Кратко пътешествие от Древността до днес

Музиката през вековете – любопитна и любима.

ДРЕВНОСТ

  • Шест от деветте древногръцки музи имат връзка с музиката: Евтерпа – на тоновото изкуство и флейтата; Полихимния – на пеенето на химни; Терпсихора – на хоровата лирика и танца; Калиопа – на поезията; Ерато – на любовната песен; Клио – на историята и героичната песен.

  • В музиката синкретизъм означава съчетание на песен, слово и танц в едно цяло.
  • От палеолита датират първите факти за появата на духови и перкусионни инструменти, а от енеолита (4-3 хил. пр. Хр.) – струнните.
  • Първите инструменти са били от дърво, кост, опъната кожа.
  • Първите песни са били имитация на звуците от природата… Хората са пеели по време на работа, на религиозни празници. А за погребенията са били наемани „професионални оплаквачки“.
  • Музиката на Античността е била тракийска и азиатска. Орфей е символ на музиката в различни епохи и култури.
  • Орфей омайва Жарон, пазача на подземното царство, с песни в съпровод на лирата си, и така успява да стигне до своята любима Евридика.

СРЕДНОВЕКОВИЕ (5-14 в.)

  • Музиката е подчинена на църквата. Бог се слави с химни и псалми, както и с едногласни меси. Григорианското пеене (хорал) е само от мъже, едногласно и умерено. Монасите са знаели да четат и пишат и са преписвали григорианските песни. Затова днес познаваме по-добре религиозната от народната музика от тази епоха.
  • До Средновековието пеенето е било едногласно – с една единствена мелодична линия. През Спедновековието се появявя полифонията – изкуството да се наслагват няколко различни мелодии върху един напев. В началото резултатите са изумителни.
  • Развива се и фолклорна и светска/професионална музика.
  • Пътуващите артисти оспорват авторитета на църквата. Минестрелите произлизат от народа. Докато трубадурите са с благородническо потекло. Най-известният трубадур е кралят на Англия – Ричард Лъвското сърце. В Германия – минезингерите възпяват любовта и природната красота.
  • Йоан Кукузел е известен с „Полиелей на българката“ (15 в.).
  • Болгарский роспев е синоним за народностно, чисто славянско песнопение.

РЕНЕСАНС (15-17 в.)

  • Оформят се новият тип музикант – образован и обучен. Италия е люлката на епохата.
  • До 18-ти век всички музиканти се стремели към длъжността „капелмайстор“, която би им осигурила добра заплата и известна свобода при композирането.
  • Джовани Габриели (1557 – 1613) е органист.
  • Мадригалът (от 14-ти век) е многогласна музикална композиция с лиричен/любовен характер, върху народна мелодия, но твърде често с усложнена музикална форма.
  • Първите оперни произведения са се наричали „Драма с музика“, най-известни са Клаудио Монтеверди (1567 – 1643), Джулио Качини (1548 – 1618) и Якопо Пери (1561 – 1633). Любопитно е, че и тримата, независимо един от друг, композират по един и същи сюжет – за тракийския певец Орфей и любимата му Евредика.
  • Клаудио Монтеверди е родоначалникът на операта. Във Франция – това е Жан Филип Рамо.

БАРОК (17 в.)

  • „Векът на музиката“. Формират се нови европейски музикални школи, а инструментал-ната музика (особено за клавишни и струнни инструменти) бележи своя подем.
  • Хенри Пърсел е органист и дворцов композитор. Пише във всички стилове – църковни, вокални, инструментални творби…
  • В Италия водещата музикална форма е концертът. Най-изкустният измежду лютиерите е Антонио Страдивариус, ученик на Амати. Гуарниери също е лютиер.
  • Антонио Вивалди е най-добрият композитор на тази музикална форма. И до днес се възхищаваме на неговите „Годишни времена“. Други композитори от 17 в. са Арканджело Корели, Джовани Тартини.
  • Кончерто гросо е многочастно произведение за струнен оркестър.
  • В периода 16-18 век немската фамилия Бах е същинска музикална династия. Най-известният е Йохан Себастиян Бах – орган и клавесин, автор на множество клавирни пиеси. Той се жени за втори път за млада певица – Ана Магдалена, и има от нея 13 деца, а от първия си брак вече е имал 7! Умира 1750 г. Неговата „Токата и фуга в Ре минор“ и днес радва слушателите (Токата – пиеса, с виртуозен, импровизационен характер, обикновено за клавир. Фуга – най-сложната полифонична пиеса.).
  • В Германия освен Бах, твори и Георг Фридрих Хендел („Месия“ – оратория; „Музика на водата“ – пиеси за оркестър).

КЛАСИЦИЗЪМ (втората половина на 18 в.)

  • Виена е люлката на класицизма в Европа през втората половина на 18 в.
  • Тримата виенски класици са Йозеф Хайдн (бащата на симфонията), Волфганг Амадеус Моцарт (детето-чудо, пише първата си творба на 5-годишна възраст) и Лудвиг ван Бетховен (оглушава напълно…, неговата „Ода за радостта“ днес е химна на Европа, умира 1827 г.). Сонатата, симфонията и инструменталния концерт заемат главно място в творчеството им. Тримата обособяват в класическия оркестър да има струнни, духови и ударни инструменти.
  • http://lilimuzic.com/%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b8/ – музикални форми

РОМАНТИЗЪМ (след първата четвърт на 19 в.)

  • Отразява конфликтите между личността и заобикалящата го среда, често композиторите потъват в своя свят на идеали и мечти. Градът на романтиците е Париж – там се срещат поети, художници, музиканти…
  • През 19-ти век е тържеството на пианото – механизъм от чукчета извлича звука от струната. Пианото става царят на инстументите. През 20-те век преминава към индустриално производство…
  • Белкантото се установява като „хубавото пеене“.
  • Развиват се различни композиторски национални школи.
  • Шуберт (Австрия) е известен с песенните форми, но пише и в големите форми – сонати, симфонии, опери, меси…
  • Операта „Вълшебният стрелец“ на Вебер има небивал успех. Неговият най-голям почитател е Рихард Вагнер (Германия). Девизът на Вагнер е: „Светът ми дължи онова, от което се нуждая“.
  • Менделсон (Германия) е автор на „Сватбен марш“.
  • Шуман (Германия) е известен благодарение на неговата любима и съпруга – Клара, която  изпълнява творбите му из цяла Европа.
  • Шопен е роден в Полша. Автор на множество полонези и мазурки.
  • Берлиоз (Франция) написва по поръчка на Паганини (Италия) „Харолд в Италия“. Паганини свири „демонично“ – сякаш има повече от 5 пръста на лявата си ръка…
  • Лист (Унгария) е виртуоз на пианото, както Паганини на цигулката.
  • Росини (Италия) пише 40 опери и решава на 37 години да спре да композира – счупва перото си… В края на живота си отново се връща към музиката.
  • По случай откриването на Суецкия канал Верди (Италия) пише операта „Аида“ – разказ за египетския воин Радамес и робинята – етиопка Аида, чиято любов ще възтържествува в смъртта.
  • Гуно (Франция) става известен с „Фауст“ 1859 г.
  • Бизе (Франция) умира 3 месеца след премиерата на „Кармен“ – 1875 г., неоценена от изпълнителите и публиката…
  • Офенбах (френски композитор) е първият композитор на оперетна музика. А Имре Калман – Царицата на чардаша, Франц Лехар (Унгария) – Веселата вдовица, Йохан Щраус (Австрия) и др. пишат най-впечатляващите оперети.
  • Йохан Щраус (Виена, Австрия) сипва бира в цигулката си за да подобри звука й… А валсовете на династията Щраус са неповторими.
  • Григ (Норвегия), Сметана и Дворджак (Чехия) са  емблеми на националната музика…
  • Глинка е родоначалникът на руската музика.
  • Могъщата петорка са руските композитори: Балакирев, Кюи, Бородин, Мусоргски, Римски-Корсаков – създават произведения с елементи от руския фолклор.
  • Чайковски „поевропейчва“ руската музика – съчетава класическите правила със славянската емоционалност и с чара на фолклора. „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ се играят и днес.
  • Блестящата немска школа са: Брамс, Брукнер и Малер.

МУЗИКАТА на 20-ти век

  • 20-ти век е ера на разчупване на общоприетите норми във всички области.
  • Сен-Санс (Франция) пише първата музика (1921 г.) за ням филм и я записва на пиано върху перфоленти.
  • Рихард Щраус ни оставя „Саломе“, „Кавалерът на розата“.
  • Хуго Волф – множество песни; Бузони – пиеси за пиано; Курт Вайл – творби с идеи от тангото, блуса и джаза; а Хиндемит – собствен музикален стил.
  • Карл Орф – „Кармина Бурана“ и системите за музикално възпитание, основано върху ударните инструменти.
  • Наследници на Верди са: Пучини (Тоска, Бохеми, Мадам Бътерфлай, Турандот); Маскани (Селска чест)…
  • Вагнер оповестява края на романтизма, а Малер – началото на модернизма.
  • Френската шесторка, с идеолог Жан Кокто е: Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луи Дюрей,  Жорж Орик, Жермен Тайфер. Тази група провежда борба срещу „неяснотата, мъглявината” на импресионизма, връщане към мелодизма, към контрапункта, точността, стремежа към простота.

МОДЕРНИЗЪМ (20 в.)

Импресионизъм:

  • Клод Дебюси (Франция) остава в историята със симфоничната сюита „Морето“. Любопитно е, че той дава урок по пиано в деня на сватбата си…
  • (Ескиз в музиката е малка пиеса или част от по-голяма циклична творба.)
  • Морис Равел налага по-ясни структури и по-изразена техника („Болеро“ – произведение за оркестър, с многократно повтарящ се мотив, замислено за балетна постановка).

Експресионизъм:

Неокласицизъм:

  • Скрябин е предвестникът в музиката на руската революция, а Стравински е страница от музикалната история.
  • Неокласическата стриктност на творбите, многообразна както в балета „Пулчинела“ (1919-20), „Симфония на псалмите“ (1930), и десетилетия по-късно, операта „Похожденията на безпътника“ (1948-51), въздейства на голяма част от публиката и има изключително влияние върху младата американска композиторска школа, които смятат Стравински за основен образец.

Българската музикална култура (от края на 19-ти и началото на 20-ти век.)

Първите български музикални дейци и композитори:

  • Добри Чинтулов (1822 – 1886).
  • Добри Войников (1833 – 1878) – автор на градска музика, създател на театрална трупа.
  • Емануил Манолов (1860 – 1902), автор на „Хубава си татковино“ и първата българска опера „Сиромахкиня“.
  • Добри Христов (1875 – 1941), композитор на хорови песни.
  • Панайот Пипков (1871 – 1942) –  автор на Върви, народе възродени, Сладкопойна чучулига, Де е България.
  • Маестро Георги Атанасов (1882 – 1931) – автор на 6 опери.
  • и други.

Композитори от т. нар. Второ поколение/Класиците:

  • Петко Стайнов (1896 – 1977) и неговата емблематична симфонична поема „Тракия“.
  • Любомир Пипков (1904 – 1974), автор на „Оратория за нашето време“, оперите „Момчил“ и „Антигона-43“.
  • Димитър Ненов (1902 – 1953) композитор („Токата“), виртуозен пианист и архитект.
  • Марин Големинов (1908 – 2000), автор на Танцовата драма „Нестинарка“.
  • Панчо Владигеров (1899 – 1978) http://lilimuzic.com/%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%87%d0%be-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2/.
  • В началото на 50-те млади композитори внасят нови музикални идеи и композиторски техники – Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев.
  • Други композитори се увличат от Шонберг, Стравински и др. и това са: Васил Казанджиев, Георги Минчев и др.

През 50-те години на преден план отново е идеята за фолклорното начало. Появява се нов песенен жанр – фолклорна обработка. Най-ярки представители са:

ДЖАЗ – едно от най-големите открития на 20 в. в изкуството.

  • Възниква в Ню Орлиънс; първоизточници са госпъла и спиричуъла; съчетава блус, суинг, рагтайм; отличава се със сложна ритмика – синкопиране и суингиране; характерна е импровизацията; основен маниер – въпрос-отговор.
  • Първата негърска опера е написана от Скот Джоплин – Тримониша.
  • Периоди:
    • Традиционен (до 20-те г.);
    • Суинг или мейнстрийм джаз (30-40 г.) – Бени Гудман, Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Джанго Райнхард (китара) и др.
    • Модерен джаз (40-60 г.), горещ и студен джаз, започващ с формата „бибоп“ – Дизи Гилеспи (тромпет), Чарли Паркър (саксофон) и др.
    • Фрий джаз (60-те г.); – Орнет Коулман (саксофон) и др.
    • Фюджън джаз (след 70-те г.) – Майлс Дейвис (тромпет), Хърби Хенкок (пиано) и др.
    • Фънк, Етно джаз рок и т.н…
  • Джордж Гершуин – Рапсодия в синьо, операта „Порги и Бес“ и мн. други.
  • Дюк Елингтън – пианист, композитор, диригент от епохата на суинга.

Любопитно:

  • Чарлз Айвз – въвежда в творчеството си полиритмията, политоналността, алеаториката. Наричан е „неделен музикант“.
  • Гершуин е партньор по тенис на Шьонберг…
  • „Третият поток“ – така Гюнтер Шулер назовава комбинацията между класическа музика и джаз през 1961 г.
  • Джон Кейдж (1912 – 1992) е автор на творбата „4 минути и 33 секунди“ – пианистът седи пред рояла, без да свири…
  • Представители на джаза в България: Асен Овчаров (Джаз-оркестрал клуб),  Сакеларев (Оптимистите), Леа Иванова, „Бели, зелени, червени“ от 70-те, Симеон Щерев (флейта), Милчо Левиев (пиано), Теодосий Спасов (кавал), Йълдъз Ибрахимова (певица) и др.

Музиката в Европа и САЩ през 20-ти век

Популярната музика е събирателно понятие на разнообразни музикални стилове – рок, поп, денс, хип-хоп, както и мюзикълите, музикалните филми, рок операта, джаза, електронната музика, Уърлд Мюзик и т.н.

Мюзикъл – появява се 20-те години на 20 в.; съчетава танц, музика и театър, има либрето, както в операта; Котките и Фантомът на операта от Андрю Лойд Лебъл; Коса, Магьосникът от Оз, Кабаре, Евита, Чикаго, Ах, този джаз, …

Рок музика – с корени от ритъм енд блус, кънтри, джаз, класика

  • Рокендрол – от началото на 50-те г., стил на популярната музика, песни на „черните“ в ритъм енд блус и буги-вуги, започват да се изпълняват от „бели“. (Блус – схемата е 12 тактова); Джери Ли Луис, Бъди Холи, Елвис Пресли и др.
  • Бийт музика – от 60-те, появява се в Ливърпул, смесва рокендрол, ду-уап (вокален жанр), скифъл, ритъм енд блус (R§B) и соул; Бийтълс, Ролинг Стоунс и др.
  • Хард рок – средата на 60-те; Лед Цепелин, Дий Пърпъл, и др., както и неговото продължение хеви метъла – Айрън Мейдън, Металика, Скорпионс и др.
  • Рок опера – появява се през 60-те г.; „Томи“ на Дъ Ху, „Агнето лежи на Бродуей“ на Дженезис, Исус Христос супурзвезда, „Стената“ на Пинк Флойд, българската „Нострадамус“ на Николо Коцев и т.н
  • Прогресив и арт рок – края на 70-те; Дженезис, Пинк Флойд и др.
  • Нюуейв, от края на 70-те.
  • Техно и рейв, грънч и инди рок – 90-те; Нирвана и др.

Поп музика – с опростена мелодия, танцувален характер, обикновено куплет-припев.

  • Суинг, 30-те години на 20 в.; Франк Синатра и др.
  • Соул, 60/70-те г.; Рей Чарлз и др.
  • Реге и латиномузика, 70-те г.; Боб Марли и др.
  • Денс музика – от края на 70-те и от 80-те:

– Диско – Дона Съмър, Бий Джийс и др.

– Техно – вид електронна музика, идва от Америка.

– Хип-хоп (възниква в Америка), а рапът се налага като глобална марка и търговски етикет.

Електронна музика – Вангелис (спайс рок); Жан-Мишел Жар (електронен симфонизъм); Дона Съмър (електронно диско) и други

Едва ли могат да се обхванат всички стилове и направления в поп и рок музиката, т.к. те са зависими от развитието на съвременните технологии и смесването на фолклора.

Популярната музика в България

  • Градска музика след Освобождението – Аспарух Лешников и други.
  • Българска естрада – от началото на 60-те г.; Йосиф Цанков, Тончо Русев, Петър Ступел и др.; Маргарет Николова, Лили Иванова, Емил Димитров, Маргарита Хранова и други.
  • Български рок – Бъндараците (1962 г.), Сребърни гривни (1964 г.), Щурците; от 80-те: Тангра, Сигнал, ФСБ и други, Милена (пънк), Ахат (хард), Клас (нюуейв), Подуене блус бенд и др; от 90-те: БТР, Уикеда и други.
  • Поп музика – Тони Димитрова, Мариана Попова, Миро, Орлин Горанов, Георги Христов и други.
  • Рап – Ъпсурд и други.

Българският форклор по света:

  • „Бре Петрунко”, звучи в рекламен клип на „Мерцедес”.
  • Фолклорни напеви в „Аватар“ на Дж. Камерън;
  • „Планино, стара планино” (Стефан Драгостинов), в документален филм на режисьора Вернер Херцог – „Срещи на края на света”;
  • Гласове на женски хорове звучат в: „Братът на мечката“, пълнометражна анимация, с автор Фил Колинс; продукцията „Троя“; „Кралицата дева“ – филм за Елизабет Първа;
  • В изпълнение на „Мистерията на българските гласове”: „Притури се планината”, е включена във филма „Исус от Монреал” (1989 г.); „Зайди, зайди, ясно слънце” – в екшъна „300”.

Днес, изразните средства в музиката – мелодия, хармония, ритъм, темпо, метрум, динамика, тембър, орнаментика … са същите, но все по-видно е влиянието на технологиите и медиите върху тях. В новите дигитални медии музиката е всичко – визия, звук, изкуство, индустрия.

Кратък речник на използвани термини в музикалната индустрия

Саунд – модерно изразно средство, означаващо тембър, динамика на звука, пространственост, което се постига чрез съвременните технологии.

Ремикс – преработено музикално произведение, с цел по-ново звучене.

Кавър версия – интерпретация на музикално произведение.

Колаж – техника за наслагване на елементи; използва се в звукозаписа.

MIDI технологии – цифров интерфейс за музикални инструменти; използва се предимно в звукозаписните студиа за свързване на инструменти, компютри и т.н.

Дръм машина – използва предварително записани шаблони, със звучене, подобно на перкусионните инструменти.

Семплер – хардуерно или софтуерно устройство, което работи със звукови откъси. Целта е да се заменят, редуват, повтарят.

Секвенсер – приложен софтуер или хардуерно устройство, който записва командните съобщения в MIDI формат.

DAW – дигитална аудио работна станция, с приложен характер –  възможност за създаване на музика дори от любители.

Мейнстрийм – доминиращо течение, етикет за най-масовите глобални стилове. Включва популярната култура, обикновено разпространяваща се чрез медиите.

Видеоклип – видео на записана песен, придружена с танци и  визуални ефекти.

Саундтрак – аудиозапис към филмов продукт,  но и издаден албум с музика, съпровождаща филма. Напр. музиката за „Междузвездни войни“ е написана от специално нает за целта композитор – Джон Уилямс, а саундтракът (най-продаваният саундрак за всички времена!) към филма „Бодигард“ – включва предимно песни на Уитни Хюстън.

Авторско право в музиката – законова рамка за защита на продукта и създателите му ИЛИ всеки музикален продукт е с авторски права, които се уреждат законово с цел уреждане, регулация и защита на отношенията, свързани със създаването и използването на продукта. Различават се: притежатели на авторско право (композитор, текстописец, аранжор) и притежатели на сродни права (изпълнител, продуцент и други), като често границите им се размиват.

Джингъл – леснозапомняща се, кратка музикална фраза, предназначена за програмите на радиото и телевизията, която звуково представлява дадена марка.

Спот – кратък звуков клип, използващ се в радиото за реклама.

Продуцент – занимава се с целия процес по записите, репертоара и организацията на музикалния продукт.

Импресарио – отговорник за участията на изпълнителя/групата .

Дистрибутор – разпространител на музикалния продукт.

Пиар – отговорник за имиджа на твореца.

Кабаре, вариете, мюзикхол – заведения за забавни програми (танци, песни, скечове, обикновено водени от конферансие).

Фонограф – първият апарат за възпроизвеждане на звук (1877 г., Томас Едисон), изработва само едно копие от даден запис.

Грамофон – устройство за възпроизвеждане на звуци (1887 г., Емил Берлинер), записани като бразди върху пластмасов диск, наречен грамофонна плоча.

Караоке – непрофесионално изпълнение на песен, под акомпанимент на записана музика, често и на текст върху екран.

World Music/Уърлд мюзик – термин актуален от 80-те г. на 20 век, използван за маркетинг и реклама; смесване както на различни стилове музика, така и на повече от една културна традиция (превръщане на локалната музика в глобална).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *