Българският фолклор по света

Българската народна музика –  със своята самобитност и уникалност, все по-често вдъхновява световно известни композитори. Тя отдавна надхвърли пределите на България със своето разнообразие от звучене и ритми… Колко пъти в холивудска продукция звучат фолклорни елементи или цели песни? Колко чуждестранни музиканти са се докосвали до магията на народната ни музика? Ето някои от тях.

статия

Continue reading “Българският фолклор по света” »

Световният ден на гласа

„Кокошката (разбирай певческият апарат), която ще носи златни яйца, трябва грижливо да се пази…“.

Карузо

Гласът е по-важен от всякога в училище, за работата и за социалното взаимодействие. Но мнозина злоупотребяват с гласа си, като пушат, крещят, пият или имат лоша говорна техника. Когато възникнат проблеми, лечението често се игнорира, което води до по-значими проблеми.

На 16 април 1999 г. група бразилски лекари и учители по пеене от Дружеството по ларингология и глас, решават да празнуват ден на Националния глас на Бразилия, за да повишат обществената осведоменост за важността на гласа и да обърнат внимание на гласовите проблеми.  Continue reading “Световният ден на гласа” »

Джон Кейдж – тишина в 4’33″

Една от най-нетрадиционните музикални творби е на Джон Кейдж*. Нейното име е 4’33″ (Четири минути и тридесет и три секунди). А ето и нейната партитура…

4,33

Continue reading “Джон Кейдж – тишина в 4’33″” »

Кратко пътешествие от Древността до днес

Музиката през вековете – любопитна и любима.

ДРЕВНОСТ

  • Шест от деветте древногръцки музи имат връзка с музиката: Евтерпа – на тоновото изкуство и флейтата; Полихимния – на пеенето на химни; Терпсихора – на хоровата лирика и танца; Калиопа – на поезията; Ерато – на любовната песен; Клио – на историята и героичната песен.

Continue reading “Кратко пътешествие от Древността до днес” »

Експресионизмът в изкуството

ВТОРАТА ВИЕНСКА ШКОЛА: АРНОЛД ШЬОНБЕРГ, АНТОН ВЕБЕРН И АЛБАН БЕРГ

 В началото на ХХ век много композитори изгубват  контакта си с публиката. Дали защото не искат  да спазват традиционалните форми на изкуството, или просто решават да експериментират с нови звукови възможности, или решават да обновят музиката?

Експресионизмът  е течение в европейското изкуство от началото на ХХ век. Характерно за него е, че формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, липсва реализмът и пропорциите, а формата и цветът са деформирани. Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.

Continue reading “Експресионизмът в изкуството” »