Уважаеми родители, моля не забравяйте – музиката изразява емоционалното състояние на човека и му дава възможност естетически да усеща и преживява случващото се от действителността. Тя съпътства човека през целия му живот.

Не спирайте полета на Вашите малчугани! Оставете ги да се радват на музиката, да я съпреживяват, да я изпълняват така, както я усещат.

Много труд полагат някои родители на малки вокалисти, много средства инвестират, бързайки рожбите им да се реализират успешно на музикалния пазар и какво? Изпълненията на дечицата им (независимо дали изпълняват авторски или кавър песни) не те докосват – изпятото е като от робот: верни интервали, отчетливи трайности; или пък е фалшивичко; няма суинг; няма чувство; динамиката е като от латерна. Неизменна част от изпълнението са предварително отработени и нетипични за малкия човек движения и мимики; тоалети като на лелки и на чичковци и т.н.

Мъник на 6-7 години изпълнява „Oh, darling“ и получава аплодисменти… Ама детето не интерпретира песента, а я копира, маниерничи! Но ако го кажеш на глас – нищо не разбираш или завиждаш! А, защо пее „Oh, darling“, а не например „Ало, ало слънчице“??? Защото мама и тати имат такива предпочитания, а вокалният педагог, за да си заработи хонорара (понякога неоправдано висок), се прави на всезнаещ!

Част от „играта за успех“ е явяването на конкурси, фестивали и други подобни формати, каквито напоследък има поне по 4-5 всеки месец в страната ни. Защо разните формати не се въприемат като възможност за изява на детето и за добиване на увереност за явяване пред публика??? Не… Ако рожбата им няма награда от конкурса или не е първа – родителят е готов да хули  организатори и жури, веднага да смени вокалния педагог, и т.н. Но ако е спечелен конкурса – родителят възхвалява същите тези персони.

Що се отнася до авторските песни, които изпълнява начинаещият певец, то често са платени от родителите скъпо и прескъпо: с молби, компромиси, „ходене“ след композитори и текстописци, преглъщане на унижения в „името на бъдещето на детето“, записи в неприветливи студия от обучаващи се тонрежисьори и т.н.

Е, разбира се, и тези изпълнители си имат почитатели, както се казва: „За всеки влак си има пътници“. Но не там е работата. След години, този тип изпълнител или ще бъде „на върха“ (благодарение на връзки и компромиси) или ще се откаже от музикантска кариера (неудовлетворен и съкрушен, вероятно осъзнал, че е един надут балон)!

Ако е първият вариант – изпълнителят ще прилича на аутсайдер, които няма да има уважението на гилдията, въпреки надутото си самочувствие, а успехите му ще са измерими с възможността му да си плаща за тях… Ако е вторият вариант – ще изпадне в дълбока депресия, и нищо чудно, и да посегне на живота си…

Е, питам тогава родителите му, сега виждащи детето си като златна кокошка (всъщност, те харчат доста средства и усилия за неговите изяви) и смятащи, че то е най-талантливото – какво ще правят? Как ще погледнат в очите съкрушеното си дете? Или и тогава ще му „набият обръчите“ да се вземе в ръце и да изпее още веднъж песента?!?!

М…да… май има нужда някой от време на време да казва нещо различно от „Колко е велико детето!“… Остава и да има кой да го чуе, че и да предприеме верните ходове, за да може малкият музикант да бъде себе си, уверен, удовлетворен и да докосне слушателя с изпълнението си!

Скъпи родители, моля не забравяйте – Вашите мечти са си Ваши и никога не е късно да ги осъществите. Няма да станете световно известни, но ще бъдете истински щастливи!