Една от най-нетрадиционните музикални творби е на Джон Кейдж*. Нейното име е 4’33″ (Четири минути и тридесет и три секунди). А ето и нейната партитура…
Композицията, по време на която не се чува никакъв звук, е от три движения/в три части (първата – 30 секунди, втората – 2 минути и 23 секунди и третата – 1 минута и 40 секунди). Съдържанието на пиесата е да възприема звуците от обкръжаващата ни среда, чути като музика, а не просто като четири минути и тридесет и три секунди пълно мълчание.
Композицията е изпълнена за първи път пред публика от пианиста Дейвид Тудор на благотворителен концерт за подкрепа на съвременното изкуство в Уудсток на 29 август 1952 г. Излизайки на сцената пианистът поставя на пианото хронометър и ноти. Седи безмълвно на пианото и не докосва клавишите. От време на време става и отваря или затваря капака на пианото, като по този начин показва началото и края на всяка част от творбата. Когато приключва „изпълнението“, той просто напуска сцената.
Разбира се, критиците обвиняват Кейдж в измама и казват, че всеки може да напише такова нещо, но композиторът се защитава като казва „Да, но досега никой не го е съчинил“.
https://www.youtube.com/watch?v=HypmW4Yd7SY
*Джон Кейдж, John Cage (1912 – 1992 г.), роден в Лос Анджелос, е американски експериментален композитор, философ, поет, музиколог, художник. Свири на пиано, но се увлича от литература. Пътува в Европа, където опознава различни форми на изкуство – архитектура, живопис, скулптура, музика. Едва 1933 г. се отдава на музиката. Сред музикалните му идеи е композиция, основана на 25-тонална поредица. Учи композиране (1934-1935 г.) при Шьонберг , който оказва влияние върху творчеството му. Любопитен факт е, че Кейдж е обещал на Шьонберг, че „ще посвети целият си живот на музиката“, срещу безплатните уроци, които получава. Всъщност Кейдж не е имал достатъчно пари да си плаща уроците.
Композиторът се увлича от будизма. Един от основните принципи на работа му е случайността. Този принцип е в основата на алеаториката (композиционна техника на 20-21 век., която се основава на представата за свободни музикални ноти и форми, подсказва несигурност или случайна непоследователност при създаване и изпълнение).
Един от първите в областта на алеаториката, електронната музика и нестандартната употреба на музикални инструменти, Кейдж е и един от най-влиятелните американски композитори на 20-ти век.