Звукоизвличането при различните стилове музика – народна, класическа, поп и джаз, е различно. Музикалните педагози не спират да изучават различията и сходствата в начина на звукоизвличане на различните стилове музика и да прилагат различни вокални техники. 

Възпроизвеждането на звука  при народното пеене е уникално – гърлено, натурално, открито. Характерно за него е: еднорегистров гласов диапазон, единна звучност по целия певчески амбитус, специфично вибрато, твърда атака на звука, високо или средно положение на ларинкса, пестеливо отваряне на устата, гръден механизъм на звукообразуване, динамика – форте, специфична орнаментика, гръдно певческо дишане при болшинството певци.

/Чуйте Валя Балканска – Излел е Дельо Хайдутин. 1965 – Копривщица /

Характерно за съвременната класическа постановка е: използване на главовия резонатор; вдигнато меко небце; поддържане на вътрешна ширина (лека прозявка), посредством правилно дишане, с цел изнасяне тона напред; гръдно-диафрагмено дишане. При класическия стил се установява еднорегистрово строене по изкуствен път, с преобладаващо фалцетното звучене (фалцет – лъжлив тон).

Господстващ стил на соловото вокално изпълнение, главно в операта е Bel canto (итал. – красиво пеене). Отличава се с лекота на пеенето, красота на звука, напевност (кантиленност) в изграждането на мелодията, изящество на орнаментиката (колоратурите)  и съвършенство на вокалната техника. Белкантото възниква в средата на 17 в. в италианската опреа. По-късно стилът се усъвършенства и отличава пеенето на най-добрите в миналото и днес певци. В средата на 19-ти век популярността на стила за кратко намалява, но в началото на 20-ти век отново е възкресен в Италия. (Доницети, Росини, Белини).

/Чуйте Luciano Pavarotti – Figaro /

Sprechgesang  (от немски – говори пее) – вокална техника между пеене и говорене. Оперен речитативен маниер на пеене. Особено характерен за Вагнеровия стил. (Вагнер, Пучини и Верди)

При поп и джаз пеенето се използват похвати от класическата и форклорната постановка, с цел овладяване на вокалната техника и гласовия механизъм.

Пътят на тона е еднакъв и при трите постановки (правилното певческо дишане е основа за правилно пеене) – от диафрагмата, през трахеята до гласните струни. От тук са и разликите в образуването, насочването на тона. При народната постановка – плътно прилепнали гласни струни, с първичен звук и ларинксов гръден резонанс. При класическата постановка – глътъчна ширина и насочване на звука към главовия резонатор още от средата на първа октава. При жанровото пеене се получава смесица от двете постановки – ларинксово образуване на тона с глътъчна ширина, използване на гръдния и главовия регистър, ведно с фалцетно звукообразуване.

Белтинг – изговарям енергично, силно. Стил, използващ се в джаза, фънка, поп и пок музиката, госпъла, и най-вече в мюзикъла („бродуейски белт”). Всъщност белтингът е изпяване на даден тон с гръден глас при положение, че е извън обхвата на гръдния регистър. Този вид пеене има особено звучене, характерно за него е бързото превключване от гръден глас в белтинг и оттам в главов регистър, звучи по-светло и метално от белкантото, прилича на открития маниер на народното пеене. Белтинг техниката се използва предимно от жени (Арета Франклин, Селин Дион, Уитни Хюстън, Лайза Минели, Кристина Агилера и др.). При този начин на пеене физическото натоварване е много по-видно, гласовите връзки са подложени на усилие и стрес. Белтинг певците следва да са запознати с вокалната техника на белкантото, да спазват добра хигиена на гласа, а при болка веднага трябва да спрат да пеят.

/Чуйте Cabaret, Liza Minnelli/

Speech level singing – пеене от говорна позиция. Вокална техника, използвана от години и при белкантото – пей както говориш, говори както пееш! Зависи от положението на ларинкса  – спокойно и стабилно състояние, правилната атака на тон, приложението на методът на прозявката. Едни от най-известните певци са Хулио Иглесиас, Натали Кол, Стиви Уондър…

/Чуйте Julio Iglesias – Moonlight Lady (Audio)/

Белт госпел, леджит, поп белтинг и т. н. – ползваните вокалните техники са разнообразни, в зависимост от индивидуалната природа на всеки певец.

Всеки певец трябва да е наясно с какъв тип музика желае да се занимава, но още по-важно е да е наясно със състоянието на гласовия си апарат. Както инструменталистът свири всеки ден на музикалния си инструмент, така и певецът всеки ден трябва да пее, за да развива и обработва гласа си. Съвместната работа с вокален педагог е необходима и полезна с цел изработване на правилни певчески навици, изравняване на регистрите, разширяване на диапазона, придобиване на певческа техника, контролиране на точно интониране, правилен избор на подходящ песенен репертоар и т.н.

Следва: Уникалността на детския глас

https://lilimuzic.com/уникалността-на-детския-глас/