Кратко пътешествие от Древността до днес

Музиката през вековете – любопитна и любима.

ДРЕВНОСТ

  • Шест от деветте древногръцки музи имат връзка с музиката: Евтерпа – на тоновото изкуство и флейтата; Полихимния – на пеенето на химни; Терпсихора – на хоровата лирика и танца; Калиопа – на поезията; Ерато – на любовната песен; Клио – на историята и героичната песен.

  • В музиката синкретизъм означава съчетание на песен, слово и танц в едно цяло.
  • От палеолита датират първите факти за появата на духови и перкусионни инструменти, а от енеолита (4-3 хил. пр. Хр.) – струнните.
  • Първите инструменти са били от дърво, кост, опъната кожа.
  • Първите песни са били имитация на звуците от природата… Хората са пеели по време на работа, на религиозни празници. А за погребенията са били наемани „професионални оплаквачки“.
  • Музиката на Античността е била тракийска и азиатска. Орфей е символ на музиката в различни епохи и култури.
  • Орфей омайва Жарон, пазача на подземното царство, с песни в съпровод на лирата си, и така успява да стигне до своята любима Евридика.

СРЕДНОВЕКОВИЕ (5-14 в.)

  • Музиката е подчинена на църквата. Бог се слави с химни и псалми, както и с едногласни меси. Григорианското пеене (хорал) е само от мъже, едногласно и умерено. Монасите са знаели да четат и пишат и са преписвали григорианските песни. Затова днес познаваме по-добре религиозната от народната музика от тази епоха.
  • До Средновековието пеенето е било едногласно – с една единствена мелодична линия. През Спедновековието се появявя полифонията – изкуството да се наслагват няколко различни мелодии върху един напев. В началото резултатите са изумителни.
  • Развива се и фолклорна и светска/професионална музика.
  • Пътуващите артисти оспорват авторитета на църквата. Минестрелите произлизат от народа. Докато трубадурите са с благородническо потекло. Най-известният трубадур е кралят на Англия – Ричард Лъвското сърце. В Германия – минезингерите възпяват любовта и природната красота.
  • Йоан Кукузел е известен с „Полиелей на българката“ (15 в.).
  • Болгарский роспев е синоним за народностно, чисто славянско песнопение.

РЕНЕСАНС (15-17 в.)

  • Оформят се новият тип музикант – образован и обучен. Италия е люлката на епохата.
  • До 18-ти век всички музиканти се стремели към длъжността „капелмайстор“, която би им осигурила добра заплата и известна свобода при композирането.
  • Италиански композитори: Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (1525 – 1594), представител на римската музикална школа, композира меси, псалми, мотети, мадригали; Джовани Габриели (около 1557 – 1613), Италия, е органист, майстор на многогласните мотети.
  • Нидерландски композитори: Гийом Дюфе (1400-1470) – родоначалник на нидерландската полифония; Жоскен Депре – творчество, с народна звучност; Орландо ди Ласо (1532-1594) – над 2000 църковни и светски композиции.
  • Мадригалът (от 14-ти век) е многогласна музикална композиция с лиричен/любовен характер, върху народна мелодия, но твърде често с усложнена музикална форма.
  • Първите оперни произведения са се наричали „Драма с музика“, най-известни са Клаудио Монтеверди (1567 – 1643), Джулио Качини (1548 – 1618) и Якопо Пери (1561 – 1633). Любопитно е, че и тримата, независимо един от друг, композират по един и същи сюжет – за тракийския певец Орфей и любимата му Евредика.
  • Клаудио Монтеверди е родоначалникът на операта. Във Франция – това е Жан Филип Рамо.

БАРОК (17 в.)

  • „Векът на музиката“. Формират се нови европейски музикални школи, а инструментал-ната музика (особено за клавишни и струнни инструменти) бележи своя подем.
  • Хенри Пърсел е органист и дворцов композитор. Пише във всички стилове – църковни, вокални, инструментални творби…
  • Най-изкустният измежду лютиерите е Антонио Страдивариус, ученик на Амати. Гуарнели също е лютиер.
  • В Италия водещата музикална форма е концертът. Антонио Вивалди е най-добрият композитор на тази музикална форма. И до днес се възхищаваме на неговите „Годишни времена“. Други композитори от 17 в. са Арканджело Корели, Джовани Тартини.
  • Кончерто гросо е многочастно произведение за струнен оркестър.
  • В периода 16-18 век немската фамилия Бах е същинска музикална династия. Най-известният е Йохан Себастиян Бах – орган и клавесин, автор на множество клавирни пиеси. Той се жени за втори път за млада певица – Ана Магдалена, и има от нея 13 деца, а от първия си брак вече е имал 7! Умира 1750 г. Неговата „Токата и фуга в Ре минор“ и днес радва слушателите (Токата – пиеса, с виртуозен, импровизационен характер, обикновено за клавир. Фуга – най-сложната полифонична пиеса.).
  • В Германия освен Бах, твори и Георг Фридрих Хендел – 1685 – 1759 г. („Месия“ – оратория; „Музика на водата“ – пиеса за оркестър).

КЛАСИЦИЗЪМ (втората половина на 18 в. и началото на 19 в.)

  • Ранен класицизъм – Кристоф Вилибалд Глук – 1714-1787 г., германски оперен композитор („Орфей и Евридика“)
  • Виена е люлката на класицизма в Европа. Тримата виенски класици са:
    • Йозеф Хайдн  – 1732-1809 (бащата на симфонията),
    • Волфганг Амадеус Моцарт – 1756-1791 (детето-чудо, пише първата си творба на 5-годишна възраст) и
    • Лудвиг ван Бетховен – 1770-1827 (оглушава напълно…, неговата „Ода за радостта“ днес е химнът на Европа).
  • Сонатата, симфонията и инструменталният концерт заемат главно място в творчеството на тримата виенски класици. Те обособяват в класическия оркестър да има струнни, духови и ударни инструменти.
  • https://cutt.ly/GfJD1dk – музикални форми

РОМАНТИЗЪМ (след първата четвърт на 19 в.)

  • Отразява конфликтите между личността и заобикалящата го среда, често композиторите потъват в своя свят на идеали и мечти. Градът на романтиците е Париж – там се срещат поети, художници, музиканти…
  • През 19-ти век е тържеството на пианото – механизъм от чукчета извлича звука от струната. Пианото става царят на инстументите. През 20-ти век преминава към индустриално производство…
  • Белкантото се установява като „хубавото пеене“.
  • Развиват се различни композиторски национални школи.
  • Операта „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), има небивал успех.
  • Рихард Вагнер (Германия) е най-голамият почитател на Вебер.  Девизът на Вагнер е: „Светът ми дължи онова, от което се нуждая“.
  • Феликс Менделсон-Бертолди (Германия) е автор на „Сватбен марш“.
  • Роберт Шуман – 1810-1856 (Германия), е известен благодарение на неговата любима и съпруга – Клара, която  изпълнява творбите му из цяла Европа.
  • Йоханес Брамс (Германия), живее във Виена, възражда класическите принципи на виенския симфонизъм.
  • Фредерик Шопен (1810 – 1849) е роден в Полша. Автор на множество полонези и мазурки.
  • Ференц Лист (Унгария) е виртуоз на пианото (и създател на жанра симфонична поема), както Паганини (Италия) на цигулката.
  • Едвард Григ (Норвегия), Бедржих Сметана и Антони Дворджак (Чехия) са  емблеми на националната музика…
  • ОПЕРНИ КОМПОЗИТОРИ:
    • Джоакино Росини (Италия) пише 40 опери и решава на 37 години да спре да композира – счупва перото си… В края на живота си отново се връща към музиката.
    • По случай откриването на Суецкия канал, Джузепе Верди (Италия) пише операта „Аида“ – разказ за египетския воин Радамес и робинята – етиопка Аида, чиято любов ще възтържествува в смъртта.
    • Джакомо Пучини (Италия) – Бохеми, Тоска, Мадам Бътерфлай.
    • Винченцо Белини – (Италия) – Норма.
    • Гаетано Доницети (Италия) – Енрико, Лучия ди Ламермур, Фаворитката.
    • Пиетро Маскани (Италия) – Селска чест;
    • Шарл Фр. Гуно (Франция) става известен с „Фауст“ –  1859 г.
    • Жорж Бизе (Франция) умира 3 месеца след премие-рата на „Кармен“ – 1875 г., неоценена от изпълнителите и публиката
    • Лео Далиб (Франция) – новатор в балета; опера „Лакме“;
    • Жул Масне (Франция), композитор на опери – Манон, Вертеп, както и на оркестрови сюити;
  • Цезар Франк (Франция) – музиката му е синтез на Класицизъм и Романтизъм; композира предимно инструментална музика;
  • Камий Сен Санс (Франция) – известен е със своята инструментална музика, както и операта „Самсон и Далила“.
  • Хектор Берлиоз (Франция) написва по поръчка на Паганини „Харолд в Италия“. Италианецът Паганини, често наричан „Цигулар на дявола“, свири „демонично“ – сякаш има повече от 5 пръста на лявата си ръка…
  • Жак Офенбах (Франция) е първият композитор на оперетна музика. А Имре Калман (Унгария) – Царицата на чардаша, Франц Лехар (Унгария) – Веселата вдовица, Йохан Щраус (Австрия) и др. пишат най-впечатляващите оперети.
  • Франц Шуберт – 1797 – 1828 (Австрия), е известен с песенните форми, но пише и в големите форми – сонати, симфонии, опери, меси…
  • Йохан Щраус (Виена, Австрия) сипва бира в цигулката си за да подобри звука й… А валсовете на династията Щраус са неповторими.
  • Антон Брукнер и Густав Малер – австрийски симфоници от края на 19 и началото на 20 в.
  • Михаил Глинка е родоначалникът на руската музика.
  • Могъщата петорка са руските композитори: Балакирев, Кюи, Бородин, Мусоргски, Римски-Корсаков – създават произведения с елементи от руския фолклор.
  • Пьотр И. Чайковски „поевропейчва“ руската музика – съчетава класическите правила със славянската емоционалност и с чара на фолклора. „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ се играят и днес.

