Старинни европейски танци

Музиката съществува още от древността. Дали вокалната или инструменталната музика е по-стара – музиковедите не могат да дадат еднозначен отговор. Музиката е неделима част от нашия бит, магическите ритуали, съставна част от окултните церемонии.

Изработването на музикалните инструменти и развитието на изпълнителското изкуство са тясно свързани помежду си. В Средновековието свирачите сами са правели своите инструменти. С фидел (примитивен  лъков инструмент във формата на надлъжно нарязана круша, подобен на гъдулката) и флейта са съпровождали танците. Един от любимите инструменти на минезингерите (наименование на немски поети-певци от 12-13 в., изпълняващи любовни песни; във Франция това са трубадурите) била триъгълната ръчна арфа. Пеенето, танцуването и играта били в тясна връзка. Оттук идват и многото сходства с музикалните форми. Запазените творби на изобразителното изкуство ни дават представа за богатството на използваните инструменти и древни танци. Първоначално църквата забранява инструменталното изпълнение. Около 9-ти век в църквата влиза органа. Той поема съпровода на пеенето, както въведението и финала.

Ако днес свирим на даден инструмент твърде често ще срещаме и танцови пиеси. Много от тях ни напомнят за родината на даден танц, със своите фолклорни мотиви. Някои от танцовите форми постепенно се явяват и като концертни пиеси – напр. мазурката, валсът, полонезата.

Алеманда – старинен немски бавен танц в умерено темпо и двувременен такт (размер).

Англез – танц, произхождащ от Англия, 17 век, в 2/4, понякога в 3/8.

Болеро – испански танц от 18 век, в ¾, с характерен ритъм, в умерено бързо темпо.

Буре – старинен френски танц, 17 век, в живо темпо, в 2/4, винаги с ауфтакт.

Валс – популярен в целия свят салонен тенц в умерено бързо темпо; немски танц в ¾; по-старият му вид е в по-бавно темпо; през 19 в. приема формата на виенския валс, става по-бърз и увличащ. Танцува се по двойки.

Гавот – старинен френски танц в умерено темпо, обикновено в 2/2 такт, често с две ауфтактови четвъртини, около 1700 г. е бил дворцов танц.

Галоп – танц с въртеливи и подскачащи движения, в 2/4, много бърз, любим танц през 19 в.

Галярда – старинен италиански танц от 16 век, в живо тимпо и в тривременен метрум, който се играе с леко подскачане.

Екозес – шотландски танц, жив, първоначално в 3 временен размер, после в 2/4, в народната музика се съпровожда с гайда.

Жига – старинен английски бърз танц, в повечето случаи в 6/8, 9/8, 12/8.

Канкан – бърз танц в 2/4, произлиза от Алжир; през 19 в. намира място във френската опера и вариететните програми (танцува се само от жени).

Краковяк – весел полски народен танц (от Краков) в 2/4, често със синкопиран ритъм.

Куранта – старинен френски  придворен танц в тривременен метрум, жив, често пъти с ауфтакт.

/Чуйте Се Куранта ми минор для мосье комрад Amor/

Лендлер – бавен танц в 3/4, с произход Бавария и Австрия; един от танците, от които е произлязъл валсът.

Мазурка – полски национален танц в бърз ритъм, 3/4 или 3/8, с характерен точкуван ритъм с акцент върху третото време на такта.

Менует – старинен френски танц в 3/4 такт и умерено темпо; в средата на 17 век се въвежда като дворцов танц.

Мюзет – старинен френски народен танц, с постоянни или лежащи тонове в баса, в 6/8. (Мюзет е и фр. народен инструмент от рода на гайдата, разпространен през 17, 18 век.)

Павана – старинен бавен танц с тържествени движения, вероятен произход – Италия, често пъти свързан със скокливия салтарело.

Пасакалия – старинен испански танц, в ¾, бавно темпо, с постоянно повтаряща се мелодия в баса (подобно на шаконата).

Пасамендзо – италиански тържествен танц от 16 в., в двувременен размер.

Паспие – старинен френски танц, подобен на менуета

Полка – популярен чешки народен танц, в 2/4, с характерен ритъм, от 19 в.

Полонез – полски народен танц в 3/4, тържествен в умерено темпо, с характерен ритъм.

Салтарело – италиански бърз танц, в 6/8, изпълняван с подскачане и пляскане с ръце.

Сарабанда – испански старинен танц в бавно темпо, в ¾ или 2/4, често пъти с акцентирано второ време.

Тарантела – южноиталиански народен танц в много бързо темпо, в 3/8 или 6/8, с непрекъснато движение на мелодията в триоли, с жизнерадостен характер.

Трепак – старенен народен руски танц в живо темпо и в размер 2/4.

Фанданго – испански народен танц с пеене в тривременен метрум и в живо темпо, съпровождан от китари и кастанети, с характерна ритмична стъпка.

Фуриант – чешки народен танц в 3/4, бърз, със силни ритмични акценти.

Чардаш – унгарски национален танц в 4/4 и 2/4, съставен от 2 части – бавна и стремително бърза, със синкопирани ритми.

Шакона – вероятен произход – Испания, бавен танц в 3/4, с остинатен (постоянно повтарящ се) бас.

1-3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *