Музикалната диктовка – ад или рай?!

Препъни камъчето на всеки изпит по солфеж е диктовката – едногласна, двугласна, тригласна, четиригласна – все има над какво да се двуумим. Как да се научим да записваме изсвирените ноти? Не е лесно, но не е и невъзможно. Просто започнете  о т н а ч а л о! Да, да! Отначало, и с педагог/по-опитен колега!, а ако искате го кръстете и „спаринг партньор“. И не подценявайте самостоятелната работа. Упражненията у дома са наложителни!

 

Умението да се възприеме и възпроизведе едногласна диктовка е тясно свързано с умението да изпееш един едногласен солфеж. Солфежирането и диктовката са две неразделно свързани дейности – те се допълват и подпомагат (ладови, ритмически, интервалови, памет, музикално-слухови представи).

  1. Ключ към възприемане и записване на едногласни диктовки  (първоначално по два, после четири и т.н. такта):
  • Записване с ладови степени;
  • Записване с ладови степени и ноти;
  • Записване чрез анализ на мелодическите интервали;
  • Записване чрез анализ на структурата на мелодията – ладова, тонална, интервалова структура;
  • Изучаване и осъзнаване, отгатване на единични или поредица от интервали (чрез изговаряне, изпяване, изсвирване на пианото);
  • Механично записване на нотни текстове;
  • Записване на диктувани (изговаряни) от преподавателя тонови имена и трайности;
  • Диктовка по зрителен път;
  • Записване по слухоподражателен път;
  • Запомняне и записване на диктовка върху пръстодвигателна основа – възпроизвеждане на пианото.

Добре е да се започва с диатоника, натурален мажор и минор, прости равноделни тактове, и после с алтерации и модулации, басов и алтов ключ, сложни равноделни и неравноделни размери, метроритмични групи и т.н.

След формиране на паметта за цялостно възприемане и запомняне на мелодии, се преминава към цялостно диктуване и записване.

  1. Ключ към възприемане и записване на двугласни диктовки/полифонична памет (първоначално по един – два, после четири и т.н. такта):
  • Осмисляне на възприетия пример – ладова, тонална, метроритмическа, мелодическа, интервалова, полифонична и хармонична страна;
  • Записване на памет на познати музикални примери (заучени по слухов, зрителен и двигателен път);
  • Запомняне и записване на двугласното построение! (Не само на горния глас! не само на долния глас! не докато диктува преподавателя!);
  • Анализ – отгатване и изговаряне на видът на интервалите, хармоничните функции на интервалите, ладовите степени, от които са съставени интервалите; тоновите имена;
  • Анализ и записване на видовете движения при двугласа: вида на движението (паралелно, право, странично, противоположно, смесено движение); прост полифоничен двуглас (диатоничен – нота срещу нота, две и три ноти срещу една, четири ноти срещу една, синкопиран двуглас, цветист двуглас – комбиниран); прост полифоничен двуглас (алтерации, хроматика, модулация); имитация, фуга, канон.
  1. Ключ към възприемане и записване на четиригласни диктовки:
  • Подготвителен етап – изговаряне на тоновите имена, слухово възприемане, свирене със пианото, пеене и записване на видовете тризвучия и четиризвучия;
  • Записване от един и същ басов тон на различни построени акорди;
  • Записване на акорди в тоналност (свързва се с функциите на акордите);
  • Наблюдаване, възприятие, запомняне и възпроизвеждане: вертикално – от баса към сопрана; линеарно – само сопрана, баса, тенора , алта; изсвирване на пианото;
  • Анализ на: хармоническите функции; разположението на гласовете – тясно, широко, смесено;
  • Изпяване на акордите с тонови имена от баса към сопрана;
  • Запаметяване на примерни хармонически четиригласни последования (хармонически схеми);
  • Довършване на хармонически четиригласни последования;
  • Попълване на липсващи тонове.
  1. Ключ към възприемане и записване на тригласни диктовки:
  • Синтезиране на отделно възприети гласове;
  • Записване на тригласни каденци;
  • Записване на тригласи с равномерни и синкопирани движения, мелодия в горен, среден и долен глас и т.н.

Вече се убедихте, че записването на музикални диктовки не е никак лесна работа. Необходимо е продължително натрупване на музикалнослухови представи в областта на солфежа, хармонията и полифонията. Но когато един ден без усилия запишете някаква песен от магнитен носител на хартия, то тогава ще разберете, че Вашият труд не е отишъл напразно. И повярвайте ми – удовлетворението за добре свършена работа е безценно! Пък и нали това искате – да бъдете добър в работата си ?!

*Монодия – едногласно изложение.

*Хомофония – многогласно изложение, където един глас е ярко изразен мелодически, а останалите са в подчинение.

*Хетерофония – многогласно изложение, където мелодическият материал е общ за всички гласове, често в дублиращи варианти.

*Полифония – многогласно изложение, където се съчетават контрастно звучащи самостоятелно развити мелодии (често се нарича контрапункт).

Към15-отг

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *