Вокална и инструментална музика

„Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко.“

Платон

Музиката е изкуство, отразяващо действителността в художествени образи. Тя ни въздейства по-силно от другите изкуства. Изразните средства в музиката са мелодия, ритъм, лад, метрум, динамика, хармония, темпо, динамика и тембър. Те са неделими едно от друго, като мелодията има водеща роля.

79814

Музиката се дели на два основи дяла – вокална и инструментална. Вокалната е тази, която се изпълнява от човешки глас/ове, а инструменталната – от инструмент/и (виж „Музикални инструменти“). Музиката бива едногласна и многогласна.

Когато е предназначена за един изпълнител, музиката се нарича солова, но обикновено се придружава с акомпанимент на инструмент – пиано, китара…

Вокалната или инструменталната музика, предназначена за ограничен брой изпълнители се нарича камерна.

Под думичката ансамбъл (еnsemble – заедно) разбираме:

– съвместно изпълнение на музикално изпълнение от няколко изпълнители. В зависимост от броя на застъпените партии (гласове) и от броя на изпълнителите, ансамблите биват: дует/дуо (двама), трио (трима), квартет (четирима), квинтет (петима), секстет (шестима), септет (седмина), октет (осмина) и т.н. Ансамблите най-често са вокални (без инструментален съпровод) и инструментални;

942

– наименование на някои смесени вокално-инструментални групи (напр.  хор, оркестър и танцова група);

maxresdefault

– произведение за малък изпълнителски състав;

– единство при колективно изпълнение.

Ансамбъл от певци или инструменталисти, в който участват по-голям брой изпълнители в една партия, се нарича хор или оркестър.

Хорът (coro (ит.),horos (гр.) е: ансамбъл от певци, разделени на няколко групи, като всяка от тях изпълнява в унисон определена партия. Хоровете биват:

  • еднородни (детски, женски, мъжки). Детските и женските са съставени от сопрани (дисканти), мецосопрани и алти, а мъжките от тенори, баритони и баси;
  • смесени ( женски и мъжки гласове). Най-разпространен е четиригласният смесен хор (сопран, алт, тенор и бас)

Минималният хоров състав е 12 певци (по трима в партия), а максималният надвишава 100.

Cappelle (капела, буквално – параклис) – през средните векове капелата е мястото на хора в католическия храм, а по-късно и наименование на самия хоров състав. Днес терминът се използва за наименование на професионални хорови колективи, а в някои страни и на оркестрови състави.

udm

А cappella/ (а капела) – изпълнителски хоров стил на религиозни хорови творби, процъфтял през 17 в., без инструментален съпровод. Произходът на думата идва от наименованието на мястото, където са заставали певците в католическия храм. Днес под А капела се разбира вокално изпълнение без инструментален съпровод.

Хор е и музикално произведение или част от опера, оратория или друго циклично произведение, предназначено за изпълнение от хоров ансамбъл.

***

Допълнение в отговор на един любознателен млад господин:

Ornamentum, agrement (орнаментика, украшение) – в музиката: съвкупност на възприетите в практиката отделни тонове и тонови последования, които имат за цел да украсят известен момент на една основна мелодия. Виж: „Съкращения в нотописа (абревиатура). Артикулационни знаци. Мелодически украшения (мелизми)“.

Portamento (портаменто) – начин на вокално изпълнение, при което се прави леко, забавено хлъзгане от един тон към друг, прилича на глисандото. Маниерът на изпълнение се среща и при струнните инструменти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *