Какофония  (от гр. – лош звук)

неприятно слухово впечатление, получено от нестройно, неритмично и несъгласувано ансамблово изпълнение; хаотично, безсмислено натрупване на тонове (често неправилно наричана „какафония“). Обратно на благозвучие.

Диафония (от гр. – разногласие, раздвояване)

• у гърците дисонанс, обратно на симфония (консонанс);
• през Средновековието – примитивно многогласие, съчетаващо няколко гласа в паралелно и странично движение (органум);
• в българската народна музика е вид двуглас и вокален стил, разпространен предимно в Банско, наречен още „на тресене“ или „на гърмене“. Характерно е, че един певец пее мелодията и „води“, а други двама – „одат“ ( пеят втория глас, който се състои от основния и под основния тон на песента). При диафоничните песни, често се получават дисонантни интервали – малка и голяма секунда.

Лайтхармония (от нем. управлявам и гр. хармония)

специфични съчетания на акорди, хармонически комплекси, които се повтарят.

Симфония (от гр. – съзвучие)

• в античната музикална теория означава консонанс;
• голямо оркестрово произведение.

Хармония (от гр. – връзка, стройност)

• основно изразно средство;
• наука за строежа, значението и връзките между акордите;
• учебна дисциплина.