“ и системите за музикално възпитание, основано върху ударните инструменти.
• Наследници на Верди: Пучини – Тоска, Бохеми, Мадам Бътерфлай, Турандот; Маскани – Селска чест…
• Дебюси дава урок по пиано в деня на сватбата си…
• Морис Равел налага по-ясни структури и по-изразена техника.
• Представители на Втората виенска школа са: Арнолд Шьонберг, Антон Веберн и Албан Берг.
• Френската шесторка, с идеолог Жан Кокто е: Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луи Дюрей,  Жорж Орик, Жермен Тайфер.
• Скрябин е предвестникът в музиката на руската революция, а Стравински е страница от музикалната история.
• Национални музиканти: руски – Прокофиев, Рахманинов, Шостакович, Хачатурян; полски – Шимановски; унгарски – Барток, Кодай; чешки – Сметана, Дворжак; финландски – Сибелиус; френски – де Файя; испански – Турина, Родриго; бразилски – Вила-Лобос.
• Чарлз Айвз – въвежда в творчеството си полиритмията, политоналността, алеаториката. Наричан е „неделен музикант“.
• Първата негърска опера е написана от Скот Джоплин – Тримониша.
• Гершуин е партньор по тенис на Шьонберг…
• „Третият поток“ – така Гюнтер Шулер назовава комбинацията между класическа музика и джаз през 1961 г.
• Прабългарите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на индо-ариите, включително и техните неравноделни тактове и безмензурни песни.
• Джон Кейдж (1912 – 1992) е автор на творбата „4 минути и 33 секунди“ – пианистът седи пред рояла, без да свири…