Анализът, а не подражанието е основа на изкуството

Регистър при органа е система, редица от тръби, със сходна конструкция и тембър, но с различна височина, които се включват и изключват със специални копчета. При хармониума и акордеона – регистър е система, включвана с копчета, чрез които се прибавят различни тембри на звучността, преди всичко на мелодията. Регистър е и част от диапазона на музикалните инструменти и човешкия глас, в който тоновете имат еднакъв тембър. Той може да се раздели на  нисък, среден, висок и най-висок.

В гласовия диапазон на човека съществуват различни темброви разлики, които ние наричаме гласови регистри. Нито в миналото, нито днес, има единна класификация за регистрите на гласа. Въпреки това бихме могли да определим следните  естествени  регистри:  гръден (представлява естествения глас) и фалцетен (на който съответства главовия глас).

Различните вокални педагози през годините са определяли  дори 7 регистъра, а според други – такива не съществуват.

Пръв Мануел Гарсия, 1848 г., изброява три регистъра: гръден, главов-фалцетен и контрабасов;  по-късно белканто, метода на италианското оперно пеене, са били идентифицирани три вокални регистри: на гърдите, passagio и на главата; във Вокална фонология на Ив. Максимов четем: към момента се приемат 5 регистъра: гръден, среден (медиум), микс (амфотерен), фалцетен и свирков (флажолетен); според Пфаувадел, теоретик от 20 век, „вокалните регистри са: гръден, среден, главов, фалцетен и свирков”.

Според някой последни постановки на западни вокални педагози „гръден” и „главов” са неправилни термини, т.к. гръдния кош не може да резонира, а вокалът е резултат от ларинксовата функция… и в този смисъл, предвид вибрационните усещания, следва да се говори за вокален резонанс, а не за вокален регистър… Преобладаващата практика в рамките на съвременната западна вокалната педагогика е да се разделят мъжките и женските гласове в три регистри. Мъжките гласове се разделят на „гърдите регистър“, „главата регистър“, и „фалцет регистър“, а женските гласове в „гърдите регистър“, „среден регистър“, и „главата регистър“. Според тази практика, пеейки, в регистъра на главата певеца чувства, че тонът резонира в главата му  (а не предимно в гърдите или гърлото). Определят и седем области, които могат да бъдат включени в списъка на възможните вокални резонатори – гърдите, трахеална дървото, ларинкса, фаринкса, устната кухина, носната кухина и синусите.

Според други вокални педагози, предвид физическите процеси, които протичат с намесата на ларинкса гласовите регистри са:  Vocal fry (най-ниския вокален регистър, който не се използва често в пеенето), Modal voice (обичайния регистър на говоренето),  Falsetto (фалцет), Whistle (свирков, флажолетен – най-високия вокален регистър, който само някой високи женски, мъжки гласове и деца могат да го развият).

Всъщност целта на цялата полемика е относно изравняване на регистровите разлики на гласа от най-ниския до най-високия тон, до еднакво темброво звучене на гласа по целия диапазон на певеца. Ако не се преодолеят тези регистрови разлики, ясно се чува „темброва чупка”, „прескачане”, което носи дискомфорт на певеца и неудовлетворенност у слушателя. Промяната на тембъра е всъщност смяната на регистъра – новото нагаждане на резонаторнния апарат.

При всеки певец преходните тонове, тези които отделят регистрите един от друг, са на различно място, затова е много важно да се локализират от вокалния педагог.

Естественият защитен механизъм на певческия глас е т.нар. „закриване” (откритите гласни се заменят със затъмнени, което е съпроводено с усещане за трептения назад към мекото небце – „за купол”, и леко се свива отвора на устата). Ако даден глас има естествен преход на фа от първа октава, то е добре още от ми бемол, ми (в зависимост от изпълняваната мелодия) да се започне закриването. По този начин ще се запази тембровата окраска на гласа и ще бъде избегнат сблъсъка между двата основни регистъра.

За това, къде следва да бъдат усещанията при различните регистри, може да се проследи на схемата:

При пеене на ниските тонове, в ниския регистър, усещанията са най-ясно изразени по гръдната кост (гръден регистър, гръдни тонове). При високите тонове усещанията се локализират съответно в главовите области (главов регистър, главови тонове).

Може да се отбележи, че:

– при гръдния регистър гласовите гънки са с увеличен обем – дебели, трептящи по цялата си дължина и напълно затварят гласовата цепка. При главовия регистър – гласовите гънки са тънки, трептят само с частта си, която е до ръба им и никога не затварят плътно гласовата цепка.

– разходът на въздух, при по-ниските тонове е по-малък, и се увеличава при високите. Тук следва да се отбележи, че необучен певец, често разходва много въздух при пеене на фалцет.

– преходите са груби, когато ларинкса не е подсигурен от промяната в механизма на гласоподаването.

– средният регистър е неоспорим факт, предвид ролята му на междинен тонов сектор. Поради тази причина най-дълго се работи върху центъра на гласа, с цел удобно и леко фониране.

Звукоизвличането при класическото, народното, и поп–джаз пеенето е различно, откъдето идва и различната темброва окраска.

При народните певци преобладава участието на гръдния регистър. При класическата постановка – главовия регистър. При поп, рок, джаз  постановката има по-голяма свобода относно звукоизвличането, като се използват се похватите и от народната, и от класическата постановка, спазвайки принципа – позицията на гласовия апарат да бъде най-близка до начина на говорене.

Общото на вокалните постановки при класическото, поп и народно пеене, е правилно певческо дишане, пътя на тона от диафрагмата, през трахеята до гласните струни. Разликите са в начина на звукоизвличане – образуване и пренасочване на тона, използване на резонаторите.

 Следва: Звукообразуване https://lilimuzic.com/звукообразуване/