26.06.2022 г., неделя… София е притихнала… Няма я обичайната шумотевица – вече някои са на море, други при баба и дядо. Топлината струи от всякъде – дори дърветата не се поклащат.

Но ние сякаш сме в една друга Вселена – в зала Сити Марк Арт Център е оживено и прохладно. Като че ли магията на филмовата музика ни е завладяла…

Още от 13 ч. започват да пристигат най-нетърпеливите от „големите“, с приповдигнато настроение – за генерална репетиция, за саунд чек, за уточняване на осветление и т.н. В шеги, закачки и чувство за отговорност неусетно изминават 2 часа и половина. В 15:30 вече и „малките“ са налице. Те се държат като истински професионалисти – репетицията минава стегнато и ползотворно. Е, налага се родителите да напуснат залата – развалят дисциплината…

Точно в 17:00 ч. започва Концертът на малките – първо пианистите, после и вокалистите. В 18:15 ч., след кратка пауза, започва и Концертът на големите. За всички присъстващи и на двата концерта в залата, е видно, че са попаднали в света на киното…

Звучи музиката от филми, оставили следа в световното кино: Амадеус, Безсмъртна любима, Лешникотрошачката, Спящата красавица, Хари Потър, Розовата пантера, Анна Каренина, Роди се звезда, Порги и Бес, Титаник, Брилянтин, АВВА, Хариет, Цар Лъв, Чикаго, Замръзналото кралство, Смелата Ваяна, Чунга-Чанга, Енканто, Крокодилът Гена, Скъпи наследници, Продавач на надеждата, Приключенията на Буратино, Капитан Петко войвода, Неочаквана ваканция, Патилата на Спас и Нели, Козият рог, Оркестър без име и други (на композиторите: Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Дмитрий Шостакович, Пьотр Илич Чайковски, Клод Дебюси, Джордж Гершуин, Ханс Цимер, Майкъл Крамър, Джон Уилямс, Хенри Манчини, Лейди Гага, Елтън Джон, Владимир Шаински, Александър Тимофеевски, Петър Ступел, Михаил Шопов, Вили Казасян, Стефан Димитров, Мария Нейкова, Борис Карадимчев и други).

Оригинални тоалети, съобразени с тематиката на изпълняваните пиеси и песни, допълват артистичното представяне на всеки един от участниците. Разбира се, без грешчици, гафчета и сценична треска не преминава и този ден, но така е „на живо“.

26-ти юни бе от онези специални дни, за които благодаря, че имах възможността да споделям вълненията и блясъкът в очите на малките и големите деца. За мен бе истинско удовлетворение, че всички изпълнители си тръгнаха по-уверени, по-щастливи, заредени с енергия и в очакване на следващи изяви. И нека неучаствалите възпитаници на студиото не забравят, че сцената ги очаква с нетърпение!

Благодаря за аплодисментите и цветята!