Диатоника и хроматика. Пентатоника. Тетрахорд. Старинни ладове. Хроматична гама. Целотонна гама. Модулация. Транспозиция. Секвенция

В историческото развитие на музикалната култура се срещат монодически (едногласни) звукореди, които в зависимост от броя на тоновете, върху които се изпълняват са:

дихорд (звукоред от 2 тона); трихорд (звукоред от 3 тона); тетрахорд (звукоред от 4 тона); пентахорд (звукоред от 5 тона); хексахорд (звукоред от 6 тона); хептахорд (звукоред от 7 тона); октахорд (звукоред от 8 тона).

Разликата между най-ниския и най-високия тон на звукореда се нарича амбитус или диапазон.

Двете основни системи за построяване на звукоредите се наричат диатоника и хроматика.

1-10

Диатоника.

Диатоника – тонова система, основана на група тонове, които могат да бъдат подредени на седем последователни чисти квинти. Например – фа, до, сол, ре, ла, ми, си.

10-0-Диатоника

От горните 7 тона, в рамките на една чиста октава могат да се построят натурален мажор от до – до, ре, ми, фа, сол, ла, си (до), натурален минор от ла – ла, си, до, ре, ми, фа, сол (ла) и т.н.

Диатоничните ладове се състоят от диатонични полутонове  (2) и цели  тонове (5), които се заключват между две съседни степени.

Диатоничните интервали – всички чисти, малки и големи нтервали и тритонус (увеличената кварта и умалената квинта), се образуват между степените на диатоничните ладове.

Към основната система за построяване на звукоредите, спадат натуралният мажор, натуралният минор, средновековните ладове и голяма част от античните древногръцки ладове.

Пентатоника.

Пентатоничните звукореди могат да се квалифицират в 3 основни дяла – непълна пентатоника (някой от петте съставящи редицата тонове липсват), анхемитонна пентатоника (пълна, безполутонна пентатоника, съдържаща 5 тона) и пентатоника с участието на полутонове или още по-малки интервали в редицата. Пентатонните редици се срещат в: народната музика, спиричуълите, госпъла, джаза, блуса, рока, детските песни, музиката на древна Гърция, Китай, и т.н.

Анхемитониката заема централно място при разглеждане на видовете пентатонични редици. Например: своеобразието на мелодията на песента О, Сузана се подчертава от  безполутонната основа.

10-2-Сузана

Пентатоника – тонова система, основана на група тонове, които могат да се подредят в 5 последователни чисти квинти. Например – до, сол, ре, ла, ми:

10-1-Пентатоника

Горните 5 тона, в рамките на една чиста октава могат да се явят в следните варианти:

10-1-Пентатоника-5

Видно от примерите пентатонична гама:

– № 1 е с изявен мажорен лад (изпуснати са ІV и VІІ степен);

– № 5 е с изявен минорен лад (изпуснати са ІІ и VІ степен).

Тези 2 гами съдържат едни и същи ноти, но са в различен ред. Те се използват най-често.

Старинни ладове

Средновековните  (църковни) ладове са диатонични осемстепенни ладове, използвани в професионалното и народното творчество преди осъзнаване на терцата като консонанс, на чувството за тоника и на съвременното мажорно и минорно наклонение.

Върху тези ладове се основава музиката в епохата на едногласието, а също и по времето на процъфтяването на полифоничната музика. Те лежат и в основата на българската народна музика.

За старинни ладове се споменава за пръв път през 8 век. В началото на 10 век, започнали да наименуват старите ладове с древногръцки наименования (дорийски, фригийски, лидийски и миксолидийски). В латинската теория имената на ладовете били променени.

Средновековните ладове се делят на четири автентични (главни) и на четири плагални (производни). (Т.нар. локрийски лад е твърде стар древногръцки лад, който се слива по-късно с хиподорийския лад. Той започва от нотата си). „Тониката” на средновековните ладове се нарича финалис (заключителен тон).

Старите ладове се разглеждат като съставени от 2 тетрахорда. От комбинирането на тези тетрахорди са се получили различните ладове.

Тетрахордите са поредица от 4 постепенни тона, съставени от малка и големи секунди. В зависимост от мястото на малката секунда различаваме йонийски, дорийски и фригийски тетрахорд.

Тетрахорд с поредица от 4 постепенни тона, съставен от големи секунди се нарича тритонус.

10-3-Тетрахорд

Плагалните ладове се получават от автентичните, чрез пренасяне на втория тетрахорд октава долу. Към името на автентичния лад се прибавя думичката „хипо”: хиподорийски, хипофригийски, хиполидийски, хипомиксолидийски.

Всеки автентичен и съответно плагален лад имат еднакъв тонов състав и един и същ финалис, но различно мелодическо развитие. Финалният тон на плагалния лад се явява в средата на лада.

10-4-Автен-Плаг

В края на Средновековието (през 16 век) възникват още два автентични -йонийски и еолийски, и два плагални лада – хипойонийски и хипоеолийски.

Средновековните ладове за пръв път са систематизирани от Хенрих Глареан (1547 г.)

10-4-Автен-Плаг-Дур и мол

Еолийският лад отговаря напълно на съвременния натурален минор, а йонийския – на натурания мажор.

Видно от горните примери, от комбинирането на тетрахордите са се получили различните стари ладове, както следва:

 -Йонийският лад се състои от 2 йонийски тетрахорда;

– Дорийският лад се сътои от 2 дорийски тетрахорда;

– Фригийският лад се състои от 2 фригийски тетрахорда;

– Лидийският лад се състои от тритонус и йонийски тетрахорд;

– Миксолидийският лад се състои от йонийски и дорийски тетрахорд

– Еолийският лад се състои от дорийски и фригийски тетрахорд.

 Разглеждайки автентичните ладове,  ще установим, че три от ладовете имат мажорен характер (при тях образуваното тризвучие е мажорно) – йонийски, лидийски, миксолидийски, а три лада са с минорен характер (при тях образуваното тризвучие е минорно) – дорийски, фригийски и еолийски.

Ако се разгледа строежа на старите ладове със съответния натурален мажор/минор ще се забележат следните особености:

Йонийският лад е напълно сходен с натуралния мажор:

10-5-1-Йон

Дорийският лад се различава от натуралния минор по голямата секста между І и VІ степен (т.нар. голяма дорийска секста):

10-5-2-Дор

Фригийският лад се различава от натуралния минор по малката секунда между І и ІІ степен (т.нар. малка фригийска секунда):

10-5-3-Фриг

Лидийският лад се различава от натуралния мажор по увеличената кварта между І и ІV степен (т.нар. увеличена лидийска кварта):

10-5-4-Лид

Миксолидийският лад се различава от натуралния мажор по малката септима между І и VІІ степен (т.нар. малка миксолидийска септима):

10-5-5-Миксол

Еолийският лад е напълно сходен с натуралния минор:

10-5-6-Еоли

Често към натуралния мажор или натуралния минор се добавя характерен интервал от стар лад. Тогава съвременният натурален лад зазвучава като съответния стар лад. Т.е.: Когато на натуралния мажор бъде повишена ІV степен, той се превръща в лидийски лад, а когато му е понижена VІІ степен – миксолидийски. Когато на натуралния минор бъде повишена VІ степен, той се превръща в дорийски лад, а когато му е понижена ІІ степен – фригийски.

10-5-7-Ладове от C

Хроматика

Хроматика  – тонова система, основана на група тонове, които не могат да бъдат подредени в границите на седем последователни чисти квинти.

Хроматичната гама е възходящо или низходящо мелодическо движение на полутоновете в границите на една октава и има  12, вместо 7 степени. 

В тоналната музика целите тонове на хроматичната мажорна или минорна гама се разделят на два полутона, като всички основни степени запазват своето ладово значение, а производните им стават зависими от тях, т.е. това са техните алтерации.

Правописът на хроматичната мажорна и минорна гама във възходящ ред се получава с повишение на хроматичните полутонове, а в низходящ ред – с понижение.

10-6-1-ХроматичниГами

*Изключения в правописа на хроматичната мажорна гама:

– във възходяща посока: вм. VІ повишена степен, се пише VІІ понижена (използва се знак, присъщ на по-близка тоналност);

– в низходяща посока: вм. V понижена степен, се пише ІV повишена (използва се знак, присъщ на по-близка тоналност).

*Изключения в правописа на хроматичната минорна тоналност:

– във възходяща посока: вм. І повишена степен, се пише ІІ понижена;

– в низходяща посока: вм. V понижена степен, се пише ІV повишена.

Алтерация

– Единично или двойно повишаване или понижаване степените на звукореда посредством знаците за алтерация.

– Полутоново хроматично изостряне на съществуващите в лада мелодически целотонни тежнения. Могат да се алтероват само степените, които отстоят на голяма секунда от устойчивата степен:

В мажора – може да бъде понижена и повишена ІІ степен; повишена ІV степен; понижена VІ степен.

В минора – може да бъде понижена ІІ степен; повишена и понижена ІV степен; повишена VІІ степен.

 Додекафония – авангардна атонална система за организиране тоновете на хроматичната гама.

В атоналната музика поредицата от 12  полутона се явява като основа на додекафонията. Всички полутонове са равни, няма разлика между основни и второстепенни степени. Правописът на дванадесеттоновата редица е напълно свободен – белите клавиши на пианото се записват като основни степени, а черните – и с диез, и с бемол.

Целотонна гама

Целотонна гама – гама, чужда на ладовото чувство, съставена от 6 степени, отстоящи на цял тон една от друга, в границите на октава. Степента, която следва VІ степен, се явява октавно енхармонично повторение на І степен. Възможни са 2 целотонни гами, а всички останали са техни енхармонични повторения.

10-7-1-Целотонна

Модулация

Модулацията е преминаване от една тоналност в друга, в рамките на една музикална композиция. Би могло да се каже още, че тя представлява преминаване в нова, напълно изявена и затвърдена с каденца тоналност. Това преминаване най-често се извършва въз основа на многостранността на акордите. Така общият акорд за двете тоналности, след прозвучаването му в изходната тоналност с определена функция, сменя функцията си с нова, в зависимост от мястото си в страничната тоналност.

Видове модулации

– Непосредствена – осъществена чрез общ акорд;

-Посредствена – тоналностите, между които се осъществява модулацията нямат общи акорди. В този случай се търси друга тоналност – помощна, коята да има общи акорди както с изходната, така и с новата. Ползва се при тоналности с над 5 арматурни знака.

– Енхармонична – когато се използва енхармоничната многостранност на акордите (те се явяват в различни тоналности, означени по различен начин, а в резултат се променят структурата и значението на акорда). Най-подходящи са умаленото и мажорно-малкото четиризвучие.

Променливи ладове

Променливият лад е приет в музикалната теория термин за наименование на лад, най-често в едногласно изложение, в който като се запазва непроменен тоновият състав, се изменя тониката. Поради това, устойчивостта се измества ту върху един, ту върху друг тон, или при една и съща обща тоника на различни места се явяват признаци на други диатонични ладови наклонения (например: при една и съща тоника: еолииски минор, фригийски минор, дорийски минор и др.). Съчетаването на едноименния мажор и минор се нарича мажоро-минор. Променливите ладове са характерни за руската народна музика.

Транспозиция (преместване, разместване, променяне)/транспониране

Транспозицията представлява пренасяне на тоновете на едно музикално произведение или откъс от него по-високо или по-ниско, като се запазват интерваловите отношения. В случая се променя само тоналността.

Транспозицията се използва в практиката когато:

– Нисък глас трябва да изпълни песен, написана за по-висок глас или обратно;

– Е необходима промяна на тоналността на една пиеса, за да стане удобна за един или друг музикален инструмент;

– Два инструмента, с различен строй, трябва да свирят заедно.

*Духови инструменти, при които тоновите височини се нотират по-високо или по-ниско от действителното им звучене се наричат транспониращи инструменти. (Необходимо е да се съобрази тази особеност и когато тези инструменти свирят например 1 тон по-високо, се нотира съответно 1 тон по-ниско, т.е. разликата в строевете се пресмята. Целта е да свирят в съзвучие с нетранспониращите инструменти.)

Секвенция (последование)

Секвенцията представлява пренасяне на един мелодичен или хармоничен мотив във възходяща или низходяща посока върху различни степени.

Секвенциите биват в зависимост от:

– посоката – низходящи или възходящи;

– интервала – секундови, терцови и квартови.

Частите на секвенцията са:

– мотив/модел – пренася се на различни степени;

– членове/звена – всяка проява на мотива (основното звено).

Акорите, които се намират в основата на модела са ясни и с убедителна функционална връзка.

Видове секвенции:

– Диатонична/тонална -изгражда се от акордите на една тоналност;

– Хроматична – в нея участват страничните доминанти;

– Модулативна – всяко звено се явява в различна тоналност.

Следва: Акорд. Видове акорди. Тризвучия. Видове квинтакорди. Консонантни и дисонантни тризвучия. Главни и второстепенни тризвучия.Обръщение на квинтакорда. Сродство и многостранност на тризвучията. Септакорд. Видове септакорд. Доминантов септакорд – обръщения и разрешения. Нонакорд.Заключения (каденци). Чужди тонове.  Оргелпункт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *