Да се пее – както се говори, да се говори – както се пее.
Шаляпин
Една от най-важните функции на човешкия глас е възможността за социална комуникация. В 80% от професиите, една от които е пеенето, човешкият глас е най-важното качество за успех.
За да бъдете велик певец, не е необходимо да имате голям диапазон. Важно е да знаете, че трябва да пеете удобно и леко. Вашият вокален диапазон е вроден, но Вие можете да го разширите с обучение и практика.
Основните качества на човешкия глас са диапазон, сила, издръжливост, тембър, вибрато.
Няма музикален инструмент, който да наподобява възможностите на човешкия глас – неговия диапазон. Най-ниският певчески глас може да възпроизведе нота от порядъка на 64 херца, а най-високият женски глас – 1700 херца (т.е. гласните гънки се движат 1700 пъти в секунда). Подобно многообразие от тонове може да издаде само човешкия глас.
Силата е друго характерно качество за човешкия глас. Зависи от приемането на енергия от белите дробове и от тонуса на гласовата мускулатура. Нормалният говор е от порядъка на 30-40 децибела. А като певец, достига сила на гласа до 110 децибела. Тази сила зависи и от правилното дишане – с диафрагма и мускулите на коремната преса.
Певецът трябва да притежава и гласова издръжливост, а тя зависи изцяло от белите дробове. Времетраенето на фонация, за изпяване на една вокална фраза е над 60 секунди, при норма 20 секунди.
Тембърът на човешкия глас, се определя от индивидуалната конфигурация на резонаторните кухини.Той е своеобразен отличителен знак на човека.
Специфично качество на певческия глас е вибратото. То е ритмична пулсация, която се открива при артистичното пеене и е особен вид орнаментика. То придава богата звучност и емоционалност на изпълнителя.
Определянето на гласа става преди всичко по тоновия обхват, и то предимно по горната тонова граница, която подлежи на по-голямо разширение.
Диапазонът или обемът на гласа е интервала между най-ниския и най-високия тон, изпълними от певеца. Диапазонът на добре школувания глас, трябва да обхваща поне 2 октави и да е изравнен. Чрез системни упражнения той подлежи на разширяване. (Напр. диапазоните на Има Сумак и на Рой Орбисън обхващат четири октави.)
Мястото на преходните тонове е важен показател за определянето на всеки вид глас. Затова, ако един глас е определен първоначално като теноров, но преходните му тонове лежат ниско, при разширяване на диапазона му надолу, може да се окаже, че е баритонов.
Тембърът е една от характерните особености на гласа. Един мъжки глас ако е по-лек, по-ясен, с преобладаващи високи частични тонове, то той е по-скоро теноров. Ако гласът на певеца е плътен, масивен, с ниски частични тонове, то той ще е по-скоро басов. Добрият глас трябва да запазва тембъра си по целия диапазон, а за това трябва много работа.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
Основните групи певчески гласове са: мъжки – баси, баритони, тенори; женски – алти, мецосопрани и сопрани. Детските гласове се наричат дисканти.
Според височината: високи – сопран, дискант, тенор; средни – мецосопран и баритон; ниски – алт и бас.
Според характера на звученето: лирични, драматични, лирико-драматични, характерни.
Класификацията на човешките гласове е един извънредно сложен психофизиологичен процес. Слуховата преценка на опитен вокален педагог все още се приема за най-добрата по определени показатели – тонов обхват на гласа, гранични ниски тонове, местоположението на горния преход на закриването.
Следва: Певческо дишане
