Всички знаем за ползите от свирене на пиано. Но знаем ли какво ни предстои докато засвирим като Волфганг Амадеус Моцарт, Фредерик Шопен, Святослав Рихтер, Бил Евънс,  Рихард Клайдерман, Лола Астанова,  Георги Черкин и прочие?

Честно да си призная:

четенето на нотите; координацията на ръцете и пръстите; умението за скорост и равномерност; „докарването“ на нотите да зазвучат мелодично (използването на щрихи и динамика), са знания и умения, които не се постигат за един ден, нито за година. Изисква се труд, постоянство, лишения и безгранична любов към инструмента и музиката.

На всичкото отгоре,  свиренето на пианото е свързано и с някои несгоди като болки в гърба, ръцете, ставите – вследствие на неправилна стойка или продължително свирене. Затова следва да се спазват някои правила, за да се чувствате удобно пред пианото:

• краката да са стабилно на пода;
• гърбът да е изправен;
• клавишите е необходимо да са на подходяща височина – дланите и ръцете (от лактите надолу) да са успоредни на пода;
• столът да бъде на определената височина (особено подходящи са пейките, с регулиране на височината),
• спокойни ръце, с леко свити пръсти (против сковаване и умора, а и за постигане на  максимална бързина);
• изрязани нокти  и т.н….

И все пак дори и при безупречна стойка, се случва да Ви се сковат пръстите, китката, вратът, кръстът… Тогава Ви е необходима почивка, малко гимнастика и сте готови отново да седнете зад пианото.

УСПЕХ!!!