„Музиката е говор на неописуемото“
Бетховен
Музикално-възпитателният процес има за задача да развие личностните заложби и интереси на индивида, да формира потребност от общуване с музиката, да изгражда критерии при самостоятелно ориентиране в звуковата среда.
Continue reading “Музикалното възпитание и музикалният слух” »
Интерпретация и импровизация са два различни термина използвани в музиката. Но и от двата зависи какви чувства ще изпита публиката от изпълнението на музикалното произведение.
Представям Ви кратък музикален анализ на музикална творба (Симфония № 40 в сол-минор, В. А. Моцарт). Не е нужно да се стъписвате, когато имате такава задача, поставена Ви от преподавател – то е като литературен анализ, но тук на дневен ред са нотите, вместо думите.
„Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко.“
Платон
Музиката е изкуство, отразяващо действителността в художествени образи. Тя ни въздейства по-силно от другите изкуства. Изразните средства в музиката са мелодия, ритъм, метрум, динамика, хармония, темпо, динамика, регистър, артикулация, фактура* и тембър. Те са неделими едно от друго, като мелодията има водеща роля.
Музиката се дели на два основи дяла – вокална и инструментална. Вокалната е тази, която се изпълнява от човешки глас/ове, а инструменталната – от инструмент/и (виж „Музикални инструменти“). Музиката бива едногласна и многогласна.
Когато е предназначена за един изпълнител, музиката се нарича солова, но обикновено се придружава с акомпанимент на инструмент – пиано, китара…
Какофония (от гр. – лош звук)
неприятно слухово впечатление, получено от нестройно, неритмично и несъгласувано ансамблово изпълнение; хаотично, безсмислено натрупване на тонове (често неправилно наричана „какафония“). Обратно на благозвучие.
Диафония (от гр. – разногласие, раздвояване)