МУЗИКАТА на 20-ти век

  • 20-ти век е ера на разчупване на общоприетите норми във всички области.
  • Вагнер оповестява края на романтизма, а Малер – началото на модернизма.
  • Сен-Санс (Франция) пише първата музика (1921 г.) за ням филм и я записва на пиано върху перфоленти.
  • Рихард Щраус ни оставя „Саломе“, „Кавалерът на розата“.
  • Хуго Волф – множество песни; Бузони – пиеси за пиано; Курт Вайл – творби с идеи от тангото, блуса и джаза; а Хиндемит – собствен музикален стил.
  • Карл Орф – „Кармина Бурана“ и системите за музикално възпитание, основано върху ударните инструменти.
  • Френската шесторка, с идеолог Жан Кокто е: Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луи Дюрей,  Жорж Орик, Жермен Тайфер. Тази група провежда борба срещу „неяснотата, мъглявината” на импресионизма, връщане към мелодизма, към контрапункта, точността, стремежа към простота.

МОДЕРНИЗЪМ (20 в.)

Импресионизъм:

  • Клод Дебюси (Франция) остава в историята със симфоничната сюита „Морето“; „Следобедът на един фавн“; „Лунна светлина“ от „Бергамаска сюита“. Любопитно е, че той дава урок по пиано в деня на сватбата си.

(Ескиз в музиката е малка пиеса или част от по-голяма циклична творба.)

  • Морис Равел налага по-ясни структури и по-изразена техника („Болеро“ – произведение за оркестър, с многократно повтарящ се мотив, замислено за балетна постановка).
  • Мануел де Фая (Испания) –  „Седем испански песни” за глас и пиано; пиеси за пиано, китара и други солиращи инструменти.

Експресионизъм (атоналност и додекафония):

  • Арнолд Шьонберг (1874 – 1951) е най-яркият представител на експресионизма. https://cutt.ly/ZfJDbsr
  • Представители на Втората виенска школа са: Арнолд Шьонберг, Антон Веберн и Албан Берг.

