1. ЦЯЛ ТОН И ПОЛУТОН
При пеене на основните степени можем да установим, че между тоновете: до-ре, ре-ми, фа-сол, сол-ла, ла-си може да се изпее по един междинен тон, а между тоновете: ми-фа и си-до – не може. Същото забелязваме и на клавиатурата на пианото, където между клавишите ми-фа и си-до няма черен клавиш, а между другите има. Поради това следва, че между ми-фа и си-до разстоянието е полутон, а между до-ре, ре-ми, фа-сол, сол-ла, ла-си разстоянието е цял тон.
Основните степени могат да бъдат повишавани и понижавани с половин тон или цял тон. АЛТЕРАЦИЯ/изменение се нарича повишаването и понижаването на основните степени.
Алтерациите се отбелязват с особени знаци, наречени знаци за алтерация или хроматични знаци. Тези знаци са:
Знаците за алтерация се пишат преди нотите.
Знак за алтерация, написан пред една нота, има значение и за следващите в този такт ноти със същото име и същата височина (1.).
Знак за алгерация, не се отнася за ноти, които, макар и да имат същото име и височина, на са в същия такт, а в следващия (2.).
Изключение от правилото имаме при ноти с еднакво име и височина, свързани с лигатура през тактовата линия (3.).
За ноти, които са в един такт и имат еднакво име, но са от различни октави, знаците за алтерация се пишат и в двете октави (4.).
Знаците за алтерация, които се срещат пред отделните ноти и нотния текст, се наричат случайни за разлика от други, които се пишат в началото на петолинието след ключа и се наричат ключови или арматурни. Ключовете знаци имат значение за целия нотен текст и за всички октави.
При буквените названия имената на алтерованите тонове се образуват като при диез към буквеното название се прибавя сричката is, при доен диез – isis, при бемол – es, при двоен бемол – eses. От всяка основна степен, чрез знаците за алтерация се получават по 4 производни.
3. ДИАТОНИЧНИ ПОЛУТОНОВЕ И ЦЕЛИ ТОНОВЕ
Полутонове или цели тонове, които се образуват между две съседни степени се наричат диатонични.
- Диатонични полутонове: ми-фа, си-до, сол диез-ла и т.н.
- Диатонични тонове: до-ре, ре-ми, фа-сол, сол-ла, ла-си, си бемол-до и т.н.
*Хиатус – състои се от три полутона – фа-сол диез, ла бемол-си, и т.н
4. ХРОМАТИЧНИ ПОЛУТОНОВЕ И ЦЕЛИ ТОНОВЕ:
Полутонове или цели тонове, които се образуват между две каквито и да са изменения на една и съща степен, се наричат хроматични.
- Хроматични полутонове: до-до диез, сол диез-сол бекар и т.н.
- Хроматични цели тонове: до–до двоен диез, до бемол-до диез и т.н.
5. УЛТРАХРОМАТИЧНИ ТОНОВЕ И ПОЛУТОНОВЕ
Полутонове или цели тонове, които се образуват между две степени, разположени през една, се наричат ултрахроматични.
- Ултрахроманични полутонове: ре диез-фа бемол, фа двоен диез-ла бемол и т.н.
- Ултрахроманични цели тонове: ре диез-фа, фа диез-ла бемол и т.н.
6. ЕНХАРМОНИЧНИ ТОНОВЕ
Тонове, които се записват и изговарят различно, но звучат еднакво, се наричат енхармонични.Това са тоновете, които се свирят на един и същи клавиш на пианото.
Напр.: си диез, до и ре двоен бемол; до диез, ре бемол и си двоен диез. Изключение прави тонът „сол диез”, който има само една енхармонична замяна – „ла бемол” и обратното („ла бемол” има само една енхармонична замяна – „сол диез”).
7. ТЕМПЕРИРАН СТРОЙ
И така под музикален строй се разбира съотношенията между височините на тоновете от музикалната система. В съвременната музикална практика е утвърден темперираният музикален строй.
Този строй е публикуван от Джовани Ланфранко през 1533 г. Равномерната темперация е теоретично представена в Германия в края на XVII век от Андреас Веркмайстер и Найдхард. Историческа е заслугата на Бах, свързана с въвеждането на т. нар.темпериран строй, който е в основата на цялата последваща музика, чак до наши дни.
Темперираният строй е музикална система, при която чистата октава се дели на 12 равни части. Още се нарича дванадесет степенен равномерно темпериран строй. Основните му характеристики са:
- Най-малката разлика между два съседни звука е полутонът;
- Между два енхармонични (равни) звука няма разлика във височината. Поради което е и името му темпериран (изравнен).
Именно с помощта на алтерациите октавата може да се раздели на 12 равни части (полутонове).
Следва: Ритмика и метрика. Основно деление на нотните стойности. Паузи. Начини за увеличаване трайността на нотните стойности. Особено деление на нотните стойности. Метрум, размер, такт. Синкоп. Темпо. Агогика. Динамика. Динамични знаци.
Много ясно описание, разбираемо за всеки. Благодаря
Надявам се, да съм била и полезна!
Аз благодаря!
Прекрасно!!!
Голямо БРАВО!
На Lili M
Сложни неща – просто и ясно казани!
Благодаря!
Благодаря, LM! Надявам се да съм Ви полезна!