„Музиката е говор на неописуемото“ 

Бетховен

Музикално-възпитателният процес има за задача да развие личностните заложби и интереси на индивида, да формира потребност от общуване с музиката, да изгражда критерии при самостоятелно ориентиране в звуковата среда.

Същността се определя от това, че негов предмет е изкуството музика във всичките му проявления, в резултат на което познавателните и развиващите дейности се съчетават органично с емоционалното отношение към музиката. Музикалното възпитание се основава на взаимното доверие и сътрудничество на плуралистичния подход на уважението на творческия труд и успех. В процеса на музикалното възпитание приоритет имат уменията, а не знанията, но се реализират в единство – от живата музика към знанията музика.

Изкуството музика възпитава с помощта на своите средства за изразяване – музика, звуци, организирани в мелодия, метроритъм, динамика, хармония. Музиката изразява емоционалното състояние на човека и му дава възможност естетически да усеща и преживява нещата от действителността. Тя съпътства човека през целия му живот. Чрез музиката се преодоляват не малко трудности, тя е значим компонент на естетическо възприятие и е много близка до емоционалната природа на децата –  развива техните физически и психически възможности. Чрез песента се възпитава вниманието на децата – става по-стабилно и концентрирано.

 Музикалното възпитание е целенасочена система за действено формиране на способностите на човека да възприема  и да оценява красивото, да търси и да развива хармоничното, съвършеното. Основни фактори за това са:

1. семейството – от първостепенно значение за формиране и развитие на музикалния вкус на подрастващите, въз основа на културата на родителите, както и въз основа на хармоничното отношение между старо и младо поколение;
2. училището – единствената институция, която има за цел, възможността и амбицията да осъществява системно и целенасочено музикалното възпитание в различни организационни форми – задължителна подготовка, задължително-избираема подготовка, свободно-избираема подготовка – хор, оркестър, вокална група;
3. медии – неконтролируем фактор, с огромно влияние, изключително важен при самовъзпитанието, с определена агресия в музикалното възпитание;
4. културно-образователни школи, студиа и др. – отговарящи на потребността от допълнително обучение и споделяне на музика.

Особено важно в ранното детство е свиренето с ударни музикални инструменти и изразителното пеене. Музикалното възпитание допринася за социализацията на детето. Пеейки, свирейки заедно с другите деца, то изразява себе си  като част от едно – толерантност и сърдечност към другите. Музиката има голямо значение за развитието на детските емоции. Музиката развива представи – основа за развитие на  детските музикални способности. Тя внася радост в живота им. Също така музиката има роля във физическото развитие на детето – връзката между музика и движение прави децата по-организирани, по-жизнени. Особено полезни са музикалните игри и танци за развитие на основните движения – ходене, тичане. Правилното пеене създава навици за правилно дишане и развитие на белите дробове. Музикално-възпитателният  процес  развива личностните заложби и интереси на детето, допринася за потребността от общуване с музиканти, помага за самостоятелно ориентиране в звуковата среда. Приоритет имат уменията, не знанията. Музикалната информация у децата е в резултат от натрупване на музикално слухови представи, участие в изпълнителска дейност и творчески прояви.

Музикалният слух е сложна, комплексна способност на човека, необходима предпоставка за всички видове музикална дейност. Можем да го определим като по-тесен (способност за възприемане, възпроизвеждане и осмисляне на тоново-височинните интервали в дадено музикално произведение (тоново-височинен слух)и като по-широк (възприемане, осмисляне, преживяване и възпроизвеждане на 4-те свойства на тона (височина, сила, трайност, тембър).

Музикалният слух е способността за възприемане, представяне и възпроизвеждане на музиката. Според начина на възприемане на височината на тона различаваме абсолютен (среща се рядко – при него се възприемат и  възпроизвеждат височините на тонове без необходимост от сравняване) и релевантен (при него се запомня съотношението между тоновите височини). Слуховите представи се формират във вътрешния слух. Развитието на вътрешния слух се развива непрекъснато под влияние на реални музикални впечатления. Връзката между вътрешен и външен слух е необходимост за качествено изпълнение на музика.

Музикалният слух е свързан с музикалните способности, които се развиват във времето. В зависимост от проявата на музикалния слух се открояват следните видове:

• Мелодически (по отношение на едногласна мелодия);
• Хармонически/полифонически (по отношение на многогласа);
• Тоново-височинен (по отношение на различните височини на тона);
• Динамически;
• Тембров;
• Вокален (по отношение на вокалната музика);
• Инструментален.

Началото за развитие на музикалния слух започва със заучаване по слух на отделни тонове, фрази, разнообразни мелодии.

Музикалният слух преминава през различни степени:

Първа – е възприемане на музиката. Възприемането се изразява в това, че мелодическото последование се възприема като логическо построение, а не като случаен сбор от звуци.

Втора – е разпознаването на мелодията между други мелодии по някой характерен мелодичен интервал.

Трета – е възпроизвеждането. Това е най-типичната и висша степен. По качественото възпроизвеждане на мелодията може да се съди за развитието на мелодичния слух.

Човек не се ражда с някакви определени способности. Вродени са само анатомо-физиологическите способности – заложбите, които имат важно значение за развитието на способностите. В този смисъл – способностите се развиват само при определени условия на живот, т.е. могат и никога да не се развият.

Много музикални педагози допускат прибързани заключения при проверка на музикалността на малки и/или пораснали деца, че нямат музикален слух, не са достатъчно музикални, нямат заложби и т.н. С тези си заключения те само отблъскват индивида от музиката. За развитието на музикалните способности се изисква постоянство, търпение, внимателно подготвена програма (при отчитане на индивидуалните различия и особености на желаещия да се занимава с музика) и изключително внимание от страна на музикалния педагог.

Никога не бива да забравяме, че желанието за слушане и изпълнение на музика е потребност,  любов и желание за опознаване на този прекрасен свят – музиката. И всеки има право да се докосне до това изкуство, независимо от първоначалните му възможности! Ние, музикалните педагози, сме тези, които сме длъжни да бъдем толерантни и всеотдайни към всеки, желаещ да се занимава с музика!