Неокласицизъм (нова класика):

  • Скрябин е предвестникът в музиката на руската революция, а Игор Стравински е страница от музикалната история.
  • Неокласическата стриктност на творбите, многообразна както в балета „Пулчинела“ (1919-20), „Симфония на псалмите“ (1930), и десетилетия по-късно, операта „Похожденията на безпътника“ (1948-51), въздейства на голяма част от публиката и има изключително влияние върху младата американска композиторска школа, които смятат Стравински за основен образец.
  • Паул Хиндемит (Германия)

Българската музикална култура (от края на 19-ти и началото на 20-ти век.)

Първите български музикални дейци и композитори:

  • Добри Чинтулов (1822 – 1886).
  • Добри Войников (1833 – 1878) – автор на градска музика, създател на театрална трупа.
  • Емануил Манолов (1860 – 1902), автор на „Хубава си татковино“ и първата българска опера „Сиромахкиня“.
  • Добри Христов (1875 – 1941), композитор на хорови песни.
  • Панайот Пипков (1871 – 1942) –  автор на „Върви, народе възродени“, „Сладкопойна чучулига“, „Де е България“.
  • Маестро Георги Атанасов (1882 – 1931) – автор на 6 опери.
  • Ангел Букурещлиев (1870 – 1950) – органист, композитор, хоров деятел, фолклорист.
  • Никола Атанасов (1886 – 1969) – автор на първата българска симфония, 1912 г.
  • и други.

Композитори от т. нар. Второ поколение/Класиците:

  • Петко Стайнов (1896 – 1977) и неговата емблематична симфонична поема „Тракия“.
  • Любомир Пипков (1904 – 1974), автор на „Оратория за нашето време“, оперите „Момчил“ и „Антигона-43“.
  • Димитър Ненов (1902 – 1953) композитор („Токата“), виртуозен пианист и архитект.
  • Марин Големинов (1908 – 2000), автор на Танцовата драма „Нестинарка“.
  • Веселин Стоянов (1902 – 1969) – гротескна симфонична сюита „Бай Ганьо“.
  • Панчо Владигеров  (1899– 1978)    https://cutt.ly/nfJDfQr
  • Парашкев Хаджиев (1912 – 1992) – композитор („Албена“, „Имало едно време“) и един от най-ярките музикални педагози в страната.
  • Константин Илиев
  • В началото на 50-те млади композитори внасят нови музикални идеи и композиторски техники – Константин Илиев (операта „Боянският майстор“), Лазар Николов (Прикования Прометей), Александър Райчев (вкл. музика към филми).
  • Други композитори се увличат от Шонберг, Стравински и др. и това са: Васил Казанджиев (Картини от България), Георги Минчев и др.

През 50-те години на преден план отново е идеята за фолклорното начало. Появява се нов песенен жанр – фолклорна обработка. Най-ярки представители са:

  • Филип Кутев (1903 – 1982) – създател на ансамбъл за народни песни и танци;
  • Красимир Кюркчийски (1936 – 2011);
  • Иван Спасов (1934 – 1996);
  • Стефан Драгостинов (1948);
  • Михаил Букурещлиев  https://cutt.ly/NfJIFxX

ДЖАЗ – едно от най-големите открития на 20 в. в изкуството.

  • Възниква в Ню Орлиънс; първоизточници са госпъла и спиричуъла; съчетава блус, суинг, рагтайм; отличава се със сложна ритмика – синкопиране и суингиране; характерна е импровизацията; основен маниер – въпрос-отговор.
  • Първата негърска опера е написана от Скот Джоплин (майсторът на рагтайма) – Тримониша.
  • Периоди:
    • Традиционен (до 20-те г.);
    • Суинг или мейнстрийм джаз (30-40 г.) – Бени Гудман, Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Джанго Райнхард (китара) и др.
    • Модерен джаз (40-60 г.), горещ и студен джаз, започващ с формата „бибоп“ – Дизи Гилеспи (тромпет), Чарли Паркър (саксофон) и др.
    • Фрий джаз (60-те г.); – Орнет Коулман (саксофон) и др.
    • Фюджън джаз (след 70-те г.) – Майлс Дейвис (тромпет), Хърби Хенкок (пиано) и др.
    • Фънк, Етно джаз рок и т.н…
  • Джордж Гершуин – „Рапсодия в синьо“, операта „Порги и Бес“ и мн. други.
  • Дюк Елингтън – пианист, композитор, диригент от епохата на суинга. Творчеството на Елингтън преминава през всички значителни периоди в джаза на 20 век.

Любопитно:

  • Чарлз Айвз – въвежда в творчеството си полиритмията, политоналността, алеаториката. Наричан е „неделен музикант“.
  • Гершуин е партньор по тенис на Шьонберг…
  • „Третият поток“ – така Гюнтер Шулер назовава комбинацията между класическа музика и джаз през 1961 г.
  • Джон Кейдж (1912 – 1992) е автор на творбата „4 минути и 33 секунди“ – пианистът седи пред рояла, без да свири…  https://cutt.ly/wyvrb2
  • Представители на джаза в България: Асен Овчаров (Джаз-оркестрал клуб),  Сакеларев (Оптимистите), Леа Иванова, „Бели, зелени, червени“ от 70-те, Симеон Щерев (флейта), Милчо Левиев (пиано), Теодосий Спасов (кавал), Йълдъз Ибрахимова (певица) и др.

Музиката в Европа и САЩ през 20-ти век

Популярната музика е събирателно понятие на разнообразни музикални стилове – рок, поп, денс, хип-хоп, както и мюзикълите, музикалните филми, рок операта, джаза, електронната музика, Уърлд Мюзик и т.н.

Мюзикъл – появява се 20-те години на 20 в.; съчетава танц, музика и театър, има либрето, както в операта; Котките и Фантомът на операта от Андрю Лойд Лебъл; Коса, Магьосникът от Оз, Кабаре, Евита, Чикаго, Ах, този джаз, …

Рок музика с корени от ритъм енд блус, кънтри, джаз, класика

  • Рокендрол – от началото на 50-те г., стил на популярната музика, песни на „черните“ в ритъм енд блус и буги-вуги, започват да се изпълняват от „бели“. (Блус – схемата е 12 тактова); Джери Ли Луис, Бъди Холи, Елвис Пресли и др.
  • Бийт музика – от 60-те, появява се в Ливърпул, смесва рокендрол, ду-уап (вокален жанр), скифъл, ритъм енд блус (R§B) и соул; Бийтълс, Ролинг Стоунс и др.
  • Хард рок – средата на 60-те; Лед Цепелин, Дий Пърпъл, и др., както и неговото продължение хеви метъла – Айрън Мейдън, Металика, Скорпионс и др.
  • Рок опера – появява се през 60-те г.; „Томи“ на Дъ Ху, „Агнето лежи на Бродуей“ на Дженезис, Исус Христос супурзвезда, „Стената“ на Пинк Флойд, българската „Нострадамус“ на Николо Коцев и т.н
  • Прогресив и арт рок – края на 70-те; Дженезис, Пинк Флойд и др.
  • Нюуейв, от края на 70-те.
  • Техно и рейв, грънч и инди рок – 90-те; Нирвана и др.

Поп музика – с опростена мелодия, танцувален характер, обикновено куплет-припев.

  • Суинг, 30-те години на 20 в.; Франк Синатра и др.
  • Соул, 60/70-те г.; Рей Чарлз и др.
  • Реге и латиномузика, 70-те г.; Боб Марли и др.
  • Денс музика – от края на 70-те и от 80-те:

– Диско – Дона Съмър, Бий Джийс и др.

– Техно – вид електронна музика, идва от Америка.

– Хип-хоп (възниква в Америка), а рапът се налага като глобална марка и търговски етикет.

Електронна музика – Вангелис (спайс рок); Жан-Мишел Жар (електронен симфонизъм); Дона Съмър (електронно диско) и други

Едва ли могат да се обхванат всички стилове и направления в поп и рок музиката, т.к. те са зависими от развитието на съвременните технологии и смесването на фолклора.

Популярната музика в България

  • Градска музика след Освобождението – Аспарух Лешников и други.
  • Българска естрада – от началото на 60-те г.; Йосиф Цанков, Тончо Русев, Петър Ступел и др.; Маргарет Николова, Лили Иванова, Емил Димитров, Маргарита Хранова и други.
  • Български рок – Бъндараците (1962 г.), Сребърни гривни (1964 г.), Щурците; от 80-те: Тангра, Сигнал, ФСБ и други, Милена (пънк), Ахат (хард), Клас (нюуейв), Подуене блус бенд и др; от 90-те: БТР, Уикеда и други.
  • Поп музика – Тони Димитрова, Мариана Попова, Миро, Орлин Горанов, Георги Христов и други.
  • Рап – Ъпсурд и други.

Българският форклор по света:

  • „Излел е Делю хайдутин“:
    • изпълнението на голямата Валя Балканска звучи в Космоса и е включено в Златната плоча на космическата програма „Вояджър“. 
    • песента, заедно с „Богдана булка хубава“, звучат и саундтрака на хитовия сериал „Зина – принцесата воин“, използвани от композитора Джоузеф ЛоДука.
    • вижте повече на  https://cutt.ly/7fJFrB9  

Днес, изразните средства в музиката – мелодия, хармония, ритъм, темпо, метрум, динамика, тембър, орнаментика … са същите, но все по-видно е влиянието на технологиите и медиите върху тях. В новите дигитални медии музиката е всичко – визия, звук, изкуство, индустрия.

Кратък речник на използвани термини в музикалната индустрия

Саундмодерно изразно средство, означаващо тембър, динамика на звука, пространственост, което се постига чрез съвременните технологии.

Ремикспреработено музикално произведение, с цел по-ново звучене.

Кавър версия интерпретация на музикално произведение.

Колажтехника за наслагване на елементи; използва се в звукозаписа.

MIDI технологии – цифров интерфейс за музикални инструменти; използва се предимно в звукозаписните студиа за свързване на инструменти, компютри и т.н.

Дръм машина – използва предварително записани шаблони, със звучене, подобно на перкусионните инструменти.

Семплер хардуерно или софтуерно устройство, което работи със звукови откъси. Целта е да се заменят, редуват, повтарят.

Секвенсер – приложен софтуер или хардуерно устройство, който записва командните съобщения в MIDI формат.

DAWдигитална аудио работна станция, с приложен характер –  възможност за създаване на музика дори от любители.

Мейнстриймдоминиращо течение, етикет за най-масовите глобални стилове. Включва популярната култура, обикновено разпространяваща се чрез медиите.

Видеоклип видео на записана песен, придружена с танци и  визуални ефекти.

Саундтрак – аудиозапис към филмов продукт,  но и издаден албум с музика, съпровождаща филма. Напр. музиката за „Междузвездни войни“ е написана от специално нает за целта композитор – Джон Уилямс, а саундтракът (най-продаваният саундрак за всички времена!) към филма „Бодигард“ – включва предимно песни на Уитни Хюстън.

Авторско право в музиката – законова рамка за защита на продукта и създателите му ИЛИ всеки музикален продукт е с авторски права, които се уреждат законово с цел уреждане, регулация и защита на отношенията, свързани със създаването и използването на продукта. Различават се: притежатели на авторско право (композитор, текстописец, аранжор) и притежатели на сродни права (изпълнител, продуцент и други), като често границите им се размиват.

Джингъл леснозапомняща се, кратка музикална фраза, предназначена за програмите на радиото и телевизията, която звуково представлява дадена марка.

Споткратък звуков клип, използващ се в радиото за реклама.

Продуцент – занимава се с целия процес по записите, репертоара и организацията на музикалния продукт.

Импресарио – отговорник за участията на изпълнителя/групата .

Дистрибуторразпространител на музикалния продукт.

Пиаротговорник за имиджа на твореца.

Кабаре, вариете, мюзикхолзаведения за забавни програми (танци, песни, скечове, обикновено водени от конферансие).

Фонографпървият апарат за възпроизвеждане на звук (1877 г., Томас Едисон), изработва само едно копие от даден запис.

Грамофонустройство за възпроизвеждане на звуци (1887 г., Емил Берлинер), записани като бразди върху пластмасов диск, наречен грамофонна плоча.

Караокенепрофесионално изпълнение на песен, под акомпанимент на записана музика, често и на текст върху екран.

World Music/Уърлд мюзиктермин актуален от 80-те г. на 20 век, използван за маркетинг и реклама; смесване както на различни стилове музика, така и на повече от една културна традиция (превръщане на локалната музика в глобална).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *