Вокална постановка – въведение

            Да не умееш да пееш е също така срамно, както да не умееш да четеш

Тома Аквински (ХІІ в.)

 

Музиката ни съпътства през целия живот. А песента, този най-достъпен музикален жанр, въздейства на човека от сътворението му. С песента изразяваме своите чувства, мисли и преживявания. Тя е основно изразно средство за постигане на възпитателни и образователни задачи, допринася за развитие на музикалното възприятие, за въображението, за артистичността, обогатява ни емоционално, способства за развитието на говора и е полезна дихателна гимнастика.

Създаването на елементарни певчески умения се осъществява още в детската градина. Малчуганите придобиват умения за: вземане на точен начален тон; диригентски жест; съсредоточаване на вниманието при изпълнение. От ранна детска възраст се развива чувство за колективност – едновременно започване и завършване на музикалните фрази, започват  да формират слухови възприятия, да чувстват изразното значение на тоновете, ритъма и мелодията.

Чрез средствата на музиката у децата се формират навици за културно поведение – точно и акуратно изпълнение на задачите при пеенето на песните, в танците и музикалните игри; вежливо отношение към другарчетата; желание за самоизява; търпеливо изслушване музицирането на другите; желание за труд.

Гласът е най-финния музикален инструмент. За него са необходими особени грижи. Затова, тези, които решат да се отдадат на това трудно и  въздействащо изкуство – пеенето, трябва да положат много труд и да се доверят на своя вокален педагог.

Задачата на вокалния педагог е да помогне на изпълнителя да постигане художествено и изразително емоционално изпълнение на песента. За целта е необходимо изпълнителите да овладеят основни певчески умения и навици: певческа стойка, дишане, дикция, звукообразуване, точно интониране,… Тези навици се развиват постепенно, изработват се търпеливо, с продължителна работа.

ПЕВЧЕСКА СТОЙКА: Първото условие за хубаво и звучно пеене е правилната стойка. Тялото и главата да бъдат добре изправени, но не напрегнати. Единият крак да бъде леко напред (приблизително във втора позиция, както се изразяват при танците). При седнало положение ръцете да са спокойно отпуснати. Раменете да не се повдигат. Мускулите на шията да не се напрягат. Главата да се държи изправена, леко приведена надолу. При високите тонове главата да не се вдига нагоре. И разбира се – лека усмивка.

ДИШАНЕ: От правилното дишане зависи чистотата и красотата на тона. Певческото дишане зависи от певческата стойка. Има два момента – вдишване (активно, дълбоко и бързо)  и издишване (бавно, постепенно). Дишането трябва да се извършва спокойно, през носа, без да се повдигат раменете. Дишането при децата е различно от дишането при възрастните. При малките дихателните органи не са добре развити, дишат често и разкъсват музикалните фрази. При тях трябва да се избират песни с къси музикални фрази, да се създават навици за пестеливо изразходване на дъха и правилно изразходване на въздушната струя. При големите/възрастните  – певческото дишане е смесено гръдно-коремно дишане.

ЗВУКООБРАЗУВАНЕ: То е зависимо от правилната стойка и правилното дишане. Основното изискване на изразително пеене е качеството на звука. За това е необходимо правилно отваряне на устата – долната челюст да се движи свободно и меко, със свободно лежащ върху нея език. За основа при пеенето служат гласните. Следва да се оформят правилно, за да се постигне добро звучене на гласовия тон. Песните в по-бавно темпо спомагат за развиването на напевността. Гласните се изпяват, а съгласните се изговарят бързо, ясно и енергично.

ДИКЦИЯ/АРТИКУЛАЦИЯ: Главното условие за проникване в смисъла на една песен е ясното, точното и изразително произнасяне на думите. Необходимо е да се обръща особено внимание на произнасянето на съгласните в края на думите, а във фразата трябва да се подчертават логичните ударения.

ЧИСТО И ТОЧНО ИНТОНИРАНЕ: За целта е необходим контрол върху гласа. Неточното интониране често е резултат от разсейване, възбуда, умора, трудни интонационни ходове, неправилна опора на тона, неправилен избор на песенен материал. За привикване към точно интониране е добре песните да се разучават „а капелно”, а не само в съпровод на иструмент. Много полезно е пеенето в ансамбъл, където се развива и усет за хармония.

Чрез разпяването и разпевните упражнения се развива гласовия обем на учащия се, активизира се мелодическия слух и се раздвижва артикулационния апарат. РАЗПЯВАНЕТО е един от съществените елементи на вокалната постановка. Мястото му е преди активната певческа дейност. Неговата задача е да затопли гласовия апарат и да го подготви за пеене. Разпевните упражнения се състоят от кратки мелодии – модели, които се транспонират във възходяща и низходяща посока, съобразно тоновия обем на изпълнителя, като се започва от медиума. Основното изискване при разпяването е да се пее леко, свободно и без напрежение.

А какви са условията за да ставете добър певец? То е ясно – добро сърце, светъл ум, широка душа и свободен дух!

 

 

Следва: Опазване/Хигиена на гласа https://cutt.ly/QrnXwSY   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *