Дирижиране

1-1-1

Дирижиране (фр. Diriger направлявам) изкуството да се ръководи, посредством жест едновременното изпълнение на различни инструментални, или вокални, или вокално-инструментални ансамбли. То се осъществява посредством определени жестове на ръцете, отмерващи такта, темпото и динамиката на изпълняваната творба и от въздействието на личността на диригента върху изпълнителския колектив.

Първите сведения датират от от 15 в. По повод изпълнението на Сикстинската капела в Рим, при коетотемпото е било ръководено с книжно руло, наречено сол-фа. През 1516 г. дирижирането е описвано като движение, извършвано от гравния певец, според вида на нотните знаци, който ръководи изпълнението на песента.

През 17 в. Люли ръководи своя оркестър, като отмерва такта, чукайки със своя жезъл по пода. По същото време в италианската опера дирижирането се е осъществявало посредством чукане с картонено руло по пулт.

В първата половина на 19-ти век вебер поставя основите на съвременното дирижиране, отделяйки диригента от концертмайстора и чембалиста, които са изпълнявали диригентските функции в тогавашните оркестри. Вебер въвежда диригентската палка – техниката на дирижиране става безшумна и същевременно ясна за изпълнителите. Дирижирането се оформя като самостоятелно музикално изкуство, което бързо се развива и заема своето място в еволюцията на музикалната култура на човечеството.

Мястото на диригента в съвременната музикална култура изисква задълбочено и всестранно изучаване на проблемите на дирижирането, обхваща теоретични дисциплини, автоматизиране на диригентските жестови схеми и развиване на бързи рефлекси.

Основните схеми на дирижирането на ръцете на диригента по време на дирижиране са следните:

Схеми-дирижиране

Движенията, очертаващи комбинираните тактове, се образуват от посочените по-горе схеми (от двувременните, тривременните и четиривременните)

Днес се дирижира с палка и без палка. И при двата начина:

  • дясната ръка се употребява за отмерване на такта и провеждане на темпото,
  • лявата ръка очертава фразата, динамиката и балансира съотношението между различните инструментални групи.

Препоръчва се да се избягват паралелните движения на двете ръце, които правят диригентския жест еднообразен и неизразителен.

Изработването на точен и бърз рефлекс е абсолютно необходимо условие в изкуството да се дирижира тъй като един миг на колебание или неяснота  в схемата на движението води до дезорганизация на изпълнението.

Днес основната задача на дирижирането е:

  • разкриването на идеите, вложени в музиката,
  • изясняване на формата чрез звукови средства,
  • умело боравене с тембрите на инструментите и
  • балансиране силата на различните инструментални групи.

Благодаря на astronom 25 за идеята.

2 thoughts on “Дирижиране

  1. Направете публикация за това какво представлява музикалната литература като дял от музикознанието

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *