Певческо дишане

Изкуството за правилно владеене на дишането 

е цялото изкуство на пеенето.

Карузо

 Въпросът с дишането при пеенето е бил дискутиран от редица вокални педагози през годините. От една страна певческото дишане е поставяно на най-висок пиедестал, определящо качествено гласопроизвеждане, а от друга певческото дишане е било принизявано до обикновен доставчик на материята на гласа. Тези противоположни схващания се дължат на различните изходни точки и насоки в понятията на диференцираната фонация.

В историята на вокалната методология по въпросите за певческото дишане започва с минималните общи указания и съвети на старата италианска школа, с известната формула – изкуството на пеенето е изкуството на дишането. След това минава през методиката на французите Гарсия и Ламперти, през анатомо-физиологичната немска школа, през автоматизма и рефлекторността на дихателната функция.

Капацитетът на белите дробове е в зависимост от възрастта, пола, ръста, общото физическо състояние. При спокойно дишане двете фази – вдишване и издишване се извършват в почти еднакви интервали от време. Вдишването при фониране се извършва бързо при пеене. Удълженото време на издишване при поддържането на даден тон при пеене не се определя само от изчерпания поет въздух, но и от съдържанието на въглероден двуокис в кръвта – спиране на газовия обмен. При удълженото издишване при пеене стойностите на въглероден диоксид се повишават и това налага принудително вдишване. (Тази появяваща се ацидоза на кръвта се влияе добре от хранителен режим – предимно зеленчуков)

В книгата „Вокална фонология Наука за гласа”, проф. Иван Максимов определя три основни типа певческо дишане – ребрено, коремно и смесено.

Ребреното дишане може да се извърши в три разновидности –ключично, горно и долно ребрено. Първите две са нерационални начини на дишане – разширяването на гръдния кош е ограничено. Доставката на въздух при долно ребреното дишане е достатъчна за пеене, но дихателните движения са ограничени.

Коремното дишане е сходно с долно ребреното, като движенията са по-пластични, а употребената мускулна сила е по-малка и дихателният обем не се различава от този на долно ребреното дишане.

Коремно-ребреното (някай го наричат „диафрагмено”, въпреки, че не е много точно) дишане е най-рационално. То е и най-пригодно за пеене и сченична реч. Мощното звучене с увеличена продължителност на гласа се улeснява от долногръдната мускулатура, а бързата смяна и подвижност на динамиката зависи от коремната мускулатура.

Упражнение (проверка) за коремно-ребрено дишане:

Легнете. Поставете книга на корема и вдишайте – книгата трябва да се повдигне нагоре. Завършете вдишването, като вкарате въздух и в гърдите. Издишайте – първо книгата трябва да се спусне надолу, а после се изпразват и гърдите от въздух. Важно е да се избегне повдигане на раменете. Повторете прави пред огледалото, като внимавате да не повдигате раменете.

5-дишане0книга

Фонационното дишане се отличава от физиологичното, т.к. е осъзнато, контролирано – бързо вдишване и бавно контролирано издишване. Фонационното дишане ни осигурява необходимата опора на тона, а това ни помага да звучим силно и уверено.

Един от похватите, свойствен за италианската певческа школа е търсенето на опора (appoggio). Пеенето върху опора е дихателно поведение, в основата на което лежи дълбоко вдишване с предимно коремна локализация и запазване в неподвижно положение на гръдната стена. Продължава се вдишването до много леко повдигане на гръдната стена. В този момент певецът затваря гласната си цепка (предшества атаката на тона). По време на гласопроизвеждането е необходимо да се запази вдихателното положение до лекото повдигане на гръдната стена. Проявява се равномерно повдигане на диафрагмата в дозирано съпротивление. Гласопроизвеждането трябва да продължи, докато гръдната стена започва да се понижава. От този момент гласопроизвеждането губи от своята поддръжка – опора, и трябва да бъде прекъснато до следващия цикъл.

Търсенето на опора, което се постига при дълбоко вдишване, води към благоприятното при пеене ниско положение на ларинкса.

Карузо е поемал въздух до крайно запълване на белите дробове. Монтеверди е препоръчвал да се пее с малко въздух (както се духа през стъкло на прозорец – плавно, постеренно, на тънка струя). Видно, всеки има свой собствен стил на дишане, който го прави уверен при пеене.

Независимо от описаните видове дишане цялата дихателна дейност при пеене е насочена към необходимото подгласово налягане, което трябва да се осъществи и поддържа и което зависи от силата, височината на тона, вокала, тембъра. Все повече се приемат индивидуалните разновидности на всеки певец, като най-икономично от гледна точка на разхода на мускулна сила и с най-голям обем е коремно-ребреното дишане.

Точното интониране е в пряка зависимост от правилното дишане и високата позиция на гласа. От своя страна високата позиция е правилната координация на певческото дишане и функцията на надставната тръба.

Правилното дишане трябва да даде на певеца възможност да пее дълго на един дъх, без да прави ново вдишване. Много е важно начинаещият певец да се приучи от самото начало да взема дълбок дъх пред всеки продължителен тон, пред всяка нова дълга музикална фраза, така че да почувства дробовете си пълни. Необходимо е да се приучи по време на пеене да задържа колкото може по-дълго дъха, да не го изпуска веднага, а по възможност бавно, в равни количества, постепенно.

Това, което при четене изглежда неделимо, то и при пеене не трябва да бъде разделяно – цялата фраза следва да се изпее на един дъх. Смените на дъха при пеенето могат да се сравнят с препинателните знаци в говоримата реч.

Вдишването винаги става за сметка на последния току-що изпят тон. От неговата ритмична трайност се отнема малко, докато следващият тон се изпълнява строго ритмично. Често, мястото където трябва да се поеме дъх е отбелязано на партитурата.

5-1Към-дишане-1

Понякога е необходимо да се вземе дъх, без да се съобразяваме с правилата – непосредствено пред много дълго издържан тон или пред дълъг пасаж, тъй като най-важната цел на певеца е да предаде напълно характера и красотата на музикалната фраза.

Правилното дишане е едно от най-важните предимства на певеца. Изключително полезно за усвояване на правилно певческо дишане е едно от упражненията на йогисткото дишане (полезно при доставката и изразходването на въздуха). Упражнението се прави в разновидността сук пурвак от 4 фази, в съотношение 1:4:2:1 (вдишване – 1, за­държане с въздух – 4, издишване – 2, задържане без въздух – 1). Всяка фаза е съответно от 2, 3, 4, 5 … секунди.

Например по 4 секунди: вдишване – 4 секунди, задържане с въздух – 16 секунди, издишване – 8 секунди, задържане без въздух – 4 секунди.

5-1-къмдиш-йога

Преди занимания с пеене е добре да се направят няколко повдигания на ръцете над главата. За да се убедите дали дишате правилно, по време на пеене поставете запалена свещ пред устата си. Ако пламъкът й остане неподвижен вследствие постепенното освобождаване от въздуха, дишането е правилно. Или с други думи – пейте с малко въздух и много глас.

Добре обработеното певческо дишане е основата, върху която се гради постановката на певеца, затова напътствията и контрола на вокалния педагог са от изключително значение.

 

 

Следва: Регистри на гласа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *