„Изпей го, като не можеш да го кажеш“ – така Лиляна Бочева (дългогодишен диригент на детския хор „Бодра смяна“) посъветва един наш съхорист. Бях озадачена – как така ще го изпее, като не може да го изговори? Днес, 50 години по-късно, повтарям тази фраза на мои заекващи малки приятели.
Заекването обикновено започва между 3-та и 6-та година, често при стрес. Много малко са случаите на вродено заекване. И тук ролята на родителите е от първостепенно значение – да не възприемат заекването като нещо нормално, дори сладко, което ще отшуми. Просто да се обясни на детето (към 5-та му годишнина), че това е проблем и има възможност за отстраняването му. Разбира се, има и друга категория заекващи, които изведнъж отново връщат плавното си говорене. Имах такъв случай на дете, което в детската градина беше малтретирано, вследствие на което беше започнало да заеква. В началото на първи клас, видно от смяната на средата, доброжелателната учителка, новите приятелства, увереността, която получи детето след нашите вокални упражнения – изведнъж отново проговори ясно и без запъване.
Често, при мен идват родители със заекващи деца – да пеят, било по съвет на логопед, било по тяхна преценка.
Моят подход към заекващите деца е почти както към всички останали – вокална постановка, но включвайки и прийомите на така нашумялата напоследък – музикотерапия. От хиляди години човечеството е използвало изкуството като източник на наслада, но ето, че напоследък все повече се използва и за лечение. Изследвания на българските психолози Георги Лозанов и Алеко Новаков, опирайки се на световни такива, откриват, че спокойната барокова музика, с ритъм 60 времена в минута, потапя мозъка в дълбоко алфа състояние, идеално за обучение. Д-р Алфред Томатис – френски оторинголог, основател на метода „аудио-психо-фонология“, след много изследвания на ухото, приема, че то има ключова роля за електрическото захранване на мозъка. За отпочиване и възвръщане на активна мозъчна дейност се оказва, че най-добре помага музиката на Моцарт, т.к. има най-много звуци с честота между 5000 и 8000 Hz.
Обикновено един урок със заекващо детенце (последното беше на 16 години), протича по следния начин:
- Упражнения за регулиране на дишането – пускам музика (редувам Моцарт, Бах…) в началото на заниманието – за отпускане, успокояване, подготвяне за предстоящото занимание, т.к. говорната мускулатура е пряко свързана с физическата и психическата напрегнатост;
- насочвам вниманието на детето към метроритъма, плавно ръкомахаме в ритъм;
- дълбоко бавно вдишваме и изпускаме въздух – все едно духаме свещ, или съскаме като змии, или пръхтим като кончета;
- правим лека гимнастика, в ритъма на музикалното произведение;
- имитираме свирене на пиано, цигулка или друг инструмент, слушайки музикалното произведение;
- и отново вдишваме и издишваме – бавно, плавно, ритмично.
- Упражнения за пеене – изработваме навици за правилно пеене, отпускане/раздвижване на долната челюст (често „схваната“ при заекващите“):
- изпяваме името на детето (мелодизиране);
- разпяваме с гласни, срички, думички, фрази;
- редуваме стакати и легати гласни (често с различна динамика), включваме и подходящи съгласни;
- вокализираме песен, с малък тонов обем, и постепенно разширявам диапазона на песните;
- изпяваме песен със съпровод на пиано, инструментал…
През цялото време на пеене – показване с ръчички, тактуване, дирижиране, танцуване, пляскане с ръце, че и рисуване…
- Упражнения за дикция:
- изговаряме букви, срички, думички, фрази, скоропоговорки, стихчета;
- говорим в различно темпо и динамика;
- напевно изговаряме текстът на песента, която ще изпълняваме.
И тези, както и други упражнения правим бавно, спокойно, и с необходимото търпение и уважение от моя страна!
В никакъв случай не искам и не считам, че замествам работата на логопеда. Неговата специална подготовка и самоотвержена работа в никакъв случай не бива да бъде подценявана! По-скоро я допълвам, въпреки положителните резултати, които постигам и без децата да са посещавали такъв специалист.
