Хор „Бодра смяна“ – едно голямо семейство

„Те не просто хубаво пеят, те са колективна творческа личност с един дъх, с един усет, с една мисъл и едно усещане по време на музициране.“
 Дмитрий Кабалевски – руски композитор

Хор „Бодра смяна“ е първият  детски хор – школа без аналог в България. Той е наследник на Хора на софийските славейчета при софийското 127-мо училище, създаден от учителя Бончо Бочев, в края на 1946 г., с първи концерт на 01.01.1947 г. пред премиера Георги Димитров. Хор „Бодра смяна“ поставя началото на детското хорово пеене и разнася славата на българските славейчета по света.

Детското хорово изкуство бележи значителен подем. По модела на хор „Бодра смяна“ се създават детският Радиохор на БНР (1960 г.), шуменският хор „Бодра песен“ (1963 г.), Хорът на софийските момчета (1968 г.) и много други.

Детството ми е най-безгрижното и незабравимо време – на мечти, на надежди, на труд, на учене, на свирене, на пеене, на пътуване, на лудории… Всъщност, съзнателното ми детство е една осъществена приказка: хор „Бодра смяна“ – моето, нашето семейство!!!

Ако не бях частичка от този хор, от това голямо семейство, едва ли щях да имам толкова много приятели, с които да споделям и до днес музикалните си идеи! Едва ли щях да бъда с толкова познания за изкуството музика. Едва ли щях да бъда толкова дисциплинирана. Едва ли щях да бъда толкова уверена и щастлива…

В училище дойдоха един мъж и една жена, които искаха да чуят деца, можещи да пеят. Аз вече свирех на акордеон, бях „пяла“ в народния хор на мама, така че съвсем безстрашно се явих пред тях да ме преслушат. И да – поканиха ме да отида на ъгъла на ул. „Аксаков“ и „В. Левски“, където беше репетиционната на хор „Бодра смяна“ (в същата сграда репетираха и мъжките хорове „Гусла“ и „Кавал“).  Споделих с родителите ми. Те се притесняваха от това да ме пуснат сама на 9 години да пътувам до центъра, но сестра ми беше тази, която настоя да отида. В уречения ден и час бях в репетиционната на хора, а там имаше сигурно 100 деца… При строг ред, след около 2 часа, влязох да ме прослушат диригентите Лиляна Бочева (тогава беше и корепетитор) и Бончо Бочев. Не мога да Ви опиша какъв респект излъчваха двамата! Лиляна Бочева беше зад пианото, а Бончо Бочев – зад писалището. Какво и как съм пяла – не помня, но ме одобриха за хорист! УРА! Винаги съм искала да бъда част от тези деца и да бъда част от тяхната магия. И ето мечтата ми се сбъдна!

Е, с еуфорията дотук! Започнаха репетиции – частични, общи и задължителни часове по солфеж! Вечер до късничко, но други времена бяха – никой не се е притеснявал да се прибира късно, към 22 часа в тъмницата. Репертоарът на хора беше изключително разнообразен – утвърдени класически произведения, обработки на красиви народни песни, съвременна музика. Пееше се на всякакви езици – руски, английски, унгарски, немски, азербайджански…, и се изискваше перфектна дикция. Партитурите бяха сложни откъм нотен текст, многогласни, рядкост бяха песните на два, три гласа.

Много ни помогнаха часовете по солфеж – Ивелин Димитров беше нашият преподавател. Човек с голям опит и изключителен музикант – композитор, диригент, педагог, създател на камерна капела „Полифония“ (от пораснали хористи). Знаеше, че никой не се е родил научен и с много внимание ни въведе в света на нотите, прима вистата, ритмическите схеми, динамиката. Неговият музикално-педагогически метод на преподаване бе на Борис Тричков – Стълбицата. Въпреки многото методи, които изучих по-късно и се опитвах в годините да прилагам, се оказа, че Стълбицата е най-работещият – постига бързи и точни резултати.

Малките, трябваше първо да се научим да пеем, да научим репертоара и след 3 години, ако успеехме да издържим изпита (самостоятелно изпълнение на народната песен-скоропоговорка „Коза и пелин“, както и на не леката „Жълта пеперуда“, като се изискваше ясна дикция, точно интониране, динамика, фразиране), ни приемаха в концентриращия състав. Ако ли не – продължавахме да се трудим и да се надяваме, следващият път да се представим по-добре.

Много от хористите не издържаха. Почти всеки ден бяхме ангажирани. Случваше се да пътуваме с дни из страната и чужбина за участие в концерти – отсъствахме от училище и се налагаше да наваксваме с учебния материал. А накрая на всеки срок трябваше да си показваме бележника – успехът ни трябваше да бъде много добър или отличен! Доста деца напускаха именно през тези първи години – не издържаха на честите репетиции, разваляха си успеха, не се приучиха на точност…

Репетициите протичаха стегнато, без излишно губене на време, с прибрани коси, седнали на столчета и разпределени  по гласове, вперено едно око в нотите, а другото – в диригента, дишащи като един жив организъм… Всеки идваше малко преди уречения час и даваше всичко на каквото е способен, с ясната мисъл, че трябва да се получи идеален ансамбъл. Неточното пеене беше невъзможно! Почти за всеки концерт имаше изпит върху репертоара – всеки пееше пред всички, т.е. слушахме се и нямаше нищо скрито-покрито. Най-достойните пееха на концерта. Лиляна Бочева беше като магьосник – умееше да извлича и най-тихият, и най-силният тон от гърлата ни, всички нюанси на тона – светли, тъмни… Умееше само с поглед да ни вцепени или да ни накара да се засмеем.

Целият този, често изтощителен, труд ни се отблагодаряваше стократно на сцената! Бурните аплаузи, възторжените възгласи, положителният отзвук на критиците, хвалебствията на приятелите ни караха да се чустваме леки като перце.

За съжаление под диригентството на Бончо Бочев съм пяла като млад хорист. Всъщност, на него дължа приемането си в концентриращия състав. Той ме прослуша, макар и на легло, и потвърди мнението на Лиляна – да бъда част от поредно турне на хора до Белгия.

(След 1971 г. корепетитор на хора бе Светла Бешовишка – музикален педагог и пианист до кончината на Лиляна Бочева. В периода 2005 – 2010 г. пое диригентството на хора.

От 2010 г. и по настоящем диригент на хор „Бодра смяна“ е Александър Кочков.)

В Белгия имахме честа да излезем на една сцена заедно с камерния ансамбъл „Софийски солисти“, с диригент Васил Казанджиев. Не мога да Ви опиша удоволствието от съвместното ни музициране! Диригентът ни възприемаше като възрастни хора, но и Лиляна Бочева ни беше подготвила безупречно!

Нямам думи, с които да изразя благодарността си и преклонението си към Лиляна Бочева. Започнала като корепетитор в хора, но наложила се като изкусен  диригент и педагог, тя продължи делото на татко си – Бончо Бочев, с  тънък хумор, с ентусиазъм, с премерена строгост и с прецизност. Поколения хористи ще я помнят като майка (всяка вечер, на турне или на лагер, минаваше от стая в стая и преди да ни пожелае лека нощ ни питаше от какво имаме нужда, раздаваше чай и лекарства при необходимост, милваше натъжилите се, поскарваше се на бунтарите…), като педагог (научи ни на на ред, дисциплина и трудолюбие, едновременно с любов към музиката), като диригент (под нейно диригенство хорът звучеше като един организъм – с точна интонация, красива фразировка и звукоизвличане!), като подбудител (насърчаваше ни да свирим на музикални инструменти, изискваше много добър училищен успех и отлични резултати по солфеж), като приятел (колко сълзи, с точен съвет и закачлив хумор, е изтрила от очите ни)…

33

Хор „Бодра смяна“ участваше не само в концерти, а и в оперни и балетни спектакли: Бохеми, Борис Годунов, Тоска, Момчил, Лешникотрошачката и други. (Първият хонорар като музикант съм получила именно от операта – и се чувствах толкова горда, застанала на опашка пред касата, редом с изявени оперни и балетни светила.). И днес, когато посещавам Националният театър за опера и балет, се вглеждам в малките хористи… Затварям очи и си спомням за нашите палави очички.

***

В навечерието на 120 годишнината от рождението на Бончо Бочев, се състоя вълнуваща среща между малки и пораснали бодросменци. Представих учебника „Теория на музикалните елементи“ и учебното помагало „Какво трябва да знае всеки певец“; заедно направихме няколко упражнения по солфеж, споменахме примера на Лиляна Бочева и на Ивелин Димитров, и завършихме с песни.
Благодаря на Албена Мерджанова от Националния дворец на децата, за организираната среща с малките бодросменци, и на Александър Кочков – за усилията и ентусиазма да поддържа жив духа на хор „Бодра смяна“.

От 1978 г. до сега неизменно се питам: Какъв ли щеше да бъде моят живот без хор „Бодра смяна“ – музикално училище за поколения нотно грамотни, вокално подготвени,  честни, прями, възпитани, ученолюбиви, дисциплинирани и най-вече талантливи деца:

  • без концертите и турнетата у нас и в чужбина;
  • без участието ни на оперната и концертни сцени, че даже и в катедралата на Антверпен;
  • без удоволствието и трепета да музицираш със симфонични оркестри, ансамбли, хорове, композитори като Дмитрий Кабалевски, Тодор Попов и много други…;
  • без съвместните ни морски приключения с филхафармония „Пионер“, докато подготвяхме поредният ни общ проект;
  • без лагерният огън и чудесните песни, леещи се във вечерния здрач;
  • без детските лудории и без първите любовни трепети;
  • без създадените запознанства на асамблея „Знаме на мира“ и без истинските приятелства помежду ни, продължаващи и днес?

Обичам Ви, бодросменци!

Гълъбицата, 272

*Снимки от 08.11.2019 г., зала „Бончо Бочев“

Снимка на Lili Muzic.

Снимка на Lili Muzic.

Снимка на Lili Muzic.

Снимка на Lili Muzic.Снимка на Lili Muzic.Снимка на Lili Muzic.

Снимка на Lili Muzic.

Бончо Бочев:  01.12.1899 – 22.05.1975 г.
Лиляна Бочева: 12.04.1924 – 20.09.2005 г.
Ивелин Димитров: 18.01.1931 – 27.09.2008 г.
Светла Бешовишка: 06.05.1948 – 05.01.2016 г.
https://www.youtube.com/watch?v=bvSMNfo6dOA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *