Движението на гласовете при двугласа е в основата на развитието на хармоничния слух. Знанието е особено приложимо в хармонията за избягване на забранени ходове. За усвояване на видовете движения се изучава прост полифоничен двуглас. Постепенно се усъвършенства ладотоналностния и интервалов усет, метроритмичните, тонално-функционалните и полифоничните взаимоотношения между тоновете. Наблюдениета на движението на гласовете следва да не е само хоризонтално по посока на мелодическите линии, а и вертикално – отдолу нагоре (изявяват се специфичните връзки между двата гласа).
Записването на двугласа (заедно, а не първо първият, после вторият глас) спомага за развитие на вътрешния слух и на музикалната памет.

Двугласът включва всички видове движения на гласовете:
– паралелно (двата гласа се движат в една посока);
– странично (единият глас се задържа)
– противоположно (гласовете се движат в обратна посока)
– право (гласовете се движат по валдхорнов ред)
– смесено (съдържа лежащ тон, паралелно, странично, право, противоположно движение).

Развитието на хармоничния слух се задълбочава чрез музикално слуховия анализ в диатоника и в хроматика:
– разглеждат се качествата на интервалите;
– формират се представите за устойчивост, неустойчивост, консонанс, дисонанс;
– изучават се разрешенията на най-типичните интервали:
***Умалена квинта в терца (малка или голяма);
***Увеличена кварта в секста (малка или голяма);
***Малка септима в терца (малка или голяма) и прочие.