Какофония или какафония?

Какофония  (от гр. – лош звук)

неприятно слухово впечатление, получено от нестройно, неритмично и несъгласувано ансамблово изпълнение; хаотично, безсмислено натрупване на тонове. (често неправилно наричана „какафония“) Обратно на благозвучие.

Диафония (от гр. – разногласие, раздвояване)

12

  • у гърците дисонанс, обратно на симфония (консонанс);
  • през Средновековието – примитивно многогласие, съчетаващо няколко гласа в паралелно и странично движение (органум);
  • в българската народна музика е вид двуглас и вокален стил, разпространен предимно в Банско, наречен още „на тресене“ или „на гърмене“. Характерно е, че един певец пее мелодията и „води“, а други двама – „одат“ ( пеят втория глас, който се състои от основния и под основния тон на песента). При диафоничните песни, често се получават дисонантни интервали – малка и голяма секунда.

Лайтхармония (от нем. управлявам и гр. хармония)

специфични съчетания на акорди, хармонически комплекси, които се повтарят.

Симфония (от гр. – съзвучие)

  • в античната музикална теория означава консонанс;
  • голямо оркестрово произведение.

Хармония (от гр. – връзка, стройност)

  • основно изразно средство;
  • наука за строежа, значението и връзките между акордите;
  • учебна дисциплина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *