Гласов и слухов апарат

Някой основни познания за гласовия и за слуховия апарат биха били от полза за начинаещия певец.

Пеенето е музикален говор

Йосиф Левидов

 Гласовият апарат разпростира вибрациионни усещания по тялото, вследствие на което, певецът усеща гласа си – регулира силата и продължителността на звука, тембровите особености.

Гласовият апарат на човека се състои от три основни части:

– Дихателен апарат – бели дробове, бронхи, трахея, които доставят въздух във вид на издишна струя.

– Гръклян – същинският звукообразуващ орган, където въздушната струя може да се озвучи.

– Празнини над гръкляна – гърлена, устна и носна. Те служат за резонатори.

03-п-Гласов-апарат

При гласопроизвеждането въздухът се доставя от белите дробове по време на фазата издишване и чрез бронхите и трахеята, превърнат във въздушна струя, се насочва към гръкляна, за да бъде озвучен.

Най-важното значение на дихателния апарат е да осъществява обмяната на газовете. Но той служи и да доставя въздух за образуване на звуковете на човешката реч и за пеенето, като се използва само издишвата въздушна струя.

От акустична гледна точка дихателният апарат се състои от: мях за въздух (бели дробове), двигатели (околни мускули), бронхи и трахея (тръби, извеждащи въздушната струя към гръкляна и към празнините над него).

Левият и десният бронх излизат от белите дробове и се събират в трахеята, която отвежда издишания въздух в гръкляна и в празнините над него.

Белите дробове се пълнят с въздух и изпразват чрез движения на междуребрените мускули и на диафрагмата (изпъкнала мускулеста ципа, отделяща гръдната празнина от корема).

Гръклянът, или ларинксът е мястото, където издишната струя въздух може да образува звук. Той се намира в горната част на трахеята. Гръклянът се състои от няколко хрущяла.

Гръклянът отвътре е покрит с лигавица, която образува две хоризонтални гънки на вътрешните стени на щитовидния хрущял – това са гласилките (гласовите струни, гласовите гънки), най-важната част от гръкляна, която непосредствено може да образува звук. Под лигавицата на всяка гласилка има по един гласов мускул и по един свободен край на разтеглива ципа (гласова връзка). Отворът, който се заключва между тези връзки, се нарича гласова цепка.

Когато излиза от гласовата цепка, гласът звучи над гръгляна в глътката – силно разтеглива кухина, която заема пространството между преградката, която се вижда в дълбочината на устата, когато отпуснем езика, и свода, който образува отвора на глътката. Тази кухина, благодарение на различните форми, които тя може да приема, придава на звука, произведен от гръгляна, характер на различни тембри и различни гласни.

Гръклянът благодарение на непосредственото му подчинение на действието на дихателния апарат образува регистрите (гръден, главов), различни според степента на блясъка и звучността на звука, дава сила и динамика на гласа.

Над гръкляна се намират три празнини. Гърлената е широко отвесна. Тя свързва гръкляна с устната и носната празнина.

Устната празнина е най-важното място за образуването на звуковете от човешката реч – играе ролята на резонатор. Гласните се учленяват в устната празнина, която променя своя обем и големината на устния отвор. При образуването на гласните гласилките са добре опънати и при трептенето им се получава чист звук, непримесен с шумове.

Добре отвореното гърло осигурява навлизането на повече звукови вибрации в устната кухина, обертоновете се увеличават. Важна роля за окончателното оформяне на звуковете играят езикът, зъбите и устните.

 

УХОТО е връзката на музиканта между външния звуков свят и неговия емоционален живот.

Ухото като орган на слуха се състои от три части: външно, средно и вътрешно ухо.

Една част от външното, цялото средно и вътрешното ухо са включени в най-здравата кост на черепа – слепоочната кост.

Външното ухо (възприема и провежда звуковите вълни) – се състои от ушна мида и ушен канал.

Към средното ухо се отнасят тъпанчевата мембрана, тъпанчевата кухина, слуховата тръба и слуховите костици.

Вътрешното ухо се намира в костния лабиринт на скалистата част на слепоочната кост. То се състои от слухова (представена от охлюва, съдържащ невроепителни слуховосетивни клетки и звукопорводящи течности, които възприемат вибрациите на слуховите костици и ги предават на слуховосетивните клетки) и равновесна част (разположена в преддверието и полуокръжните канали на костния лабиринт).

Външното ухо приема звуковите вълни и ги насочва към тъпанчето, а вътрешното ухо ги преобразува в нервни импулси и ги предава на главния мозък.

03-п-ухо

Ухото има своята способност да изменя своята чувствителност, да се адаптира към силата на звука. Но силен, продължителен звук води до умора на слуха, дори може да доведе до кръвоизливи или разкъсвания на тъпънчето.

Човек разбира от къде идва звука, защото има две уши. Ухото, което е най-близко до звука, го чува по-силно и малко преди другото.

Слухът ни дава възможност да се насладим на звуците от природата, да се предпазим от наближаваща опасност, има огромно значение за естетическите ни усещания при слушане и възприемане на музиката.

 

Който иска да развива слуха си, да пее.

Обичайте пеенето, за да развивате слуха си.

Петър Дънов

*Йосиф Левидов е руски фониатър

Следва: Видове певчески гласове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *