Гласът е уникален за всеки човек и е за цял живот!

Уважаеми родители,

Ние, от студио Лили Мюзик, съзнаваме отговорността, която носим за формиране на музикален вкус, обучение и възпитание, както и опазване на гласовете на Вашите дечица.

Благодарим Ви, че ни се доверявате!

Сигурна съм, че само с общи усилия ще постигнем високи резултати в развитието на таланта на малките и големи артисти!

Вече сме убедени, че дори в утробата детето реагира на майчиния глас. Изплакването (рефлекторен акт) е неговата първа гласова изява. По интонацията и темровото звучене на плача и звуците, които издава, майката разпознава кога мъничето е гладно, кога е весело, кога нещо го боли.

Три са основните фактора за развитието на гласа в ранната детска възраст:

• Нормален слух – детето контролира гласа си и по този начин получава информация.
• Зрителни възприятия – детето съблюдава начина на произнасяне на гласните и съгласните.
• Усещания – детето ги получава по време на говор и пеене.

Етапите на гласовите реакции – рефлекторни и волеви, са: плач, смеене, гукане, случайни звукосъчетания, срички, думи, изречения, пеене. Заобикалящата среда на малкото дете е от особено голямо значение за формирането на неговото правилно развитие. Спокойната и приятна атмосфера, непрекъснато общуване с майката и близките са от изключително важно значение за нормалното развитие на гласовото и говорно развитие на детето.

По време на своето развитие детския глас разширява постепенно гласовия си обхват, силата на гласа си и модулационните си възможности.

По време на пубертета гласът се променя и получава своя постоянен тембър. Този период на промяна на гласа се нарича МУТАЦИЯ. Факт е, че преди мутацията гласовият диапазон на децата е по-голям и с по-голяма сила.

Обикновено промените на гласа настъпват между 13 и 15 г. при момчетата и на 12 и 14 г. при момичетата. Понякога се наблюдава и преждевременна мутация (на 9 г.) и закъсняла (до 17 г.). Смята се, че тези срокове са в рамките на нормалните граници. Мутацията при момчетата невинаги предхожда пубертета, както и не съпровожда появата на менструацията при момичетата. Подрастващите през пубертета са разсеяни, неорганизирани, сънливи, импулсивни, избухливи. Всичко това се отразява и на гласа.

Самата мутация протича на периоди:

Предмутационен период – характеризира се с оплаквания от страна на децата, че „май, днес не ми се пее“, „изморих се“, особено ако става въпрос за пеене във висока теситура. Това е така, защото малчуганите не се чувстват сигурни, допускат интонационни проблеми, появяват се първите „киксове“.

Същински период – характеризира се с умора, пресипналост, тремолиране на гласа, „киксове“, съкращаване на регистъра, а също и „прескачане“ от един регистър в друг като последица от дисбаланса на мускулатурата в ларинкса и диспропорцията в размерите на хрущялите.

Заключителен/последен период – обикновено е към 16-17 годишна възраст, когато тинейджърите узряват психически и емоционално. Тогава стават по-отговорни, по-уверени, с повече знания, свободно ползват вокална терминология, упражняват контрол над тялото си, и в частност над гласа си, участват активно в определянето на репертоар и Алелуя! гласът започва да ги „слуша“ – започват да изчезват пресипванията, киксовете и прочие неволи…

Ще се спра по-обширно на същинския период на мутация, който е и най-неудобен за изпълнителите.

През този период гласовият диапазон на певците се стеснява, някой от певците започват да отсъстват, други дори се отказват от занимания по пеене, притеснявайки се, че околните ще им се смеят! Тук е работата на родители и педагози да подкрепят и насърчават детето.

А всъщност: гласовите гънки, които у дете на 12-13 години са големи 6-8 мм, растат и достигат при женския глас до 14-20 мм, а при мъжкия до 20-27 мм. Ларинксът нараства, накланя се под различен ъгъл към врата и част от него стърчи в предната част (появява се т.нар. Адамова ябълка). При момичетата също нараства ларинксът, но не толкова.

Случва се да ме питат дали следва да се пее по време на мутация?

Отговорът ми, а и на почти всички вокални педагози е положителен!

Лекото натоварване по време на мутацията е от значение за постоянната тренираност на певческия глас. В този период, освен индивидуални занимания с вокален педагог, препоръчвам:

 – пеене в хор за развитие на усет за хармония и многогласно пеене и работа с диригент, включително и за придобиване на чувство за колективизъм;

– овладяване на музикалното писмо, солфежиране и свирене на музикален инструмент;

– повече посещения на концерти, музикално-сценични произведения и прочие, като се съблюдава жанровото разнообразие.

В практиката ми на музикален и вокален педагог – с ученици по солфеж, пеене и пиано (от 1978 г. е първият ми ученик, настоящ музикант в група „Акага“), се стремя да намеря, развия и съхраня индивидуалността на всеки вокалист, като особено  внимание отделям на тези, които имат физиологични проблеми с гласа си.

Работата на вокалните педагози е изключително отговорна в този период на мутация, затова е необходимо да подбират индивидулни подходи и методи:

• да се работи върху средата на диапазона/центъра и постепенно да се разширява;
• да се спазват гласови почивки по време на занимания;
• да не се пее „на гърло ”;
• да се пее в удобни тоналности;
• да се поставя репертоар, съобразен с възрастта, диапазона и природата на изпълнителя;
• да се съблюдава съхраняването на тембъра;
• да се обръща внимание на артикулацията, позицията на устата и устните.
• да се съблюдава пеенето „в маска”;
• да се овладява фразирането, както и филирането на тона;
• да се съблюдава пеенето с динамика (тоновете в преход – с по-тиха динамика, тоновете във високия регистър – с опора); 
• да се работи за красиво вибратото, без подражание;
• да се овладяват правите „като свирка” тонове;
• да се прилагат различни техники за преодоляване на „сценичната треска” – дихателни упражнения; наизустяване на текстове; прецизиране на: вокализирането, фразировката, динамиката, артикулацията; участие в продукции, концерти и други събития. 

Основните ми препоръки към певците са :

• да пазят, ценят и развиват всеки ден гласовия си апарат;
• да посещават редовно заниманията по вокална постановка;
• да пият вода, за да хидратират гласовия си инструмент; 
• да не викат/крещят в училищния двор/детската градина, на улицата, в къщи;
• да спортуват, да спят, да се хранят с храни, богати на витамини А, С, В. (Добре се отразяват на лигавицата на ларингса чайовете от липа, лайка, бяла ружа, мед, сурово яйце със сол, счукан стар лук).

            И т.н. – вижте в моята книга „Какво трябва да знае всеки певец“.

В заключение,

Изключително важно е да се опази детския глас, затова родители и педагози следва да бъдем нащрек и при най-малкото съмнение да се консултират със специалист уши, нос и гърло – фониатър.

Някои родители се радват на малчуганите, че пеят песни на утвърдени изпълнители. Но не отчитат факта, че това са техните любими песни и не подхождат на мъничето – като текст, диапазон, хореография, а изпълнението на децата често е неточно и неприемливо.

Други родители пък, се месят в работата на музикалните педагози. Вероятно смятат, че по този начин помогат на детето си, въпреки неговата изострена чувствителност през пубертета и неточна преценка на дадена ситуация.

Сега, особено когато екипът от преподаватели на студиото се увеличи, се налага да обсъждаме тоналности, инструментали, вокални упражнения и прочие. Случва се децата да станат съпричастни към нашите разговори и да вземат участие. Това само може да ни радва, т.к. по този начин  изграждат своя музикален вкус. Тяхната креативност е особено полезна, а някои от идеите им се реализират, което ги прави особено горди.