Разнообразните инструменти и възможните темброви съчетания между тях ни предлагат богата палитра от тонови багри, които са способни да възбудят у нас различни асоциации и трепети. Музикалните инструменти в примитивен вид и устройство са се появили във връзка с бита на човека още в древността. А всеки народ има свои характерни инструменти, със своя определена изразност, свързани с определени обичаи и дейности.

Музикалните инструменти, които се срещат в музикалната практика, са най-различни. С оглед на техния вид и устройство музикалните инструменти се разделят на три основни групи:

1. Струнни:

1.1. Лъкови – цигулка, виола, виолончело, контрабас. Тонът им се получава чрез триене на струните с лък. Лъковите струннни инструменти имат по 4 струни, които се настройват на интервал квинта, с изключение на констрабаса, чийто струни се настройват на интервал кварта.

1.2. Арфови (дърпащи се) – арфа, цитра, лютня, китара, мандолина, тамбура, банджо, балалайка и други. При  тях тоновете се извличат чрез дърпане на струните с пръсти, металическа пластинка или перце.

1.3. Клавишни – пиано, клавесин, челеста. В тази група влизат струнните инструменти, които имат клавиатура.  При пианото – чрез клавишите се придвижват специални чукчета (обвити в мека материя), които удрят върху опънатите струни и произвеждат различни тонове. При клавесина – клавишите му са свързани посредством специален механизъм с перца. При челестата – чукчетата й удрят върху металически пластинки вместо върху струни.

2. Духови.

2.1. Дървени:

2.1.1. С обикновен отвор или наустник (лабиални) – флейта и видове флейти.

2.1.2. С единична пластинка (платък) – кларинети и саксофони.

2.1.3 С двойна тръстикова пластинка (стройка) – обои и фаготи.

Дървените духови инструменти представляват дървени тръби с различна дължина и форма, на която има отверстие и клапи. тоновете се произвеждат чрез духане, като същевременно се затварят отвори, чрез натискане на клапи.

2.2. Медни- валдхорна, тромпет, тромбон, туба и др.

Медните духови инструменти представляват постепенно разширяващи се металически тръби с различна големина и форма. Към тесния край на тръбата се прикрепя специално приспособление – наустник или мунщук. Натуралните тонове (обертоновете) се получават, като се изменя начинът на духането, а посредством три или четири клапи, наречени машини или вентили, на които се действа с пръстите на едната ръка, се произвеждат и всички останали диатонични и хроматични тонове. Различаваме два вида медни духови инструменти –  широко мензурни и тесно мензурни.

3. Ударни.

3.1. С определен тон – тимпани, лира-звънчета, камбана, ксилофон, цимбал.

3.2. С неопределен тон – голям, малък, цилиндричен барабан, дайре, триъгълник, там-там, кастанетии и други.

Привеждането на тоновете на тези инструменти става посредством удар върху дърво, кожа, метал и прочие.

 ***

Българските народни инструменти са свързани с бита на нашия народ. Делят се на:

– Струнни – лъкови (гъдулка/гусла) и дрънкови (тамбура/кемане).

– Дървени духови – кавал, малък канавл/кавалче, цафара/свирка/овчарска свирка/кавалче, двоянка/гласници, дюдюк/дудук/пищялка, свирка двоянка/гласници и мехов инструмент – гайда и нейните видове – джура и каба.

–Ударни – тъпан (голям барабан), тарамбука, дайре.

***

В съвременната музика се използват и редица електронни инструменти.

***

Различните музикални инструменти се използват не само за солово, а и за ансамблово изпълнение. Ансамбъл от инструменталисти, в който една партия е застъпена от няколко изпълнители, свирещи в унисон, се нарича оркестър. В зависимост от състава на музикалните инструменти оркестрите биват: струнни, духови и смесени (симфонични). Съществуват още и акордеонни, народни, джазови и т.н. Оркестър е всеки инструментален състав, който има повече от 13 изпълнители.

***

Системата на Хорнбостел-Закс

Това е система, използвана за класифициране на всички музикални инструменти. Тази система е създадена от Ерих Мориц фон Hornbostel и Кърт Sachs. Системата на Хорнбостел-Закс се основава на това как един инструмент вибрира, за да произведе звук. Тя е публикувана за първи път през 1914 г. (с ревизиран превод на английски език през 1961 г. ).

В края на 19 век, Виктор Mahillon, усъвършенства тази система, въпреки че касае само „сериозни“ инструменти на западната музика.

Оригиналната система на Хорнбостел-Закс за класификация на музикалните инструменти е в четири основни категории. Петата категория* е по-късна редакция за включване на най-новите технологии в музика. В рамките на всяка категория са много подгрупи с официална структура на базата на десетичната класификация на Дюи. Основните категории на системата, са:

I.Идиофони – самозвучащи инструменти:

   – които звучат при удари на техни отделни  съставни части (чинели, клавеси);

   – чрез имползване на различни палки (триъгълник, вибрафон);

   – чрез клатене (маракаси);

   – чрез триене (трион, стъклена хармоника)

II. Мембранофони – звукът се получава от вибрираща мембрана (всички видове барабани и тимпани);

III. Кордофони/струнни – възбуждането на тона става чрез струни:

   – без резонаторно тяло (лък);

    – с резонаторно тяло:

          = с рамка без клавиатура (арфа, цимбал);

          = с рамка и клавиатура (пиано);

          = с гриф (китара)

III. Аерофони – звукът се получава от трептенето на въздушен стълб:

   – тромпетни, с чашковиден наустник (тромпет);

   – флейтови:

          = със затворена кухина (окарина);

          = прави флейти (блокфлейта, дудук);

          = напречни флейти (флейта, кавал)

   – с тръстикови езичета:

          = с единично езиче (кларинет);

          = с двойно езиче (обой);

          = с металически езичета (устна хармоника, акордеон)

Към аерофоните спада и органът.

V.*Електрофони/етерофони – звукът се получава по електронен път, посредством йонни лампи или транзистори (йоника).

Знаете ли, че …

Науката, която изучава музикалните инструменти, тяхната история и систематика, се нарича органология или органография.

Изображение: https://kaiserscience.wordpress.com

Вижте: https://lilimuzic.com/музикални-инструменти-диапазон/