Музикални форми

Всяко музикално произведение е наситено със съдържание, което отразява разнообразни човешки идеи, мисли, чувства и преживявания. Съдържанието на музикалното произведение се изразява в определена  форма. Важно условие за неговата художественост е единството между формата и съдържанието.

В широк смисъл под музикална форма се разбира съвкупността от музикално-изразните средства: мелодия, хармония, ритъм, метрум, динамика и други.

В по-тесен смисъл понятието музикална форма означава композиционната структура на музикалното произведение, т.е. съотношението между частите му.

В музиката мелодията има първостепенно значение. Тя е с основен изразен елемент и най-добре, и най-пълно пресъздава музикалните образи. Мелодията е едногласно изразена музикална мисъл с вълнообразно движение. Най-високата точка в нейното развитие се нарича кулминация. Тя се дели на части, които са взаимно свързани и зависят една от друга.

Най-малкият градивен елемент в мелодията е мотивът, който обикновено се състои от 1 такт и има едно силно време. Два мотива образуват фраза, две фрази – малко изречение, а две малки изречения (сходни или различни) – период.

Първото главно изречение се нарича още главно, а второто – период. Понякога двете малки изречения имат характер на въпрос и отговор. Първото малко изречение завършва най-често с полузаключение или с пълно несъвършено заключение, което му придава характер на незавършеност. Второто малко изречение обикновено завършва с пълно съвършено заключение.

1-МФ

МАЛКА ЕДНОДЕЛНА ПЕСЕННА ФОРМА
Най-малката музикална форма е едноделната. Тя се състои от един период, който представлява завършена музикална мисъл. Малката едноделна песенна форма е характерна за детските песни. Тази тема се използва и като тема за вариации.

МАЛКА ДВУДЕЛНА ПЕСЕННА ФОРМА

Музикална форма, съставена от 2 периода, се нарича двуделна. Първият период завършва с незавършено заключение или с полузаключение, а вторият – със съвършено заключение. Главните изречения на двуделната форма обикновено са различни, а приставните – еднакви.

Малката двуделна форма има приложение в много училищни песни. Често вторият период образува припева на песента.

2-едноделна-МФ

МАЛКА ТРИДЕЛНА ПЕСЕННА ФОРМА

Музикална форма, съставено от три периода, се нарича триделна.

Обикновено първият и третият период на триделната форма са еднакви – а в а, но се среща и с три различни периода – а в с.

Среща се най-вече в хоровите песни и малките инструментални пиеси.

СЛОЖНА ТРИДЕЛНА ПЕСЕННА ФОРМА

Музикална форма, която се състои от три големи дяла, се нарича сложна триделна форма.

Всеки дял може да представлява малка двуделна или триделна форма. В някои произведения средната част се нарича трио.

Трите дяла могат да бъдат различни (А, В, С) или първият и третият  еднакви, а вторият различен (А, В, А).

Вторият дял обикновено има контрастен характер и в някои танцови форми като менует и др.  се нарича трио.

Сложната триделна форма има приложение в някои танцови пиеси и голям брой вокални и инструментални творби.

ТЕМА С ВАРИАЦИИ

Тази форма е съставена от една главна тема, развита в едноделна, двуделна или триделна песенна форма, и вариации, които представляват нейни видоизменения на мелодична, ритмична и хармонична основа. Темата трябва да бъде с ясно изразен характер в мелодично и хармонично отношение.

Вариациите биват строги (мелодическата и хармоническата структура на темата остава по същество неизменна) и свободни (видоизмененията на главната тема са по-големи и съществени).

РОНДО

Рондото произлиза от старинни френски хороводни песни, които са се изпълнявали от солисти (запевачи) и хор. Запевачите са изпълнявали куплета, а хористите – рефрена (припева). В художествената музика рондото се е оформило като форма, съставена обикновено от една главна тема, която се явява три или повече пъти, разделена с контрастиращи междинни части. Понякога рондото може да завърши със заключителна част (кода).

Рондото съществува като част от музикално произведение или като  самостоятелно музикално произведение.

СОНАТНА ФОРМА

Сонатната форма е най-съвършената музикална форма. В сонатна форма са написани първите части на цикличните музикални произведения: сонати, симфонии, увертюри…

Тя е изградена от съпоставянето на две контрастиращи по характер теми и се състои от 3 големи дяла: изложение (ескпозиция), разработка и повторение (реприза).

В експозицията се излагат двете теми. Ако главната тема има героично-драматичен характер, втората е обикновено лирична. Когато главната тема е в мажорна тоналност, в повечето случай страничната се явява в нейната доминанта. Ако главната тема е в минор, страничната се явява в нейната паралелна тоналност.

В разработката става развитието на темите.

Репризата представлява възвръщане към основните теми. Главната тема се явява обикновено в главната тоналност, а страничната – също в главната или в нейната едноименна.

След репризата обикновено следва кода.

Сонатната форма в класическия си вид се явява в творчеството на Хайдн, Моцарт и Бетховен.

ПРИЛОЖНИ МУЗИКАЛНИ ФОРМИ:

ВАЛС – произлиза от австрийския народен танц „лендлер”; среща се в бавно, умерено и бързо темпо;  с плавното, отмерено движение в ¾ размер. Един от най-известните композитори на валса е Йохан Щраус.

МЕНУЕТ – старинен френски танц от 18 век; в ¾ размер; с умерено и грациозна темпо.

ГАВОТ – френски народен танц от 17-18 век; в 4/4 или 2/4 размер; с лек, грациозен и изящен характер; в умерено подвижно темпо; започва с непълен такт.

МАЗУРКА – полски танц, в ¾ размер, в умерено темпо; с капризен, своеобразен ритъм, с акцентиране на слабите времена. Един от най-известните композитори на мазурката е Шопен.

ПОЛОНЕЗ – полски танц, в ¾ размер, в умерено подвижно темпо; с тържествен характер; с характерно раздрабяване на първото време от такта.

ПОЛКА – чешки национален танц, 2/4 размер, в умерено бързо темпо.

ЧАРДАШ – унгарски национален танц, 2/4 размер, с характерен синкопиран ритъм.

КАЗАЧОК – украински национален танц, 2/4 размер, с вихрено бързо движение.

СЮИТА – циклично произведение от 16 век, съставено от няколко танцови пиеси.

МАРШ – музикално произведение в 2/4 или 4/4 размер, с умерено темпо, със запомняща се мелодия и еднообразен пунктиран ритъм. Според характера и съдържанието си биват: строеви, походни, тържествени, юбилейни, погребални, концертни и т.н.

ИНСТРУМЕНТАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

СОНАТА – голямо музикално произведение, съставено от 3 или 4 контрастни части; възниква към края на 17 век.

Първата част обиктовено е в сонатна форма в бързо темпо. Втората част е в бавна форма, с лиричен характер. Третата част бива менует или скерцо. Четвъртата част обикновено е във формата на рондо в бързо темпо.

ИНСТУМЕНТАЛЕН КОНЦЕРТ – голямо музикално произведение за солов инструмент и оркестър, обикновено от 3 части. Характерна особеност на инструменталния концерт е каденцата – виртуозно соло, което се изпълнява от солиращия инструмент, без съпровод на оркестъра, преди края на първата част.

В творчеството на Моцарт и Бетховен се срещат класическият вид инструментални концерти. Постепенно инструменталният концерт се развива като форма и се срещат едночастни, за два и повече солиращи инструмента и т.н.

СИФОНИЯ – голяма музикална творба, която се изпълнява от симфоничен оркестър и има 4 части. По строеж частите на симфонията са близки до сонатата.

Майстори на симфонията са виенските класици, Брамс, Чайковски и други.

ВОКАЛНО-ИНСТРУМЕНТАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

ОПЕРА – сценично музикално-драматично произведение, с участието на хор, оркестър, балет и солисти. Състои се от поезия, вокална и инструментална музика, драматично действие, танц и декоративно оформление. Операта се дели на действия, картини и сцени. Елементите на операта са: ария, речитатив, дует, трио и т.н., хор. Оперите биват: битови, исторически, романтични, комични и т.н.

Либрето – драматичен текст, върху който е написана музиката на операта.

Увертюра – инструментално въведение, встъпление към операта.

Световно известни оперни композитори са Моцарт, Верди, Росини, Пучини, Вагнер, Чайковски и други.

ОРАТОРИЯ – голямо музикално-драматично произведение за солисти, хор и симфоничен оркестър, с драматичен характер, предназначено за концертно изпълнение. Има почти същите съставни елементи на операта – ария, хор, ансамбли и речитатив.

Най-известните оратории са на Хендел и Хайдн.

КАНТАТА – музикално произведение за солисти и хор в съпровод на оркестър, с тържествен или лирико-епичен характер, в по-малък размер от ораторията, с еднородно съдържание. Възниква през 17 век в Италия.

6 thoughts on “Музикални форми

  1. Много ми помогна вашата статия за музикалната форма, благодаря за труда ви!

    • Аз Ви благодаря! Пишете, ако нещо Ви интересува, а не го намирате на сайта…
      Поздрави!

  2. търся нещо за отворени и импровизационни форми в историческите и съвременните практики. Ще съм Ви много благодарна за помощта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *