Вече сме убедени, че дори в утробата детето реагира на майчиния глас. Изплакването (рефлекторен акт) е неговата първа гласова изява. По интонацията и темровото звучене на плача и звуците, които издава, майката разпознава кога мъничето е гладно, кога е весело, кога нещо го боли.
Три са основните фактора за развитието на гласа в ранната детска възраст:
- Нормален слух – детето контролира гласа си и по този начин получава информация.
- Зрителни възприятия – детето съблюдава начина на произнасяне на гласните и съгласните.
- Усещания – детето ги получава по време на говор и пеене.
Етапите на гласовите реакции – рефлекторни и волеви, са: плач, смеене, гукане, случайни звукосъчетания, срички, думи, изречения, пеене. Заобикалящата среда на малкото дете е от особено голямо значениа за формирането на неговото правилно развитие. Спокойната и приятна атмосфера, непрекъснато общуване с майката и близките са от изключително важно значение за нормалното развитие на гласовото и говорно развитие на детето.
По време на своето развитие детския глас разширява постепенно гласовия си обхват, силата на гласа си и модулационните си възможности. По време на пубертета гласът се променя и получава своя постоянен тембър. Това е и периодът, през който родителите следва да приучат децата си да спазват гласовата хигиена. Дрезгавина в гласа, чести простудни заболявания, неправилна говорна и певческа техника, вродени или придобити изменения в анатомичния строеж на ларинкса на децата са в основата на гласовите нарушения. Резултатите са болка и тежест, задух при говор, затруднение при дишането и не рядко – възникване на певчески възли.
Изключително важно е да се опази детския глас, затова родители и педагози следва да бъдат нащрек и при най-малкото съмнение да се консултират със специалист уши, нос и гърло – фониатър или фонопед.
Преди години, една майка дойде с дъщеричката си на прослушване и просто онемях – дрезгав, сух глас, опънати вратни жили при по-висок тон, силово пеене… Не можах да повярвам нито на ушите, нито на очите си. Помолих майката да заведе детето на консултация с фониатър. Но … тя ми заяви, че „познава прекрасно детето си и то няма нужда от такъв специалист. Напоследък има дрезгавина в гласа си, защото е прекарала грипоподобно заболяване. Ако не желая да се занимавам с детето й, то тя ще потърси друг вокален педагог.“ Аз бях категорична, че ще започнем занимания по пеене, след като детето й бъде консултирано със специалист. Минаха около 2 години и тази майка ми се обади разплакана, за да ми съобщи, че съм била права. За съжаление, рожбата й никога няма да сбъдне мечтата си да бъде професионална певица, вследствие на безхаберието на някои мои „колеги“ и нейната глупава упоритост…
Следва: Техника на говора