Интервал – в музикален смисъл е съотношението между височините на два тона. По-ниският тон на интервала се нарича основен, а по-високия – горен тон.
Интервал, на който тоновете звучат последователно се нарича мелодичен. Основният тон е винаги първият. Различаваме два вида мелодични интервали:
– възходящ – когато страничният тон е по-висок от основния тон;
– низходящ – когато страничният тон е по-нисък от основния тон.
Интервал, на който тоновете звучат едновременно се нарича хармоничен. Основният тон е винаги по-ниският, затова строим и изговаряме отдолу нагоре.
Интервалите притежават количествена и качествена величина.
Количествената величина на интервалите е според броя на степените, включени между основния и страничния тон. Според броя на степените интервалите биват прости и сложни.
Интервалите до октава се наричат прости, а тези над октава (с повече от осем степени) – сложни или съставни. Сложните интервали се получават като към чистата октава прибавим прост интервал.
Качествената величина на интервалите е според тоновото им съдържание, т.е. броя на тоновете и полутоновете, включени между два тона. Интервалите могат да бъдат: чисти, големи, малки, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени.
Прима, кварта, квинта и октава могат да бъдат чисти, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени и никога големи или малки.
Секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени и никога чисти.
*Тритонус (тритон) – интервал, съдържащ три тона. През Средновековието е бил забранен в мелодията и хармонията и е бил наричан „дяволът в музиката”
*Унисон – интервал от нула тона. Така се нарича интервала чиста прима.
Всички интервали, запазвайки степенния си обем, могат да бъдат и:
– умалени, когато намалим тоновото им съдържание с 1/2 тон;
– двойно умалени, когато намалим тоновото им съдържание с 1 тон;
– увеличени, когато увеличим тоновото им съдържание с 1/2 тон;
– двойно увеличени, когато увеличим тоновото им съдържание с 1 тон.
Тоновото съдържание на един интервал се разширява, ако повишим или понижим една от степените с полутон или цял тон. Тоновото съдържание на един интервал се намалява, когато високия тон или повишим една от степените с полутон или цял тон.
Например:
Сложните интервали носят качествените определения на простия интервал, който надвишава октавата.
Обръщение на интервали
Обръщение на простите интервалите се получава чрез преместване на основния тон октава по-високо или на страничния тон октава по-ниско.
Сборът от степените на двата интервала (основния и неговото обръщение) при простите интервали е равен на 9.
Така примата се обръща в октава (1+8=9), секундата – в септима (2+7=9), терцата – в секста (3+6=9) е квартата – в квинта (4+5=9) и обратно.
Това може да се изрази в числа, както следва:
1 2 3 4 5 6 7 8
8 7 6 5 4 3 2 1
При обръщението на интервалите се мени и качеството им:
- големите интервали се обръщат в малки;
- малките интервали се обръщат в големи;
- увеличените интервали се обръщат в умалени;
- умалените интервали се обръщат в увеличени;
- двойно увеличените интервали се обръщат в двойно умалени;
- двойно умалените интервали се обръщат в двойно увеличени.
- Само чистите интервали не променят качеството си и при обръщение остават пак чисти.
Обръщението на сложните интервали се извършва по три начина:
- като пренесем основния тон над страничния две октави;
- като пренесем страничния тон под основния две октави;
- като пренесем едновременно основния тон една октава високо и страничния октава ниско.
Сборът от степените на двата интервала (основния и неговото обръщение) е равен на 16.
9 10 11 12 13 14 15
7 6 5 4 3 2 1
При обръщението на сложните интервали се получава такъв прост интервал, какъвто би се получил при обръщението на простия интервал, който надвишава октавата в състава на сложния интервал.
Енхармонични, диатонични, хроматични, консонантни и дисонантни интервали.
Енхармонични – интервали с еднакъв тонов обем, но записани различно. Енхармонични замяна на интервали можем да извършим по два начина:
– запазване на степенния обем и тоновото съдържание (не се променя количествената и качествената величина на интервала);
– променяне на количествената и качествената величина на интервала.
Вън от лада, тези интервали звучат еднакво. Наблюдаваме пълно енхармонично равенство.
Вътре в лада, тези интервали се възприемат по различен начин. Това обстоятелство е и причината такива интервали да се записват различно.
В хармонията енхармонизмът се използва като модулационно средство.
Диатонични – интервали, образувани между степените на диатоничните ладове. Това са интервалите: чистата прима, кварта, квинта, октава; голямата и малката секунда, терца, секста и септима; увеличената кварта и умалената квинта.
Хроматични – интервали, получени чрез хроматичното изменение на диатоничните. Това са интервалите: всички увеличени (без увеличената кварта); всички умалени (без умалената квинта); всички двойно увеличени и двойно умалени.
Диатонични интервали на дадена тоналност, които са изменени хроматично, се явяват чужди на тоналността и са хроматични по положение, въпреки че остават диатонични по същество.
Консонантни и дисонантни интервали – според впечатлението, което произвеждат на слушателя.
Консонантен – интервал, при който няма противоречие, тоновете взаимно се допълват и сливат в едно стройно звучене (консонанс), т.е. звучат съгласувано.
Такива интервали са: напълно савършени – чисти прими и октави; съвършени – чиста квинта; несъвършени – големи и малки терци и сексти.
Дисонантен – интервал, при който едновременното прозвучаване на тоновете изразява напрежение, неуравновесеност, неустойчивост (несъгласие), стремеж към разрешаване, т.е. звучат несъгласувано.
Такива интервали са: меко дисонантни – голямата секунда и малката септима, тритонусите с доминантова функция; остро дисонантни – малката секунда и голямата септима, всички увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени.
Чистата кварта се приема ту като дисонанс, ту като консонанс.
Устойчиви – всички консонатни интервали, които са образувани между устойчивите степени.
Неустойчиви – всички дисонантни интервали, които са образувани между устойчивите и неустойчивите степени, както и консонантни, които са образувани между неустойчиви или с участието на неустойчиви степени в лада.
Неустойчивите интервали винаги се стремят към разрешение – увеличените интервали се разширяват; умалените интервали се стесняват. Един от двата тона на дисониращия интервал го отвеждаме в консонираща с другия тон степен. При разрешаване на дисонантен интервал в определен лад, то това отвеждане трябва да стане в устойчива степен. При разрешаване на неустойчиви консонанти – се спазват правилата за разрешение на неустойчиви степени.
Например:
Интервали от порядъка на 1/4 или 3/4 тонова разлика, са характерни за екзотичните ладове и се наричат екзотични.
Следва: Ладова система. Лад. Гама. Мажор и минор. Разновидности на мажора и минора – натурален, хармоничен, мелодичен, бихармоничен. Тоналност. Мажорни и минорни тоналности с диези и бемоли. Ред на диезите и на бемолите. Паралелни, едноименни, енхармонични тоналности